Определение № 50342 от 27.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1713/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Т., в качеството му на постоянен синдик на Кооперация „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса““ (н), чрез надлежно упълномощен по реда на чл. 660, ал. 2 ТЗ процесуален представител, срещу решение № 46 от 15.03.2022 г. по в. т. д. № 344/2021 г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 260085 от 09.07.2021 г. по т. д. № 244/2019 г. на Русенски окръжен съд. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Кооперация „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса““ – в несъстоятелност, Р. С. Н., К. Н. Ч., С. Б. Т., В. А. В., Р. Т. М., С. А. С., С. Д. Ч., В. Г. Г., М. С. Х., А. П. Ц., К. В. М. и Р. Б. Балканска следните искове: иск с правно основание чл. 647, ал. 1 т. 6 ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на увреждаща кредиторите сделка със свързани лица, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, сключена с Договор от 25.04.2018 г. за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието – рег. № 4908 и 4909 на нотариус Г. Г., с която сделка Кооперация „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса““ – в несъстоятелност е прехвърлила всички свои 1 000 дяла от капитала на „Велес“ ЕООД на ответниците – физически лица, общо за сумата 657 000 лв. за всички купувачи; евентуален иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на същата сделка за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник като увреждаща и иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на полученото по сделката. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил приетата пред него като ново писмено доказателство справка за актуалното имуществено състояние на несъстоятелния търговец, в подкрепа на извода за увреждащото действие на атакуваната сделка. Оспорва се становището на съда, че при сделка по чл. 65, ал. 2 ЗЗД (datio in solutum) не може да има увреждане, като се излагат доводи, че в случая следва да се държи сметка за специфичния контекст на договора, произтичащ от особения характер на производството по несъстоятелност, доколкото балансиращото редукцията на актива намаляване на пасива има чисто формален и ирелевантен характер. Поддържа се, че разпореждането с дяловете с цел погасяване задължения води до намаляване имуществото на длъжника и възпрепятства другите кредитори да се удовлетворят от масата на несъстоятелността, с което се осъществява увреждането като елемент от фактическия състав на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135, ал. 1 ЗЗД. В касационната жалба са развити подробни съображения и срещу приетото от въззивния съд, че член-кооператорите и кооперацията нямат качеството на свързани лица по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, както и че не е доказано знание за увреждането у несъстоятелния длъжник, доколкото сделката е извършена в изпълнение на взето решение от ОС на кооперацията, въз основа на предварително утвърдени ред и критерии и с единствената цел да се стабилизира финансовото състояние на търговеца. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на един от двата отменителни иска – по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ или по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, както и на обусловения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, ведно с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване на въззивното решение е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Кога е налице увреждане на кредиторите на длъжника по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ (относно главния от предявените отменителни искове) и по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД (относно евентуалния иск)? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, обективирана в решение № 56 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1538/2017 г. на I т. о. и решение № 11 от 27.02.2020 г. по т. д. № 2529/2018 г. на I т. о., както и в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, обективирана в решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на IV г. о., решение № 201 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г. на IV г. о., решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на IV г. о., решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на IV г. о., решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г. на IV г. о., решение № 50 от 12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на І т. о. и решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на II т. о.; 2. Възможно ли е увреждането на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да се извърши чрез сделка от типа „даване вместо изпълнение“ (по чл. 65, ал. 2 ЗЗД), когато длъжникът отчуждава свой актив в сурогатно изпълнение на свое задължение към третото лице?; Дали с оглед на специфичния контекст на производството по несъстоятелност формалното балансиране между редуциращия ефект на отчуждението спрямо актива и намаляването на пасива на длъжниковото имущество (при относителна равностойност на даденото и погасеното) изключва по правило увреждането на кредиторите? Според касатора въпросите са решени в противоречие с влязлото в сила решение № 28 от 03.02.2015 г. по в. т. д. № 104/2010 г. на ВТАС, недопуснато до касация с определение № 568 от 11.07.2016 г. по т. д. № 1626/2015 г. на ВКС, II т. о., но поради липсата на практика на касационната инстанция се поддържа допълнителната селективна предпоставка за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.; 3. Кога е налице знание за увреждане у длъжника? Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на IV г. о., решение № 201 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г. на IV г. о. и решение № 50 от 12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на І т. о.; 4. Необходимо ли е за наличието на свързаност по § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ лицето, участващо пряко или косвено в управлението, контрола или капитала, реално да е уговорило условия, различни от обичайните, или е достатъчно към момента на сделката да е съществувала подобна възможност?; Може ли свързаност между кооперация и член-кооператор в контекста на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, респ. на П. иск, предявен в производството по несъстоятелност на длъжника, с оглед позоваването на презумпцията по чл. 649, ал. 4 ТЗ във вр. чл. 135, ал. 2 ЗЗД, да бъде обосновавана по критерии, различни от използваните от законодателя по § 1, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ТЗ? По тези въпроси касаторът поддържа наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 5. Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с формираната практика на ВКС с решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г. на IV г. о., решение № 160-А от 16.12.2020 г. по т. д. № 2156/2019 г. на II т. о., решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на II т. о. и решение № 145 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на II г. о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК (ред. ДВ бр.86/2017 г.) – очевидна неправилност на въззивното решение, което не е аргументирано, сочи се бланкетно и „като допълнителна гаранция“. Против касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил съвместен отговор от Кооперация „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса““ (н), Р. С. Н., К. Н. Ч., С. Б. Т., В. А. В., С. А. С., С. Д. Ч., В. Г. Г., М. С. Х., А. П. Ц. и Р. Б. Балканска, чрез процесуалния им пълномощник. Ответниците по касация поддържат липса на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, евентуално – неоснователност на касационната жалба. Претендират сторените в касационната инстанция разноски. Отговор е постъпил и от Р. Т. М., чрез назначения му особен представител, който също изразява становище за липса на предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, а по същество – за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ-ро търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да достигне до обжалвания резултат, въззивният съдебен състав, анализирайки фактическата обстановка, е приел, че съдът е сезиран с иск за обявяване относителната недействителност на Договор от 25.04.2018 г. за продажба на дружествени дялове от капитала на „Велес“ ЕООД по реда на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Посочил е, че в случая е налице само един от елементите от фактическия състав – сделката е сключена в двугодишен срок от подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Според съда, обаче, сделката няма увреждащ кредиторите характер по см. на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Въз основа на установената съдебна практика въззивният съдебен състав е посочил, че обща характеристика на отменителните искове по чл. 647 ТЗ е имущественото увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество, или създаване на опасност от такова увреждане; увреждащото действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права на кредитора спрямо длъжника – тези права се осуетяват или се затруднява осъществяването им; увреждането е налице, когато длъжникът се лишава от своe имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. В случая безспорно кооперацията-длъжник се е разпоредила със свой актив – дружествени дялове от капитала на търговско дружество, които биха били част от масата на несъстоятелността. Разпоредителната сделка е възмездна – вместо да изпълни свои парични задължения към член-кооператорите за допълнителни парични вноски, кооперацията-длъжник им е прехвърлила правата си върху дружествените дялове. В резултат на този начин на изпълнение (даване вместо изпълнение по см. на чл. 65 ЗЗД) съразмерно на отчуждената част от имуществото на кооперацията са намалели и задълженията ѝ или след извършване на сделката дяловете не са част от масата на несъстоятелността, но вземанията на кредиторите - купувачите са частично или напълно погасени, поради което не е налице увреждащ характер на сделката по см. на чл. 637, ал. 1, т. 6 ТЗ. Освен изложеното съдът е съобразил, че сделката е извършена след взето решение на общото събрание на кооперацията, проведено на 23.07.2016 г., за разпореждане с активи на кооперацията и закупуването им от член-кооператорите за погасяване на задълженията на кооперацията към тях. Целта на решенията на общото събрание е удовлетворяване на вземанията към кооперацията, като възможността за придобиване на активи вместо изпълнение на задълженията е предоставена на всички член-кооператори без ограничения и по предварително определена процедура – въз основа на писмено искане, по пазарни цени съгласно изготвени оценки от лицензирани оценители, както и при наличие на парични постъпления е предвидено съразмерно удовлетворяване на вземанията на член-кооператорите за допълнителни вноски от по 10 %. В същата насока - че липсва увреждане от факта на извършеното имуществено разпореждане, са и изложените от въззивния съд мотиви, съгласно които съразмерното частично удовлетворяване на всички кредитори, ако сделката не беше сключена и имуществото би било част от масата на несъстоятелността, е само вероятно, тъй като продажбата на имуществото от синдика в рамките на производството по несъстоятелност би се извършила в различен момент, при различна цена и при различен размер на вземанията на член-кооператорите, а и от имуществото в масата на несъстоятелността се удовлетворяват вземания с различна поредност, вкл. и разноски по несъстоятелността. Въззивният съд е приел, че не се установява по делото и следващият елемент от фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ – купувачите да са свързани с длъжника лица. Купувачите са член-кооператори в кооперация и не са сред лицата, посочени в § 1, ал. 1 от ДР на ТЗ, като дори и да се приеме по аналогия, че е приложима т. 4 на разпоредбата (относно съдружниците), то в тази хипотеза свързани биха били член-кооператорите помежду си, а не член-кооператорът и кооперацията, които са страни по процесната сделка. Не е налице и хипотезата на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ – ако се приеме, че член-кооператорът, понеже има правата по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗК, участва в управлението и контрола на кооперацията, поради което между него и кооперацията може да се уговарят условия, различни от обичайните, следва да се има предвид, че в случая сделката е сключена въз основа на решение на общото събрание на кооперацията и по делото няма твърдения тя да е в отклонение от това решение относно начина за извършване на продажбата (напр. без наддаване или при цена, различна от определената от лицензирания оценител). По отношение на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД въззивният съд е посочил, че за да бъде обявена за недействителна сделка, която уврежда кредитора, при сключването ѝ длъжникът трябва да е знаел за увреждането, а когато сделката е възмездна, лицето, с което длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за увреждането. На първо място съдът е намерил, че сделката няма увреждащ кредиторите на несъстоятелността характер, тъй като срещу разпореждането с част от имуществото на длъжника са погасени негови задължения към купувачите – също кредитори на длъжника. На следващо място е отречено и знанието за увреждане по съображения, че на проведените на 23.07.2016 г. и на 10.03.2018 г. общи събрания е обсъждано финансовото състояние на кооперацията и проблемите с ликвидността, но взетите решения са насочени към преодоляване на финансовите проблеми на кооперацията – чрез продажба на активи и съразмерно удовлетворяване на вземанията на кредиторите член-кооператори до 10 %; чрез прехвърляне на право на собственост върху активи вместо изпълнение на задълженията за връщане на допълнителните вноски; чрез преоформяне на задълженията на кооперацията към член-кооператорите в заеми с определен срок и възнаградителна лихва. Тези права са предоставени на всички член-кооператори с вземания към кооперацията независимо от размера на вземанията им, без да е даден приоритет на интересите на едни кредитори пред други, като всеки кооператор сам е следвало да прецени, дали да се възползва към този момент от отделните начини за удовлетворяване на вземанията си. След като действията на кооперацията, включително и решението за даване вместо изпълнение по реда на чл. 65, ал. 2 ЗЗД на всички член-кооператори, които писмено заявят желание за това, са насочени към преодоляване на временните затруднения за обслужване на задълженията, според въззивната инстанция не може да се приеме, че към датата на разпоредителната сделка кооперацията-длъжник е знаела за нейното евентуално увреждащо останалите кредитори действие. По същите съображения съдът е отхвърлил и твърдението за знание у ответниците - купувачи за увреждане на кредиторите. Като член-кооператори те са имали правото по чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗК да бъдат информирани за състоянието на кооперацията, но в случая сделката е сключена в изпълнение на решение на нейния колективен орган, целящо стабилизиране на финансовото състояние и преодоляване на временните проблеми с ликвидността, а това изключва знание за увреждане и у самите член-кооператори. На последно място по този иск съдът е приел, че страните по сделката не са свързани лица по см. на § 1, ал. 1 от ДР на ТЗ и презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 4 ТЗ е неприложима. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане до касация на въззивното решение, предвид следното: Обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не може „prima facie“, т.е. без извършване на същинска проверка, присъща на касационния контрол, да се приемат за неправилни и необосновани решаващите изводи на съда, че с конкретната сделка, сключена в хипотезата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД, е налице увреждане на дружеството по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Следва да се отбележи, че касаторът не излага самостоятелни доводи за очевидна неправилност на решението, а тези в касационната жалба касаят само неправилността на акта по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставеният от касатора първи въпрос. Той не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС и в частност с тази по приложението на чл. 647, ал. 1 т. 6 ТЗ (решение № 56/01.08.2018 г. по т.д.№ 1538/2017 г. на I т.о. и решение № 11/27.02.2020 г. по т.д.№ 2529/2018 г. на I т.о). Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че в случая съдът не е отрекъл, че увреждащи са действията, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, а е приел, че увреждане липсва в конкретната хипотеза на чл. 65, ал. 2 ЗЗД. Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въз основа на формулираните от касатора въпроси под № 2. Съставът на въззивния съд е изходил от това, че сделката обективира признат от закона погасителен способ по чл. 65, ал. 2 ЗЗД, чието атакуване не попада в приложното поле на отменителните искове по ТЗ. В този смисъл е и формираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 224 от 18.12.2017 г. по т.д.№ 513/2017 г. на ІІ т.о., в която е направено разграничението между фактическите състави на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. Макар че и двата иска целят попълване на масата на несъстоятелността, искът по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ включва като елемент от фактическия състав наличието на увреждане на кредиторите в характерния за отменителните искове смисъл, за разлика от исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ, с които се цели осигуряване на „преферентен ефект“ за едни кредитори на несъстоятелния длъжник спрямо други. В тази връзка въпросът на касатора, базиран на оплакването му, че съдът не е отчел като релевантна за спора по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ именно възможността за увреждане на едни кредитори спрямо други, няма значение за изхода по конкретното дело, нито за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите в изложението под №№ 3 и 4 не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Както бе посочено, въззивният съд е приел, че чрез процесната сделка, сключена в хипотезата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД, не е настъпило увреждане на кредиторите, нито по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, нито по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Доколкото увреждането представлява главен самостоятелен елемент от фактическия състав и по двата отменителни иска, въпросите относно това, дали член-кооператорът е свързано лице с кооперацията и дали е налице знание на длъжника за увреждането се явяват въпроси без решаващо значение за правния спор по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Последният формулиран от касатора процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд не е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС. Противно на твърдяното в касационната жалба, пред въззивния съд не са били приети нови доказателства. Същевременно съставът на Великотърновския апелативен съд е обсъдил доводите на страните и доказателствата, относими към решаването на правния спор, поради което допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява. С оглед изхода от спора в настоящата инстанция и на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ дължимата държавна такса за производството по чл. 288 ГПК следва да се събере от масата на несъстоятелността. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение