Определение № 727 от 31.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 698/2011 г.

Производството е по реда на чл.2 74 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 1054 от 12.07.2011 год. по ч.гр.д.№ 775/2011 год. на Пловдивския апелативен съд с което е потвърдено определението от 20.05.2011 год. по гр.д.№ 146/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд. С него съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.83 ГПК за освобождаването на [фирма] от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на постановено по делото решение. Съдилищата са се позовали на това, че жалбоподателят не е от кръга на лицата, за които е възможно освобождаването от държавна такса, а разсрочване на плащането и (каквото е евентуалното искане на търговското дружество) не е предвидено в процесуалния закон. В частната касационна жалба на [фирма] се съдържа искане за отмяна на определението на П. и се излагат доводи по неговата неправилност. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Конкретен правен въпрос – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК не е поставен. Твърдението е, че въззивният акт е постановен при липса на мотиви. Оттук и противоречие с 3 бр. ППВС и 4 бр. решения на 3-членни състави на Върховния съд, постановени в периода 1968-1993 год. Поставен е и въпрос дали дейността на председателя на съда при освобождаването от държавна такса е правораздавателна или е административна и кой точно е компетентен да се произнесе по освобождаването. Този въпрос се свързва с липсата на съдебна практика по него. В представен по реда и в срока по чл.276 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът [фирма] е изразил становище по допускането на касационен контрол и по основателността на частната касационна жалба. Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че липсва валидно формулиран обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а такъв не може да бъде изведен от съдържанието на изложението. Въпросът дали дейността по чл.83 2 ГПК е правораздавателна или административна, няма отношение към наличието на предпоставките по чл.83 ал.1 ГПК. Искането ВКС да посочи кое е лицето, което следва да се произнесе по искането за освобождаване от ДТ по естеството си съставлява искане за дописване на закона, а е и без значение в конкретния случай. Както бе посочено по-горе, отказът е обусловен от факта, че [фирма] е търговско дружество, а хипотезата на чл.83 ал.2 вр.ал.1 ГПК е приложима само по отношение на страни по делата, които са физически лица. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.