Определение № 629 от 14.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2473/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 342 от 20.03.2023 г. по в. гр. д. № 2522/2022 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 3072 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 9774/2021 г. на Варненския районен съд в частта, с която е прогласена нищожността поради накърняване на добрите нрави на договор за покупко-продажба от 02.10.2019 г., оформен в нотариален акт № 145, том 3, рег. № 6539, дело № 449/2019 г. по описа на нотариус П. П. с район на действие В., в частта му, с която Д. Б. С. и А. И. С., двамата действащи чрез пълномощника си М. С. Б., са продали на М. С. Б. 68 кв.м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], целият с площ от 252 кв. м., заедно със съответните идеални части от всички подобрения и приращения в имота, както и в частта, с която е уважен предявеният от Д. Б. С. и А. И. С. срещу М. С. Б. иск по чл.108 ЗС за собственост на сграда със самостоятелен характер с идентификатор [№], със застроена площ от 25 кв. м. и предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, състояща се от кухненски бокс, дрешник, коридор, баня-тоалет, ведно с припадащите й се идеални части от общите части на сградата и дворното място, която собственост е придобита на основание изтекла придобивна давност за периода 1983 г. – 2019 г. След частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от Д. Б. С. срещу М. С. Б. искове по чл.45 ЗЗД за сумата от 5 700 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 01.11.2019 г. – 01.07.2021 г. под формата на заплатен от ищеца наем след отстраняването му от собствения имот, заедно със законната лихва, както и исковете на Д. Б. С. и А. И. С. срещу М. С. Б. за сумите от по 2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от отстраняване на ищците от собствения им имот, ведно със законните лихви. За разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв. искът за присъждане на неимуществени вреди е бил отхвърлен с необжалваното в тази част първоинстанционно решение. Касационна жалба срещу въззивното решение в частта по исковете с правно основание чл.45 ЗЗД е подадена от Д. С. и А. С.. М. С. Б. не е обжалвал въззивното решение в частта по исковете с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.108 ЗС, затова то е влязло в сила в тези части. Настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК и затова следва да се остави без разглеждане. Пред ВКС се атакува решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на субективно съединените парични искове под 5000 лв. всеки. Ищците Д. Б. С. и А. И. С. са искали от съда да осъди ответника да им заплати на основание чл.45 ЗЗД сумите 5700 лв. имуществени и 8000 лв. неимуществени вреди. Тъй като не се касае за активна солидарност, реално се претендират по 2600 лв. имуществени и 4000 лв. неимуществени вреди за всеки ищец. Цената на всеки един от исковете е под 5000 лв., поради което касационният контрол на въззивното решение е изключен от разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,