Определение № 50450 от 26.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1873/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ж. Г. против решение № 251/20.05.2022 г. по в.т.д. № 107/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което се потвърждава решение № 260324/22.10.2021 г. по т. д. № 1274/2020 г. на Старозагорски окръжен съд, с което предявените от касатора против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове, с правно основание чл. 432 вр. чл. 493 КЗ, за присъждане на обезщетение за търпими неимуществени вреди от ПТП на 18.12.2019 г, причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество – по ЗЗ „ГО„ на автомобилистите – лек автомобил, е отхвърлен, за разликата над 35 000 лева и до пълния предявен размер от 80 000 лева. Касаторът намира решението за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, предвид определяне на значително занижен и като такъв – несправедлив - размер на обезщетението за неимуществени вреди. Позовава се на съществени процесуални нарушения на въззивния съд, тъй като не е обсъдил характера и тежестта на уврежданията, значението им във връзка с възникналата сериозна опасност за живота на ищеца, предвид счупването на черепната основа, с изтичане на мозъчна течност, предпоставящо сериозен риск от последващи, застрашаващи живота на пострадалия, инфекции. Тази заплаха сериозно обременява ежедневието на ищеца, който е принуден непрекъснато да е с повишено внимание за предпазване от външни неблагоприятни фактори, с потенциал да провокират мозъчна инфекция.Сочат се неотчетени от съда, остатъчни последици от травмата, посочени от вещото лице от СМЕ, вкл. относно психиката и поведенческите реакции на ищеца спрямо околните. Не е съобразено в достатъчна степен обстоятелството, че е налице увреждане на дясната, активна ръка, което завинаги ще затрудни работата на ищеца като електротехник, отчитайки и трудоспособната му възраст – 51 г. .Съдът само формално, а не задълбочено, е отчел отделни релевантни факти, без да съобрази в достатъчна степен рефлектирането им върху начина и качеството на живот на ищеца. По този начин, според касатора, се е стигнало до занижаване на размера на справедливото обезщетение, което не е в състояние да компенсира болките и страданията му и не кореспондира с икономическата конюнктура към момента на увреждането, ориентир за която са лимитите на застрахователна отговорност. Ответната страна – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно въведените касационни доводи и кореспондиращото им изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК, настоящият състав съобрази следното: Ищецът – М. Ж. Г. – предявява иск по чл. 432 ал.1 КЗ, за осъждане „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер от 80 000 лева, претърпени от ПТП на 18.12.2019 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество – по ЗЗ„ГО„ на автомобилистите – лек автомобил, както и сумата от 377,73 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (заплащане на потребителска такса, медицински услуги и изследване на глава) търпими от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020 г. до окончателното им изплащане. В исковата молба се твърди, че след ПТП ищецът е бил настанен в лечебно заведение, където са му направени параклинични и образни изследвания. Възпроизвежда се медицинската терминология на установените увреждания. Сочи се проведена медикаментозна терапия и гипсова имобилизация за 30 дни, след което на 27.12.2019 г. ищецът е изписан и му е назначена медикаментозна терапия в домашни условия. Във връзка с получените наранявания и проведеното лечение ищецът е бил в състояние на временна нетрудоспособност за период от 6 месеца. Твърди се, че в резултат на получените увреждания ищецът търпи силни болки и страдания, като не се чувства добре физически и емоционално, за дълго време е следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва физически, като през този период е разчитал единствено на помощта на своите близки, за задоволяване на елементарните нужди от ежедневието. Поради получените наранявания в областта на главата, ищецът не е бил в състояние да чете, да работи на компютър и да гледа телевизия, продължава да изпитва болка по контузените места и това се отразява изключително негативно на психологическото му състояние. Преди процесното ПТП ищецът е бил в работоспособна възраст и в добро здравословно състояние, но след инцидента за дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин на живот - нетрудоспособен за период от 180 дни. Освен болките, ищецът твърди да е изживял силен стрес, който в съвкупност с получените физически травми влияе изключително негативно на емоционалното му състояние. За установяване на тези обстоятелства са изслушани свидетели и е допусната СМЕ. Ответното дружество не е оспорило наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования водач, както и наличието на причинно - следствена връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат, като е признало иска за основателен, с отговора на исковата молба, до размера от 26 000 лева. Оспорва иска над този размер, като несъответстващ на критериите за справедливост, установени в чл. 52 от ЗЗД. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради несъобразяване от същия скоростта на и дистанцията спрямо приближаващия се лек автомобил, в момента на предприетото пресичане. В хода на производството е изслушана комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, от която, освен механизма на ПТП, се установява, че при същото ищецът е получил следните травматични увреждания: черепномозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на главата, охлузвания и кръвонасядания на лицето, счупвания на лицеви кости, счупване на черепната основа, с изтичане на мозъчна течност през носа, навлизане на въздух в черепната кухина, контузия на мозъка; отворено счупване на крайната част на дясната лъчева кост, с изкълчване на гривнената става; контузии на гръдния кош; контузии на крайниците. Проведеното 10-дневно болнично лечение е включвало хирургична обработка на раната на главата и гипсова имобилизация на десен горен крайник, приемане на медикаменти. Гипсовата имобилизация е била за срок от 30 дни, при необходими допълнителни два месеца за възстановяване движенията на крайника. Възстановяването от черепно-мозъчната травма е изисквало 6 месеца, като остатъчна последица от същата са нарушения в обонянието. От счупването на десния горен крайник се сочи остатъчен дискомфорт. В съдебно заседание от 14.10.2021 г. вещото лице Т. е пояснило, че се касае за две средни телесни повреди, временно опасни за живота – проникване в черепната кухина и черепномозъчна травма, като всяка контузия на мозъка може да дава оплаквания от главоболие през различен период от време и дори доживотно. Пояснява, че лицевата травма включва: счупване на носните кости, ябълчната кост, решетъчната кост / зад носа /, с което е засегната обонятелната функция / възприемане на миризми по различен от познатия начин /, които увреди са персистирали към момента на прегледа и могат да останат дълго време, дори завинаги. Проникването в черепната кухина / свидетелство за което е пневмоцефалията – наличие на въздух в същата / вещото лице сочи като създаващо потенциална опасност от мозъчни инфекции. Разпитаната свидетелка Б. Г. / съпруга на ищеца / потвърждава, че болничното лечение е продължило 10 дни, през които и последващо в къщи ищецът е спазвал режим на легло – плътно първите 15 дни, след което можел да става до тоалетна и леко да присяда, за да се нахрани. Поради продължило изтичане на мозъчна течност от носа съществувала опасност от операция, избегната с антибиотично лечение. Общият престой на легло продължил 6 месеца, през което време ищецът трябвало да избягва силна музика, кафе, цигари и алкохол. Предупреждението, че на моменти може да буйства се потвърдило. Все още се оплаква от главоболие, но малко по малко „отшумяват нещата„. Свидетелката твърди, че увреждането на дясната ръка му създава проблеми в работата като електротехник и за „ мъжката работа „ у дома, а и го наболява при застудяване. Твърди, че изпитва страх при пресичане на улицата, поради което винаги прибягва набързо. Свидетелката се страхува, че в бъдеще може да получи деменция – по съвет на лекарите го изпитва за спомени от миналото, като някои му убягват. Свидетелят С. М. твърди, че след болничния престой ищецът бил на легло около 2 месеца / без да е сигурен /, а 6 месеца не ходил на работа. Не можел да пуши, да пие алкохол и газирани напитки. Оплаквал се, че в резултат на травмата по-трудно „ се оправя с кабелите„, загубил обоняние и вкус, имал главоболие. Първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки на чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, за ангажиране отговорността на касатора, предвид установения деликт. Въз основа на събраните доказателства, приел за справедлив размер на обезщетението сумата от 35 000 лева. Поддържаното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване било отхвърлено, с аргумент, че липсва причинна връзка между действия или бездействия на пострадалия и вредоносния резултат, тъй като за пешеходеца ударът е бил предотвратим единствено ако спре движението си, преди да предприеме пресичане на пътната лента, в която се движел лекият автомобил на делинквента, но по този начин е щял да удължи времето за пресичане, което не било безопасно нито за него, нито за другите участници в движението. Въззивният съд, сезиран по жалба на двете страни, е потвърдил решението на първата инстанция, позовавайки се на извършените пред нея процесуални действия, доколкото страните не са направили нови доказателствени искания. Потвърдил е справедлив размер на обезщетението от 35 000 лева, съобразявайки вида на причинените телесни увреждания, интензитета и продължителността на болките и страданията, срока за възстановяване и прогнозата за бъдещото състояние на пострадалия, наличието на остатъчни явления - нарушение в обонянието, личните и семейни притеснения и невъзможността да полага труд. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства, представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото ?– касационно основание, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК ? - релевира се противоречие с т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК; т. 19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК; Решение № 42/ 05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г. IV-то г.о. на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК; Определение № 1006/15.10.2010г., по гр.д. № 619/2010г. III г.о. ВКС/, решение № 42/ 05.03.2014г., по гр. д. № 5488/2013г. IV г.о. ВКС; решение № 11 от 21.IV.1994 г. по адм. д. № 4900/1993 г., III г.о., решение № 87 от 4.IX.1958 г. по гр. д. № 55/58 г., ОСГК, като формално се сочи и хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК; 2/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя ?; 3/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки на пострадалия и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите ?; 4/ Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/68 г.? 5/Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последиците за здравето и психиката му и да съобрази значението на всяко увреждане и всички предвидими последици ?; 6/ Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания ?; 7/ Как следва да се отчита липсата на възстановяване и обективната невъзможност за връщане към начина на живот преди инцидента ? - допълнителният селективен критерий по тези въпроси се сочи в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с ППВС № 4/1968 г. и решения по т.д.№ 486/2012 г. на ІІ т.о., т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о., т.д.№ 1948/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; 8/ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент" на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент" на същите или е достатъчно да се търси „някакво компенсиране", както е направено в обжалваното решение ?; 9/ За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията ? – допълнителният селективен критерий по тези въпроси се сочи в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,поради противоречие с приетото в решения по т.д.№ 708/2009 г. на ІІ т.о., т.д. № 2974/2013 г. на ІІ т.о., т.д. № 1015/2011 г. на II т.о. на ВКС, като формално се сочи и хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК; 10/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимита, с посочване от съда, че обезщетението е определено към момента на настъпване на увредата ?; 11/ Нарушен ли е принципа на справедливост и задължителната съдебна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи /за период 2004 - 2009г./, но при лимит 2- 5 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия ?; 12/ Длъжен ли е съдът да посочи какъв е установения лимит към датата на събитието и факта, че го съобразява или е достатъчно да посочи, че обезщетението е определено към момента на настъпване на събитието ? ;13/ Следва ли съдът да посочи какъв е действащия лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по - нисък лимит? – поддържа се предпоставката на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с решения по т.д. № 457/2014 г. и т.д. № 1948/2013г. на II т.о. на ВКС; 14/ Длъжен ли е съдът, при определяне на справедливо обезщетение, да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити ? – допълнителният селективен критерий се сочи по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, обоснован с решение по т.д. № 217/2011г., II т.о. ВКС и определение по гр.д. № 60316/2016г. на IV г.о. на ВКС; 15/ Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено- икономическите и социални условия в страната, и доколко съдът, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да съобрази и нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ ?; 16/ В интерес на кого се увеличават лимитите и съответно премиите - в интерес на застрахователите, за да реализират по-големи печалби или в интерес на пострадалите, за да се постига все по-пълно компенсиране на вредите ? – допълнителният селективен критерий се поддържа в хипотезата на чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК, с формално позоваване на разпоредбата; 17/ Определянето на обезщетения, очевидно несъизмерими с търпените морални вреди и с общественото разбиране за справедливост към момента на настъпване на деликта и с установения лимит и огромното им занижаване, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? – твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с решения по т.д. № 1948/2013г. на II т.о., т.д. № 1154/2013 г., т.д.№ 299/2011 г., т.д.№ 619/2011 г., т.д.№ 795/2008 г., т.д. № 3040/2014 г.,т.д.№ 457/2014 г., т.д.№ 566/2010 г. и т.д.№ 676/2010 г. – всички на ІІ т.о., т.д.№ 2998/2013 г. и т.д.№ 916/2011 г. на І т.о. на ВКС; Отделно касаторът поддържа очевидна неправилност на обжалвания акт, по смисъла на чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК. Същата обосновава с несъответствие на фактическите и правни изводи с установеното по делото, несъобразяване на всички релевантни за определяне на обезщетението обстоятелства, формално изброяване на приложимите критерии, без адекватен анализ за приноса на всеки от тях, при определяне размера на обезщетението, необсъдени в пълнота и последователност доказателства по делото, разминаване преценката на съда с вложения от законодателя смисъл на понятието „ справедливост „ по чл. 52 ЗЗД. Въпросите на касатора, излишно мултиплицирани, частично дублиращи се, а частично нелогично формулирани и по същество - фактологични, са предпоставени от касационните му доводи, че: съдът не е