Определение № 1864 от 08.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 205/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез М. Д.- прокурор в Апелативна прокуратура- П., против Решение №185 от 29.10.2025г. по в. гр. д. №396/2025г. по описа на Апелативен съд- П., с което е потвърдено Решение №311 от 20.03.2025г., постановено по гр.д. №173/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. А. Ш., ЕГН [ЕГН], сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него НОХД №313/2015г. по описа на Военен съд-П., по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2021г. до окончателното й изплащане, и Определение №1156 от 17.04.2025г., постановено по по гр.д. №173/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е била оставена без уважение молба вх.№12891/04.04.2025г. на Прокуратурата на Република България за изменение на Решение №311 от 20.03.2025г. в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на адв. Р. Р.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, както и намаляване на присъденото на адв. Р. адвокатско възнаграждение. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Д. А. Ш., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Р. Р., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел следното: С постановление от 16.04.2015г. на прокурор от В.- София ищецът бригаден генерал Д. А. Ш. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.387, ал.3 във връзка с ал.1 от НК за това, че на 12.03.2015г. в качеството си на длъжностно лице- командир на в.ф. 34750- К. е злоупотребил със служебното си положение като използвал четирима военнослужещи да извършат строително-ремонтни дейности в семейния му апартамент в [населено място]. Наложена му е била мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 1000лв. С постановление от 13.07.2015г. ищецът е привлечен като обвиняем за продължавано престъпление по чл.387, ал.3 от НК за първоначалното деяние и за още две деяния- устно разпореждане на подчинения му командир да осигури специална техника и личен състав, който на 26.09.2014г. взел участие в организацията и провеждането на мероприятие от Ловно-рибарско дружество- К.- „Откриване на ловен сезон за едър дивеч 2014-2015г.“, и устно разпореждане на негов подчинен да отнеме от подчинен редник свидетелството му за управление и да го задържи до 23.12.2014г. С постановление от 30.07.2015г. на ищеца е била наложена забрана да напуска пределите на Република България, отменена с определение от 11.08.2015г. по ЧНД №П 237/2015г. на Софийски военен съд. С постановление от 14.09.2015г. е извършено ново привличане на ищеца като обвиняем, като към първоначалните са били добавени още седем деяния- устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, участвали на 17-18.05.2014г. в организацията и провеждането на „Ежегоден мотокрос“ на мотописта в [населено място], [община]; разпореждане на военнослужещи да извършат строително-ремонтни дейности с необходимата им техника в Ловен парк- [населено място], в резултат на което били изградени подпорна стена, бетонови стъпала, чешма с бетонова пътека към нея, монтирани седалки на футболното игрище и изградена предпазна ограда към него; устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, взел участие за времето от 10.10.2014г. до 12.10.2014г. в логистично осигуряване на мероприятие- Девети национален събор „Да запазим българското“- [населено място]; устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, взели участие на 06.12.2014г. в логистичното осигуряване на мероприятие- празнуване на Н. в [населено място]; устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, които на 06-07.02.2015г. осигурили с отбранителни продукти провеждането на мероприятие „Деня на лозаря-Т. З.“- [населено място]; устно разпореждане на 29.04.2015г. за осигуряване на личен състав, който на 29 и 30.04.2015г. участвал в логистичното осигуряване на мероприятие- посрещане на официалните гости на [населено място]; изземване на правомощия и предоставяне без договор на бетонов басейн за безвъзмездно ползване на Ловно-рибарско дружество- К. за отглеждане на пъстърва. С постановление от 27.11.2015г. е извършено ново привличане, като са добавени още три деяния- устно разпореждане преди 30.04.2015г. за осигуряване на личен състав, който на 29 и 30.04.2015г. участвал в логистичното осигуряване на мероприятие- Посрещане на официалните гости на [населено място]; устно разпореждане за осигуряване на техника и личен състав, участвали на 09- 10.05.2015г. в организацията и провеждането на „Ежегоден мотокрос“ на мотописта в [населено място], [община]; предоставил без процедура и договор помещения за безвъзмездно ползване на [община]. С постановление от 14.12.2015г. ищецът е привлечен като обвиняем за продължавано престъпление по чл.387,ал.3 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26,ал.1 от НК, включващо посочените деяния. На 15.12.2015г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №313/2015г. по описа на Военен съд-П.. По делото са били проведени множество открити съдебни заседания с личното явяване на ищеца, като с Присъда №13 от 19.07.2018г. същият е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Против присъдата е подаден протест от прокуратурата, като с Решение №24 от 14.12.2020г. по ВНОХД №67/2019г. на Военно- апелативния съд същата е потвърдена и е влязла в сила на 07.01.2021г. При така установените факти съдът е приел, че наказателното производство срещу ищеца е продължило в досъдебната и съдебната си фази общо 5 години, 8 месеца и 21 дни. Паралелно с него са били водени още две наказателни производства спрямо ищеца. С постановление от 20.08.2015г. на прокурор при В.-София е разделено процесното досъдебно производство ДП №57-Сл/2015г., като са отделени посочени доказателства и е образувано ново ДП №104-Сл/2015г. срещу ищеца за престъпление по чл.202,ал.1,т.1 във връзка с чл.201 от НК за това, че в качеството му на длъжностно лице- национален командир на 18-ти контингент на Въоръжените сили на Република България в операцията на ISAF в А. на неустановена дата в началото на август 2010г. в К., А., бригаден генерал Д. Ш. присвоил чужди движими вещи- одеала, зимни комплекти, зимни якета, спортни екипи, топки, тройни канчета и походни легла, като за улесняване на това престъпление извършил друго по чл.311,ал.1 от НК- съставил официален документ- опис на товара, в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за тях. С влязла в сила на 01.04.2019г. с произнасянето на касационната инстанция Присъда №13 от 14.03.2018г. по НОХД №П-80/2017г. по описа на С. военен съд подсъдимият Ш. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. За обезщетяване на претърпените в резултат на повдигнатите му по това наказателно производство обвинения неимуществени вреди ищецът е предявил иск против Прокуратурата, по който е било образувано гр.д. №3362/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, като към датата на постановяване на въззивното решение по него не е бил налице влязъл в сила съдебен акт. По възражението на ответната прокуратура, че ищецът е възмезден за претърпените от него неимуществени вреди с присъденото му обезщетение по това дело съдът е изложил съображения, че същото е неоснователно предвид липсата на влязло в сила решение, с което такова да му е било присъдено обезщетение. Посочил е, че останалите незаконни обвинения, които не са част от основанието на претенцията, са от значение при изследване на причинно-следствената връзка и като обстоятелства за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение по чл.52 от ЗЗД при отчитане на тежестта и приноса на всяко едно от тях за настъпване на вредоносния резултат. Относно третото наказателно производство, за което в исковата молба се твърди да е прекратено от прокуратурата, съдът е посочил, че по делото липсват доказателства относно това кога е образувано, какъв е неговия предмет, кога е приключило, както и не е представено прокурорското постановление за прекратяването му, но данни за него се съдържат в представените с исковата молба медийни публикации. Повдигането на обвинения и по трите образувани досъдебни производства е било медийно оповестено, с което незаконното обвинение е станало достояние на обществеността, което е засилвало негативните преживявания на ищеца, с оглед засягане на неговата репутация като военен на команден пост. Публикациите не са били еднопосочни към внушаване на негова виновност, като в тях е била дадена трибуна както на самия него, така и на становища на политици в негова защита, а оправдателните присъди и мотивите на съда за тях също са били медийно отразени. Двете наказателни производства, по които ищецът е бил оправдан, са водени за тежки престъпления по смисъла на чл.93,т.7 от ДР на НК, като за престъплението по чл.387, ал.3 от НК по процесното наказателно производство наказанието е „лишаване от свобода“ от три до осем години, а за престъплението по чл.202, ал.1, т.1 от НК по другото наказателно производство- от една до десет години. По процесното наказателно производство на ищеца е била наложена забрана за напускане на пределите на страната, с което е било ограничено правото му на свободно придвижване. Повдигнатите обвинения и по двете наказателни производства са за извършени престъпления в длъжностно качество- съответно на командир на „61-ва С. механизирана бригада- К.“ и на национален командир на 18-ти контингент на Въоръжените сили на Република България, при което и двете са повлияли негативно на ищеца и са довели до настъпване на обичайните за всяко наказателно преследвано лице вреди- несигурност от изхода на производството, страх от осъждане, накърняване на честта и достойнството и социалното общуване, както и на специфични вреди, произтичащи от дискредитиране на ищеца като лице от командния състав на Българската армия с безспорно безупречна репутация. Въз основа на показанията на свидетелите К. Д. и П. Т. съдът е приел, че преди повдигане на обвиненията ищецът като командир на „61-ва С. механизирана бригада-К.