Определение № 1579 от 23.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2764/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Х. В. Д., „Трио Инвест“ ЕООД и Я. Р. Д., чрез адвокат В. В., обжалват решение № 502 от 30.07.2024 г. по в.т.д. № 171/2020 г. на Софийски апелативен съд, VI-състав, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на жалбоподателите за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 462 от 04.07.2022 г. по в.т.д. № 171/2022 г. на Софийски апелативен съд, VI-състав. В касационната жалба сочат основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. В изложението, изискуемо съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, сочат следния правен въпрос, като мотивират допускане на касационно обжалване на въззивното съдебно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК: Допустимо ли е по реда на чл. 247 ГПК да бъдат отстранени от съответната решаваща по същество инстанция математически грешки при пресмятане на суми до размера, на които бива уважавана предявената искова претенция? – противоречие с: решение № 70 от 13.07.2022 г. по т.д. № 584/2021 г. на ВКС, I т.о.; решение № 285 от 16.01.2018 г. по гр.д. № 5261/2016 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 38 от 01.02.2012 г. по гр.д. № 343/2011 г. на ВКС, I гр.о. и др. Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт Г. Г. Ш. - Бойчева оспорва подадената касационна жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. В срока, предвиден в чл. 287, ал. 1 от ГПК, не е постъпил писмен отговор от „Общинска банка“ АД, [населено място]. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението лица. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в мотивите на решението, чиято поправка по реда на чл. 247 от ГПК се иска - № 462 от 04.07.2022 г. по в.т.д. № 171/2022 г. на Софийски апелативен съд, са били изложени ясни и конкретни изводи за начина на формиране на присъдените в полза и на тримата ищци /настоящи жалбоподатели/ суми за главница и мораторна лихва, и съответно именно тези изводи са намерили отражение в диспозитива на постановения съдебен акт. Въззивният състав е посочил, че решението, чиято поправка се иска, е частично обезсилено и частично отменено с решение № 107 от 15.07.2024 г. по т.д. 2549/22 г., ВКС, ТК, I ТО. Според въззивния състав изводите му при постановяване на решението били в резултат на погрешно възприемане на фактическата обстановка. Това се отразявало върху правилността и законосъобразността на така постановеното съдебно решение. В мотивите на обжалваното в настоящето производство решение въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 247 от ГПК давала възможност да се поправи очевидна фактическа грешка, а не да се „изправи“ погрешното тълкуване на фактите по делото. Поради това въззивният съд е приел, че при постановяване на решението, не било налице противоречие между действителната воля на съда в мотивите и текста на постановения диспозитив в съдебния акт, тъй като съдът не е обективирал грешно волята си, а е обективирал именно формираната от него воля. Грешката в мотивите, в случай, че тя била съществена и имала обуславящо действие върху формиране крайната воля на съда, можела да послужи като основание за неправилност на решението, респ. за частична недопустимост на решението, както било в процесния случай, но не и за поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал.1 от ГПК. Тези мотиви са обективирали и диспозитива на обжалваното решение да се остави без уважение искането за допускане на поправка на въззивното съдебно решение. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. С поставения правен въпрос касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос е свързан с тезата на касатора, че решението на въззивния съд страда от порок, изразяващ се в грешка в изчисленията на съда с оглед частично платената сума, водещо до грешка между формираната воля на съда, изразена в мотивите на решението и изразения диспозитив на решението. В случая въззивният съд, след като се е произнесъл по предмета, въведен с молбата от посочените лица, е извършил проверка именно по посочения въпрос за противоречието между мотивите и диспозитива на съдебното решение. Даденото разрешение от въззивния съд, за отсъствие на основание за поправка на основание чл. 247 от ГПК на акта на въззивния съд, е обусловило изхода на произнасянето на въззивния съд. В случая въззивният съд е отрекъл да е допуснал аритметически грешки. Позовавайки се на решението на ВКС, с което е извършена проверка по реда на инстанционния контрол, на основание чл. 290 от ГПК, въззивният съд е посочил, че решението, чиято поправка молителите искат е обезсилено в една част и отменено в друга част. Поради това и зачитайки задължителната сила на решението на ВКС, въззивният съд е отрекъл грешките в постановеното от него решение да се дължат на грешка в пресмятането. Приел е изводите на касационната инстанция, че частично е налице недопустимост на решението, постановено от него и в друга част, неправилно приложение на материалноправна норма. Тези пороци на съдебното решение е прието, че не подлежат на поправка от съда, който е постановил решението, доколкото не се касае за грешка в пресмятането или погрешно посочване на дължимите суми в диспозитива на решението, различни от сумите, приети за дължими в мотивите на решението. При произнасянето си въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС, по приложение на чл. 247 от ГПК, изразена в множество решения, сред които: решение № 164/24.04.2015 г. по гр.д. № 5934/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 38/1.02.12 г. по гр.д. № 343/11 г. на ВКС, І ГО, решение № 124/07.04.2015 г. по гр.д. № 2858/2014 г. на ВКС, III г.о, с които е прието, че грешките в пресмятането, включително когато са в мотивите на решението, се отстраняват по реда на чл. 247 ГПК, когато тези грешки са аритметически, а не в правните изводи. Всяко несъответствие между формираната, изразена в мотивите на решението, воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст в диспозитива на решението съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка. По този ред може да бъде допусната поправка в погрешно изписване на имена, номера, граници на спорен имот. Размерът на присъдената сума може да бъде променян само при фактическа грешка, изразена в пресмятане. Не може да се поправя очевидна фактическа грешка като се промени волята на съда или да бъдат допълнени мотивите на съда. Въззивният съд не се е произнесъл по поставения правен въпрос в отклонение от посочената трайна практика на ВКС. Поради това не е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд