Определение № 204 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1711/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. и П. Б. И. срещу определение № 308 от 26.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 319 по описа за 2020 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 680 от 27.7.2020 г. по гр. д. № 21 по описа за 2019 г. на Русенския окръжен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е незаконосъобразно, поради което молят да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата на Република България застъпват становището, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: В исковата си молба Д. И. и П. И. са изложили твърдението, че на неуточнена дата в началото на юни 2013 г. служители на МВР са извършили незаконен обиск, претърсване и изземване в дома им, за което са поискали Министерството и Прокуратурата на Република България да бъдат осъдени да им заплатят по 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 20 000 лв. обезщетение за имуществени вреди на Д. И. и 1 000 лв. обезщетение за имуществени вреди на П. И.. В молба вх. № 1087 от 26.09.2019 г. ищците са уточнили, че непозволеното увреждане е станало през юни 2014 г. С определение, постановено в публичното съдебно заседание на 16.10.2019 г., Русенският окръжен съд е оставил исковата молба без движение. Дал е указания, че в седмодневен срок ищците следва да уточнят датата на непозволеното увреждане, конкретно извършените действия, от кои лица са осъществени, какви длъжности заемат извършителите, в кои служби и структури и на кои юридически лица, каква е причинната връзка между тях и претърпените вреди, какви вещи по вид количество и приблизителна стойност са иззети, в какво се изразяват неимуществените вреди, твърдените здравословни проблеми и в какъв период са нанесени. Частната жалба на ищците срещу това определение е оставена без разглеждане с определение № 32 от 13.04.2020 г. по в.ч. гр. д. № 40 по описа за 2020 г. на Великотърновския апелативен съд. Тази частна жалба, която е подадена в срока за изпълнение на съдебните указания на първоинстанционния съд, съдържа и уточнения на датата/23.06.2014 г./, на часа, подробно описание на незаконосъобразните действия на длъжностни лица, както и конкретизация на неимуществените вреди/стр.8-11 по описа на в.ч.гр.д. № 40/2020 г. на ВТАС/. Без да съобрази тези уточнения, Русенският окръжен съд е приел, че указанията не са изпълнени, поради което с определение № 680 от 27.07.2020 г. по гр.д. № 21 по описа за 2019 г. е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Това определение е потвърдено от Великотърновския апелативен съд с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 308 от 26.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 319 по описа за 2020 г. Въззивният съд е приел, че в нито една от молбите на ищците, включително в частната жалба, не е визирана точна дата, не са описани вещите, които са иззети, на са уточнени останалите имуществени вреди, не е упоменато от длъжностни лица в кои служби и структури са осъществени тези действия, не са конкретизирани здравословните проблеми, за които ищците претендират обезщетение. Налице са били всички процесуални предпоставки за постановяване на въззивното определение, поради което то е допустимо, противно на твърдението на частните жалбоподатели. Определението не е и очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния й смисъл или несъществуваща правна норма. В частта, с която е потвърдил прекратяването на производството по отношение на исковете за неимуществени вреди и по повдигнатия от частните жалбоподатели въпрос относно необходимото съдействие, което съдът дължи на страната в изпълнение на чл.129, ал.2 от ГПК обаче, въззивният съд е дал разрешение, което противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 164 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 570/2011 г. на IV ГО и № 60 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2018 г. на IV ГО. Според първото решение държавата отговаря по ЗОДОВ за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Нейната отговорност е обективна, не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Не е необходимо непременно да се установи поименно кое конкретно длъжностно лице е допуснало съответното действие или бездействие, причинило увреждането, а това значи, че посочването му не е и условие за редовност на исковата молба и съдът не може да изисква от ищеца установяването му. По всеки отделен иск, с който е сезиран съдът, се преценява наличието на процесуалните условия и липсата на процесуални пречки за съществуването и за надлежното упражняване правото на иск. Ако нередовността касае само част от заявените искове, указанията са конкретно за съответните претенции и неизпълнението им в срок има за последица връщане на исковата молба само в частта по нередовните искове. Във второто решение е прието, че съдът е длъжен да даде защита – санкция на страните и да им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна/ чл. 7, ал. 1 ГПК, като отстранява противоречия и неясноти в твърденията на страните по реда на чл. 129, ал. 2 и чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определението на Русенския окръжен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по отношение на претенциите на ищците за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В тази част определението е неправилно, тъй като в частна жалба вх. № 12096 от 7.11.2019 г., която е подадена в срока за изпълнение на указанията, тези претенции са индивидуализирани в нужната степен. Посочена е датата на извършване на непозволеното увреждане и са конкретизирани неимуществените вреди, включително причинените заболявания/стр.10 по описа на в.ч.гр.д. № 40/2020 г. на ВТАС/. В останалата част, с която е прекратено производството по отношение на исковете за обезщетение за имуществени вреди въззивното определение не противоречи на практиката на ВКС по поставения въпрос, поради което не следва да се допуска до касационен контрол. Касационно обжалване не може да се допусне и по другите поставени от касаторите въпроси относно отказ от събиране на доказателства, спиране на производството заради наличие на престъпно обстоятелство, заради висящо производство по частна жалба, за спиране на срокове заради извънредното положение. Тези въпроси в случая не са от значение за спора дали исковата молба следва да бъде върната. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение