Определение № 60485 от 21.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2589/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Т. П. от САС, назначен за особен представител на „Юникорн ритейл груп” ООД /н/, срещу определение № 240 от 20.08.2021 г. по в.ч.т.д. № 813/2021 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено определение № 262750 от 17.05.2021 г. по т.д. № 2293/2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-22 състав за отхвърляне на молбата на адв. Т. П. за изменение на определението относно определеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Счита се, че независимо от правилното становище на въззивната инстанция за неизчерпване на правомощията на назначения особен представител на длъжника с откриване на производството по несъстоятелност, изведеният извод за липса на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на база на стойността на предявените вземания е незаконосъобразен. Оспорва се становището на съда относно делата, свързани с предявяване на вземанията на кредиторите – исковете по чл.694 ТЗ, както и че само по тях адвокатските възнаграждения се формират на база стойността на предявените вземания/приети или неприети, но оспорени/, при липса на данни за извършени такива действия от адв. П.. Според частния касатор, разпоредбата на чл.7, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда начин на изчисление на адвокатското възнаграждение по дела за несъстоятелност, без да прави разлика дали предявените вземания са били оспорени или не са били оспорени, т.к. акцентира, че възнаграждението е за процесуално представителство, защита и съдействие. В жалбата се изтъква, че исковите производства по чл.694 ал.1 – 3 ТЗ не са част от делото за несъстоятелност, поради което нормата в чл.7, ал.3 НМРАВ не следва да се тълкува в насоката, възприета от апелативния съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. „В хипотеза, при която производството по одобряване на списъка с предявените вземания е приключило и той е окончателно стабилизиран, тъй като във фазата от делото за несъстоятелност по предявяване на вземанията, в предвидените в нея преклузивни процесуални срокове, не е имало спор между страните относно установяване на кредиторите на несъстоятелността, техните вземания и поредността на удовлетворяването им, следва ли да се приема, че предявените в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземания, включени в одобрения списък с предявените вземания, са получили правна защита по реда на Глава четиридесет и трета от ТЗ – Предявяване на вземанията” и 2. Ако производството по одобряване на списъка с предявените вземания е приключило и той е окончателно стабилизиран, тъй като по делото за несъстоятелност, в предвидените преклузивни процесуални срокове във фазата по предявяване на вземанията, не е имало спор между страните относно установяване на кредиторите на несъстоятелността, техните вземания и поредността на удовлетворяването им, и ако в тази връзка се приема, че предявените в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземания, включени в одобрения списък с предявените вземания, са получили правна защита по реда на Глава четиридесет и трета от ТЗ – „Предявяване на вземанията”, размерът на минималното адвокатско възнаграждение на назначения особен представител на длъжника, за осъществени процесуално представителство, защита и съдействие на длъжника в тази фаза от делото за несъстоятелност, следва ли на основание чл.7, ал.3, изр.1 НМРАВ, да се изчисли на базата на стойността на тези предявени вземания по методиката на чл.7, ал.2 от същата наредба”. Като обобщен правен въпрос е посочен следният: „По приложението на чл.7, ал.3, изр.1 от НМРАВ – как следва да се изчислява минималното адвокатско възнаграждение за назначен особен представител за процесуално представителство, защита и съдействие на длъжника, осъществени във фазата от делото за несъстоятелност предвидена в Глава четиридесет и трета от ТЗ – „Предявяване на вземанията”, когато същата е приключила с одобряване на списъка с предявените вземания, защото в предвидените в чл.690 и чл.694 ТЗ процесуални преклузивни срокове, не е имало спор между страните относно установяване на кредиторите на несъстоятелността, техните вземания и поредността на удовлетворяването им, поради което одобреният списък окончателно се е стабилизирал”. Като допълнителни селективни критерии са посочени т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на т.6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД / н/, чрез процесуален пълномощник. С него се оспорват: процесуалната допустимост на частната касационна жалба; искането за допускане на касационно обжалване и оплакванията за неправилност на въззивното определение. Твърди се, че СГС се е произнесъл по реда на чл.253 ГПК, поради което въззивният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване. Ответникът по жалбата счита, че по част от поставените въпроси липсва произнасяне от съда, а освен това, налице е трайна и непротиворечива практика по приложението на чл.7, ал.3 НМРАВ. По същество са изложени съображения, че след откриването на производство по несъстоятелност на „Юникорн ритейл груп” ООД с решение от 04.12.2020 г., до обявяването на длъжника в несъстоятелност на осн. чл.710 ТЗ с решение от 12.04.2021 г., особеният представител на дружеството не е извършвал каквито и да било действия по процесуално представителство, нито са се развили предвидените в чл.635, ал.2 ТЗ производства, които да наложат реални действия по осъществяване на защита на интересите на длъжника. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок. Като неоснователно следва да се прецени възражението за недопустимост на касационното обжалване, основано на правна квалификация - по чл.253 ГПК, на искането на особения представител на длъжника за завишаване на първоначално определеното му възнаграждение. Във въззивното определение не са изложени изрични мотиви относно така посочената квалификация, а от друга страна, очевидно апелативният съд е съобразил уточненията, направени в последващата молба - от 20.04.2021 г., подадена от адв. П.. При постановяване на атакуваното определение, съставът на Апелативен съд – София е приел от фактическа страна следното: В образуваното, по молба с правно основание чл.625 на „КТБ”АД /н/, производство по несъстоятелност на „Юникорн ритейл груп” ООД, СГС, след служебна констатация за липса на вписан на ответника законен представител, с определение от 06.11.2019 г. е назначил за негов особен представител адв. Т. П., при определено възнаграждение – 800 лв. С решение от 04.12.2020 г. съдът е обявил неплатежоспособността на дружеството и е открил производство по несъстоятелност на „Юникорн ритейл груп” ООД, при липса на спор, че в това производство длъжникът е представляван от особения си представител. Длъжникът, чрез особения си представител е участвал и в проведено на 17.03.2021 г. събрание на кредиторите за избор на постоянен синдик, определяне на текущото му възнаграждение, определяне на реда и начина на осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценител и определяне на възнаграждението на последния. С последващо решение от 12.04.2021 г. СГС е обявил дружеството в несъстоятелност и е прекратил правомощията на органите на „Юникорн ритейл груп” ООД. Позовавайки се на разпоредбата на 635, ал.2 ТЗ, въззивният съд е изразил мотивирано принципно становище, че с откриването на производство по несъстоятелност, правомощията на органите на дружеството не се прекратяват. Приел е, че определеното възнаграждение на особения представител на ответното дружество съответства на НМРАВ, т.к. делото по молбата за откриване на производство по несъстоятелност е с неоценяем интерес, а разпоредбата на чл.7, ал.3, вр. ал.2 НМРАВ има предвид защита по дела за несъстоятелност относно предявените вземания, при които адвокатското възнаграждение се определя на база стойността на тези вземания. Съдът е изтъкнал, че делата, свързани с предявяване на вземанията от кредиторите, са исковете по чл.694 ТЗ и само по тях адвокатските възнаграждения се формират на база стойността на предявените вземания – приети или неприети, но оспорени. Констатирал е, че по делото липсват данни процесуалният представител на длъжника да е извършвал такива действия, поради което е потвърдил крайните изводи на съда по несъстоятелността. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. С оглед обективираните във въззивното определение решаващи изводи на САС, въпросът, свързан с приложението на чл.7, ал.3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в етапа по предявяване и приемане на вземанията, в какъвто смисъл /най-общо/ е обобщеният въпрос, както и въпрос № 2 от изложението, следва да се прецени като обуславящ по см. на т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е доказана обаче относимата към въпроса допълнителна предпоставка за достъп до касация, доколкото е налице непротиворечива практика на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав. Според тълкувателните казуални мотиви към решение по т.д. № 3560/2013 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК / в редакция преди изм. на ГПК с ДВ бр.86 от 2017 г./, правилото на чл.7, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за определяне на минимума от адвокатското възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотезата на осъществена правна защита в етапа на предявяване и приемане на вземанията. Във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде стойността на предявените вземания. Даденото тълкуване е възприето и в част от други съдебни актове на ВКС, цитирани в писмения отговор на ответника по частната касационна жалба. При наличие на тази практика, не се налага отново изясняване по тълкувателен път на действителното съдържание на чл.7, ал.3 НМРАВ. Що се отнася до доводите на частния касатор, че предявените в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземания, включени в одобрения списък на приетите вземания, са получили правна защита, както и обосновката на обобщения въпрос- за липса на спор по чл.694 ТЗ, вкл. за квалификацията на последния, са изцяло съотносими към правилността на изводите на апелативния съд и не могат да бъдат предмет на разглеждане в селективната фаза на касационното производство / в този см. са мотивите към т.1 от цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване/. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение