Определение № 50021 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3318/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 229/21.06.2022 г. по в. гр. д. № 872/2021 г. Софийският окръжен съд е потвърдил решение № 199/30.09.2021 г. по гр. д. № 930/2018 г. на Самоковския районен съд в частта, с която са уважени предявени от М. Д. М. искове за парични вземания за извършени подобрения в съсобствен недвижим имот, предявени по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза на делбеното производство, като съделителите са осъдени да й заплатят следните суми: А. Г. Ч. - Д. - 2 285,05 лв.; А. Г. Ч.- Д. и Д. В. Д. солидарно - 1 444,95 лв.; С. Х. Ч. - 1 724,98 лв.; Г. И. Ч. и И. И. Ч. поотделно - по 1 002,51 лв. всеки от тях и В. Д. Х. - 3 730,00 лв., които суми представляват части, съразмерни на дяловете им в съсобствеността върху празно дворно място, представляващо поземлен имот № ........... по кадастралния план на новообразуваните имоти на местността „О. с.“, целият с площ 555 кв. м., находящ се в землището на [населено място], [община], от полезни разноски, извършени в периода 2016 - 2017 г., за следните дейности: изграждане на водопровод до имота; изграждане на стоманобетонна площадка с навес; изграждане на ограда и метална дворна врата, както и изграждане на път за достъп до имота чрез полагане на насип от баластра с дължина 100 м., широчина 3 м. и дебелина 20 см., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от предявяването на исковете на 21.09.2020 г. до окончателното им изплащане. Касационна жалба срещу въззивното решение са подали ответниците по исковете за парични вземания, а в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставили два въпроса, по които искат допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответницата по касация М. Д. М. е подала писмен отговор със становище, че поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, но е недопустима като подадена срещу въззивното решение, което не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са, че исковете, които са предявени при условията на субективно пасивно съединяване, имат за предмет парични вземания, възникнали в резултат на извършени от ищцата подобрения в съсобствен делбен имот, като дължимите суми са претендирани съобразно твърдените по делото права на страните. Така, видно от молбата на л. 99 от първоинстанционното дело, от съделителката А. Г. Ч. - Д. са претендирани 2 285,04 лв.; от А. Г. Ч. - Д. и Д. В. Д. солидарно - 1 444,96 лв.; от С. Х. Ч. - 1 725,00 лв.; от Г. И. Ч. и И. И. Ч. поотделно - по 1 002,50 лв. всеки от тях и от В. Д. Х. - 3 730,00 лв. Така посочените размери на предявените искове, всеки от които е под 5 000 лв., а не общата стойност на претендираните от всички съделители-ответници разходи за подобрения от 11 190 лева /при твърдяна обща стойност на разходите 14 920 лв./, са релевантни при преценката за допустимост на касационното обжалване съобразно ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Като недопустима, касационната жалба следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответницата по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 900 лева по договор за правна защита и съдействие серия А, № 0941375/01.05.2022 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.