“- най-голямото формирование в българската армия, се е ползвал с доверието на подчинените си, за които бил пример и те се стремели да го следват, да се учат от него и да бъдат в обкръжението му. Непосредствено преди образуването на наказателното производство за ищеца била открита възможността да бъде представител на България в силите на НАТО, а освен това той бил и един от 10-те генерала от Военния съвет на Сухопътните войски. Съдът е приел, че в резултат на повдигнатите на ищеца обвинения на 29.04.2015г. от заместник-председателя на Д. е било отнето на основание чл.11,ал.2,т.1 и чл.59,ал.1,т.1 във връзка с чл.40,ал.1,т.5 от ЗЗКИ издаденото на ищеца разрешение №89253/27.10.2014г. за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“, тъй като не е отговарял на изискванията на чл.40,ал.1,т.5 от ЗЗКИ срещу него да няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. Към този момент ищецът Ш. вече е бил привлечен с постановлението от 16.04.2015г. като обвиняем именно по настоящото досъдебно производство, при което отнемането на разрешението е в пряка причинно-следствена връзка с това конкретно незаконно обвинение. Без разрешение за достъп до класифицирана информация Ш. е бил поставен в невъзможност да изпълнява задълженията си на командир на 61-ва С. механизирана бригада, поради което той е подал рапорт за напускане, въз основа на който с Указ №183 от 08.10.2015г. на Президента на Република България е бил освободен от заеманата длъжност, с което е сложен край на почти 30-годишната му военна кариера. Според приетото заключение от 25.09.2023г. на съдебно-психиатрична експертиза, започването на наказателното производство е било неочаквано за Ш. и свързано с най-значимите елементи на ценностната му система, като за кратко време са поставени под съмнение и на практика разрушени основните личностови приоритети- успешната му кариера и уважението на околните, което е изключително значимо за него, поради което следва да бъде преценено като травмиращо и стресогенно и е довело до „посттравматично стресово разстройство, протрахирано протичане“. При освидетелстването Ш. е съобщил за трайна промяна в начина му на живот, като все още е налице неспособност да приеме новите житейски обстоятелства, които коренно се отличават от избрания от него и следван професионален и житейски маршрут, без да се установяват данни за нарушения на останалите психични сфери. При изслушване на експертизата вещото лице Р. Д. е пояснила, че Ш. притежава добри адаптивни възможности, тъй като е практикувал професия, свързана с преодоляване на трудности, но тъй като произтеклите събития са свързани с изключително значими за неговата личност качества и параметри, при него е настъпило това разстройство, което, предвид твърде добрите възможности за самоконтрол, не се проявява външно, а психичното напрежение се соматизира- бива изтласквано от сферата на психиката и се отразява на тялото, във връзка с което вещото лице намира да е появата на „захарен диабет“ при него, за което заболяване са представени епикризи на ВМА-МБАЛ София за проведено лечение в периодите 15-20.03.2017г., 21-24.11.2023г. и 27.02- 01.03.2024г. Относно това заболяване е прието заключение от 07.01.2025г. на съдебно-медицинска експертиза, кредитирано от съда, според което клиничните му симптоми са се проявили при ищеца през зимата на 2016г. вследствие преживения психоемоционален стрес, свързан с повдигнатите обвинения и воденото наказателно производство от април 2015г., тъй като стресът е една от причините за завишаване на нивата на кръвната захар и отключването на посттравматично стресово разстройство и рисков фактор за развитието на заболяването неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения- диабетна полиневропатия, диагностицирано при хоспитализацията на ищеца през 2017г. Според съда именно настоящото наказателно производство е причината при Ш. понастоящем да е налице такова стресово разстройство, тъй като то е първо по време и е започнало внезапно и неочаквано, и е продължило по- дълго от другото наказателно производство срещу него. Именно в резултат на него се е стигнало и до приключването на професионалната кариера на ищеца с оглед отнемането на разрешението му за достъп до класифицирана информация след привличането му като обвиняем и освобождаването му от длъжност преди образуване на второто досъдебно производство. Съдът е приел, че в резултат само на процесното наказателно преследване ищецът е претърпял и част от специфичните неимуществени вреди, свързани с характера на повдигнатото му по него обвинение и наложената му забрана да напуска пределите на страната, а по отношение на останалите вреди, свързани с влошаване на физическото и психическото му здраве, то е с по-голяма тежест от второто наказателно производство като по- рано образувано и по- дълго продължило. Ето защо и съобразявайки принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и обществено-икономическите условия на живот в страната, съдът е приел, че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателна в пълния й размер от 150000лв., ведно със законната лихва от 07.01.2021г. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК Прокуратурата на РБ, позовавайки се на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. При определяне на основанията и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди? 2. Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице? Според настоящия състав на съда са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите от изложението. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, за да бъде извършена проверка за съответствието на въззивното решение с Постановление № 4/1968г. на Пленума на Върховния съд, т. 2 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2000г., както и с формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,