съобразил всички събрани доказателства; съобразените са интерпретирани неправилно; не са съобразени всички относими критерии при определяне на обезщетението, вкл. социално - икономическите условия към момента на увреждането, ориентир за които са законодателно въведените лимити на застрахователна отговорност; съобразените са формално изброени, без адекватна оценка за приноса на всеки от тях и съвкупно при определяне размера на обезщетението; вложеният от съда смисъл, в понятието „справедливост„ по чл. 52 ЗЗД, е различен от вложения от законодателя, което е обусловило присъждането на значително занижен размер на обезщетение за неимуществени вреди. Въпросите, в преобладаващата си част, не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондират със съдържанието на въззивния акт, което – макар и не съвсем прецизно и последователно – съдържа достатъчно ясни и непротиворечиви мотиви, основани на всички събрани доказателства / съдебна експертиза и свидетели, интерпретирани в пълнота при описание на установената фактическа обстановка /, без да се сочат от касатора и установяват от настоящия състав изводи за факти, направени въз основа на доказателствения материал, но несъответни на опита, логичните и научните правила – в каквото се изразява порока „необоснованост„ по чл.281 т.3 ГПК / очевидно неправилно приравняван от процесуалния представител на касатора на порока „съществено нарушение на съдопроизводствени правила „ /. Коментирани са кореспондиращите на установената фактическа обстановка критерии, за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Доколкото, въпреки отчитането на всички релевантни за определяне на обезщетението обстоятелства, съобразно всички събрани доказателства, съотнесени към съответните критерии, съдът не е преценил адекватно тежестта и значението на всяко от тях, за определяне на точен паричен еквивалент на търпимите от ищеца болки и страдания, касационното обжалване ще следва да се допусне по обобщения въпрос – частично възпроизведен в трети, четвърти, осми и девети въпроси, както следва: За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди ? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с ППВС № 4/1968 г. и цитираните от касатора решения на състави на ВКС, постановени в производства по чл. 290 ГПК. Въпроси 10 – 17 вкл., касаещи съобразяването на икономическата конюнктура към момента на увреждането, ориентир за която са законово установените лимити на застрахователна отговорност, обобщени до „задължението на съда да отчете същите, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди „, обосновават само общия, но не е удовлетворен допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Последното изисква присъдения размер да е в драстично противоречие със съдебна практика в аналогични или поне сходни случаи, каквото не се установява с цитираните решения на състави на ВКС. В преобладаващата си част същите касаят обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на родственици, а не на болки и страдания от търпими телесни и психически увреждания на предявяващия иска по чл.432 ал. 1 КЗ, респ. чл.226 ал.1 КЗ / отм. /. В друга част претърпените увреждания и съпътстващите ги болки и страдания, вкл. остатъчни последици, са съвършено различни от процесния случай, но дори абстрахирайки се от различното съдържание на уврежданията, отчетените съпъстващи фактори са съществено различни и със значителна тежест при определяне размера на обезщетението. Така в решението по т.д.№ 217/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС е отчетена характеристика на увреждането - тежка телесна повреда, причинила 95 % трайна нетрудоспособност, с чужда помощ. В решението по гр.д.№ 60316/2016 г. на ІV г.о., обезщетение от 75 000 лева е присъдено за увреждания от ПТП през 2014 г., довели до 54 % трайна нетрудоспособност, наложили множество тежки оперативни интервенции и при липса на сигурност относно възможността за пълно възстановяване от травмата. В решението по т.д.№ 566/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС също са отчетени множеството оперативни интервенции, продължителния – 2 години – и неприключил към датата на устните състезания възстановителен процес, остатъчния видим дефект „ ръка на граблива птица„, преценяван в аспект на младата / тийнейджърска / възраст на пострадалия и присъщите за нея стремеж към физическо съвършенство и суета. В решението по т.д.№ 676/2010 г. на ІІ т.о. обезщетение от 60 000 лева е присъдено в хипотеза на множество оперативни интервенции, загуба на органи, в резултат на увреждания от ПТП през 2006 г. и едногодишно болнично лечение, съпътствано с опасност за живота. В решението по т.д.№ 14/2009 г. е отчетен силния емоционален стрес от обстоятелствата по конкретното ПТП - със запалване на автомобила и преживяна смърт на близък човек, пътувал заедно с пострадалата. По начало е трудно съпоставянето на решения по искове по чл. 432 ал. 1 КЗ / чл. 226 ал. 1 КЗ отм. /, доколкото крайният резултат е винаги последица от процеса на доказване по конкретното дело и начина на упражняване / респ. неупражняване / на процесуални права. Касаторът е освободен от заплащането на държавна такса, на основание чл. 83 ал. 2 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение