Определение № 2338 от 22.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2668/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Етажната собственост“ на живущите в жилищна сграда с адрес [населено място], [улица], вх. 2, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 4326 от 17.07.2024 г. по в. гр. д. № 2549/2023 г. по описа на Софийския градски съд в частта, с която, след съответна отмяна на решение № 20056309 от 05.09.2022 г. по гр. д. № 2491/2017 г. на Софийския районен съд, 123 състав, етажните собственици от етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], вх. 2, са осъдени на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, да платят на „РИ-СОФ” ООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 5 368, 86 лева с ДДС – възнаграждение за извършени строително-монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на [улица]“ по Договор за изработка от 14.07.2016 г. и издадени въз основа на него Данъчна фактура № [ЕГН]/03.10.2016 г., Сметка обр. 22 и Акт, обр. 19 № 1/29.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане; на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. раздел VІ, чл. 12 от Договор за изработка от 14.07.2016 г. - сумата от 536, 89 лева – неустойка за забава в плащанията по Договора за изработка от 14.07.2016 г., за периода от 03.10.2016 г. до 16.01.2017 г.; както и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД - сумата от 9 097, 84 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че жалбата е недопустима и образуваното по нея производство следва да се прекрати, по следните съображения: Съгласно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. Както първата, така и въззивната инстанция са приели, че ответници по предявените и уважени частично от въззивния съд осъдителни искове (съответно с цена 7 787.23 лв., 778.23 лв. и 10 033.29 лв.) са етажните собственици от вх. 2 на сградата в [населено място], [улица], като този извод следва и по арг. от чл. 23, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУЕС. Видно от данните по делото, етажните собственици са повече от седем (вж. тези, които са подписали Протокол/Акт за извършени СМР (Акт-обр. 19) от 25.11.2016 г., както и тези, фигуриращи в Списъка на присъстващи на Общото събрание на Етажната собственост на 24.03.2018 г.). Следователно по делото са предявени множество субективно съединени искове, чиято цена, съобразно броя на ответниците, не удовлетворява изискването на чл. 280, ал. 3 ГПК за достъп до касационно обжалване. На посоченото основание въззивното решение не подлежи на касационен контрол и производството по неговото обжалване следва да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение