Определение № 3533 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Б. Ц. Б. от гр. София, чрез адв. Д. Цончева срещу Определение № 3540 от 28.01.2026 г. по адм. дело № 13607/2025 г. по описа на Административен съд – София град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Б. срещу Решение № 1376 от 07.11.2025 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София в частта, с която е изменен и потвърден Ревизионен акт № Р-22220525000719-091-001 от 27.08.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, не изразява становище по нея. Върховният административен съд, първо отделение намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да остави без разглеждане жалбата на Б. като недопустима и да прекрати производството по делото, АССГ е приел, че предметът на оспорване, въведен с жалбата и съгласно уточнителна молба от 26.01.2026 г., не подлежи на обжалване по съдебен ред съгласно чл. 156, ал. 1, изр. първо ДОПК. Посочил е, че на оспорване пред съда подлежи РА, който е обжалван по административен ред и не е отменен или прогласен за нищожен, а решението на рещаващия орган в частта, в която е изменен и потвърден процесният РА, не е годен предмет на обжалване. Определението е неправилно. В жалбата, адресирана до АССГ се съдържат подробни доводи за незаконосъобразност на проведената спрямо Б. ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, като се оспорват констатациите на приходните органи, съдържащи се в РД и в РА за съответните данъчни периоди. Посочването в жалбата, че същата се отнася до решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София, не означава, че жалбата е нередовна и не е ясен въведеният от оспорващия предмет. Изрично е упоменато в оспорването, че с решението на решаващия орган е изменен РА за 2021 г., като е намалена годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ на 2692,50 лева ведно със съответните лихви за забава и е потвърден изцяло РА за периодите 2019 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. ведно със съответните лихви. В жалбата се съдържат конкретни твърдения за нарушения при ревизията, изразяващи се в липсата на анализ на доходите и разходите на свързаните с Б. лица, вкл. съпругата му, както и в липса на обстойна преценка досежно получени от ревизираното лице средства от негови роднини. Следователно, волята на жалбоподателя е ясна и жалбата му е насочена срещу РА в частта, потвърден и изменен с решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София, поради което АССГ е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение