Определение № 1860 от 23.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 124/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. П. срещу решение № 211 от 30.09.2025 г. по в. гр. д. № 301/2025 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 294 от 16.10.2024 г. по гр. д. № 1088/2023 г. на Козлодуйски районен съд е признато за установено по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, че касаторът А. Г. П. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ разликата над 5 880, 65 лв. до 23 522, 60 лв., последната представляваща фактурирана сума при констатирана неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за имот, находящ се в [населено място], обл. В., [улица], за която са издадени: фактура № [ЕГН]/31.01.2022 г. за сумата от 7 701, 80 лв.; фактура № [ЕГН]/31.01.2022 г. за сумата от 4 849, 46 лв.; фактура № [ЕГН]/31.01.2022 г. за сумата от 7 899, 35 лв. и фактура № [ЕГН]/31.01.2022 г. за сумата от 3071, 99 лв., всички суми дължими на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва извода на въззивния съд, че следва да отговаря за целия размер на задължението, по съображения, че е носител на правото на собственост само върху 1 / 4 идеална част от процесния недвижим имот. Навежда доводи, че цената за доставената електрическа енергия за битови нужди се дължи от собственика на електроснабдения имот, освен когато имотът е предоставен за ползване на договорно основание и крайният снабдител е сключил договор за продажба на електроенергия за същия имот. Позовава се на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ относно корекционната процедура по отношение на неправомерно присъединени към електрическата мрежа обекти, като твърди, че преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, може да се извършва само за сметка на лица, носители на вещните права на собственост и на ползване, и лица, осъществяващи държане в качеството на наематели. Касационният жалбоподател излага аргументи, че периодът, към който е начислена корекционната стойност на потребената електроенергия, съвпада с наследяването на процесния имот, като по силата на наследственото правоприемство към него е преминала собствеността върху 1 / 4 ид. ч. от имота, съответно той не следва да отговаря за пълното задължение към ищеца. Изразява разбиране, че това следва от липсата на обвързващо страните по делото облигационно отношение. Твърди, че е без значение какъв адрес е посочил в подаденото от него възражение срещу заповедта за изпълнение, тъй като единственият критерий, който свързва лице с място на пребиваване/местоживеене е адресната му регистрация. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Касационният жалбоподател поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Изисква ли се във всички случаи в хипотезата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, лицето, по отношение на което възниква право на оператора на мрежата да извърши корекция на сметката, да е клиент на дружеството? Това представлява ли минимално необходимо условие, за да възникне отговорност по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ?; 2. Изпълнени ли са предпоставките на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ за възникване право на вземане за оператора на електроразпределителната мрежа, в случай че към електроразпределителната мрежа неправомерно е присъединен обект, ползващ електрическа енергия, който се ползва/обитава от лице, което не фигурира в клиентската система на оператора на ЕРМ?; 3. Качеството „ползвател на мрежата“ по смисъла на чл. 56 ПИКЕЕ може ли да притежава лице, което притежава идеални части от собствеността върху присъединения към разпределителната мрежа имот?; 4. За каква част от задължението по констативен протокол отговаря лице, което не е единствен собственик на имота?; 5. Как се установява качеството на ползвател по отношение на другите собственици от наследствен имот, когато няма данни за сключен договор за право на ползване?; 6. Посоченият от пълномощника на страната в исковата молба/отговора на исковата молба адрес на страната по делото, ползва ли се с доказателствена сила за установяване местоживеенето на лицето и ползване на имота?; 7. Необсъждането на релевантни за делото доказателства /като нотариалния акт, удостоверението за наследници и част от свидетелските показания/ и необсъждането на всички правно релевантни факти представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява ли основание за отмяна на решението?; 8. Следва ли при постановяване на своето решение съдът да се съобрази с материална доказателствена сила на констативния протокол относно установения ползвател на процесния обект?“ Твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулираните въпроси, които са от значение за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, формирана с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС и решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. на ВКС, III г.о. Поставя въпросите и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи, че въззивният акт е очевидно неправилен. Ответникът по касационната жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че: ищецът е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 88 ЗЕ; с нотариален акт № 30/1991 г. Г. П. М. е признат за собственик по давност на дворно място от 850 кв. м. и селскостопанска постройка в него, находящи се в [населено място], ул. Безименна, като наследници по закон на починалия на 24.04.2005 г. М. са били неговите деца М. Г. И., А. Г. П., Роза Г. А. и С. Г. Панчилова, последната починала на 20.11.2014 г. и оставила като свои наследници общо осем лица. Решаващият състав е констатирал от служебната справка от НБДН, че ответникът А. П. има регистриран постоянен и настоящ адрес в [населено място], като настоящият му адрес е на [улица]. Въз основа на подробно обсъдените писмени доказателства съставът на въззивния съд е приел, че на 17.08.2019 г., 31.03.2020 г., 01.02.2021 г. и 12.04.2021 г. от служители на ищеца са извършени проверки на обект – къща в [населено място], [улица], който е бил без монтирано средство за търговско измерване, като са съставили констативни протоколи за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, съгласно удостовереното в които е направено присъединяване на обекта към въздушната мрежа с два броя проводници, които влизат в имота и през прозореца захранват инсталацията на къщата, която се обитава от А. Г. П., който е присъствал при първата проверка. Съдът е изтъкнал, че съгласно отразеното в констативните протоколи след приключването на проверките са предприети действия по премахване на незаконното присъединяване. В решението са обсъдени и събраните по делото свидетелски показания, които установяват фактите и обстоятелствата по извършените проверки на процесния обект, ползван от ответника А. П., по кореспондиращ с констативните протоколи начин. Въззивният съд е посочил, че въз основа на обсъдените констативни протоколи и на основание чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ са изготвени справки за преизчислените количества ел. енергия, ползвана в процесния обект, като корекциите са извършени с процесните фактури. Съставът на окръжния съд е установил, че съгласно неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, прието по делото, констатациите по протоколите за извършените проверки сочат на неправомерно директно присъединяване към електроразпределителната въздушна мрежа и водят до пълно неотчитане на потребената ел. енергия. Съдът е възпроизвел експертното мнение по допълнителното заключение на експертизата, че към датите на проверките процесният обект не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно изисквания на Наредба № 6/2024 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, присъединяването на обекта е осъществено на 21.12.2022 г. след подадено на 13.07.2022 г. заявление от А. П.. В атакуваното решение е мотивирано становище, че отношенията между крайните клиенти и разпределителните дружества – мрежови оператори са уредени от закона като договорни, сключени при публично известни общи условия, и те възникват в случаите на присъединяване на клиент към съответната електропреносна или електроразпределителна мрежа. Посочено е, че от своя страна съществуващите договорни отношения са основание за прилагането на ПИКЕЕ като нормативна основа на дейността за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Подчертано е, обаче, че съществува едно изключение, при което корекционната процедура се прилага и в случаите на установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи и то е предвидено в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. В този случай, макар облигационно правоотношение да не е възникнало, отговорност се носи по силата на самите ПИКЕЕ, стига привлеченото към такава отговорност лице да е собственик, ползвател или наемател на обекта. Решаващият съд е изложил аргументи, че е налице неправомерно присъединяване, когато даден обект не е присъединен към електроразпределителната мрежа, когато за абоната няма разкрита партида, когато липсва поставено средство за техническо измерване, когато абонатът и електроразпределителното дружество не са в облигационна връзка, като съответният вид корекция се търпи от лица, имащи правна връзка с обекта на присъединяване, а именно правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно основание. В настоящия случай, съдът е приел, че ответникът има регистриран настоящ адрес в [населено място], [улица] е носител на правото на собственост върху 1 / 4 идеална част от недвижимия имот, който е с посочения административен адрес, като в качеството на съсобственик именно ответникът ползва имота, поради което носи отговорност за неправомерното присъединяване на обекта към електрическите мрежи на ищеца. По изложените съображения и с оглед удостовереното в обсъдените констативни протоколи, въззивният съд е счел, че са налице основания за преизчисляване на количеството електрическа енергия по реда, определен в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, за период не по-дълъг от 180 дни, на база половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, чрез които обектът на А. П. е свързан към електроразпределителната мрежа, поради което последният дължи на ищеца сумата от 23 522, 60 лв., представляваща стойност на начислена електрическа енергия по процесните протоколи и фактури. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първите три въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са свързани и следва да бъдат разгледани заедно, тъй като се отнасят до това кой се явява длъжник за вземането по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Въпросите са обсъждани от въззивния съд и отговарят на общото изискване по мл. 280, ал. 1 ГПК. По въпросите е формирана практика на ВКС - решение № 124 от 9.04.2015 год. по гр. д. № 4703/2014 год., IV г. о. и решение № 198 от 28.03.2024 год. по гр. д. № 1061/2023 год., III г. о., с които е прието, че ПИКЕЕ урежда хипотези на правомерно /с договор и средство за търговско измерване/ и неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи /чл. 51 ПИКЕЕ от 2019 г./. В последния случай операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, с уведомяване на МВР за неправомерното присъединяване към мрежата – чл. 58 ПИКЕЕ. Или в случая констативният протокол, съставен по определения в закона ред, е задължителна предпоставка за извършване на преизчислението. И тук, както към водопроводните и канализационни мрежи, незаконно присъединяване може да се извърши от лице, което е в договорни отношения с електроразпределителното дружество или от лице, което не е обвързано с договор. Крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на § 1, т. 41 б, б. „а“ от ДР на ЗЕ /решение по гр. д. № 1099/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о./. В настоящия случай въззивният съд е приел, че задължен да заплати доставена електрическа енергия вследствие на неправомерно присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа е правният субект, който държи, владее или ползва обекта на правно основание. При неправомерно присъединяване въобще липсва договорно правоотношение за съответния обект между този правен субект и доставчиците на енергия и мрежови услуги, т.е. самото потребяване на електрическа енергия се явява без основание и длъжник по претенцията е лицето, което реално се е ползвало от доставената електрическа енергия. Въззивният съд е счел, че в случая това лице е ответникът, който в качеството си на съсобственик на недвижимия имот се явява единствен негов ползвател, съответно се е ползвал изцяло от неотчетената електрическа енергия при неправомерното директно присъединяване към електроразпределителната въздушна мрежа на ищеца. С оглед изложеното въззивният акт се явява съобразен с формираната практика на ВКС по релевантните въпроси, по отношение на която не е обоснована необходимост от промяна или осъвременяване, което изключва въведените допълнителни предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Четвъртият въпрос от изложението на касатора не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК да е с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. При формулирането на въпроса не са съобразени аргументите на съда за ангажиране отговорността на ответника за неправомерното присъединяване към мрежата на ищеца на процесния обект, а именно не само в качеството на физическо лице, носител на правото на собственост върху 1 / 4 ид. ч. от имота, а на фактически ползвател на имота, който реално се е ползвал от потребената с оглед присъединяването електрическа енергия. Не се установява и да са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, въведени от касатора, тъй като той не сочи практика на ВКС по поставения въпрос, на която актът на окръжния съд противоречи, и не е обосновал в съответствие с изискванията на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС значението на поставения въпрос за точното приложение на закона и за развитието на правото. Въпросът по т. 7, така както е формулиран, не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се отнася до допуснати в решението процесуални нарушения и кога те са съществени, съответно представляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/. Извън това, въззивният съд се е придържал към задължителната /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и постоянна практика на ВКС относно задълженията на въззивната инстанция да обсъди фактическия и доказателствен материал по делото във връзка с доводите и възраженията на съда, като изложи съответстващи на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК мотиви. Визираните във въпроса доказателства - нотариален акт, удостоверение за наследници и свидетелски показания са били предмет на осъществената в атакуваното решение преценка от състава на въззивния съд и въз основа на тази преценка съдът е формирал изводите си относно правата на ответника върху процесния имот и осъществяваното от него ползване на имота. Въпросите по т. 5, т. 6 и т. 8 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК също не могат да обусловят приложното поле на касационния контрол. Петият въпрос е неясен, а шестият и осмият въпрос са некоректно поставени, тъй като изводите на съда относно ползването на процесния неправомерно присъединен към мрежата на ищеца обект от страна на ответника не се основават само на посочения в отговора на исковата молба адрес на ответника и на съставените по реда на чл. 49 ПИКЕЕ констативни протоколи. Касае се до изводи, направени след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства относно приетия за правнорелевантен факт – справка от НБДН, констативни протоколи, свидетелски показания и техническа експертиза, според която обектът е присъединен към мрежата в съответствие с приложимата Наредба № 6/2004 г. през 2022 г. въз основа на заявление на ответника. Въззивният съд не е изразил разбиране, че доказването на ползването на имота не може да се осъществи с всички предвидени в ГПК доказателствени средства, нито е придал на съставените по реда на чл. 49 ПИКЕЕ констативни протоколи материална доказателствена сила относно ползването на обекта, каквато те безспорно нямат. По изложените съображения касационното обжалване по обсъжданите въпроси не следва да бъде допуснато. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, който е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила и който е постановен при нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая тези пороци не са налице. Не се установява въззивното решение да е основано на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Това следва и от аргументирането на тезата на касатора за очевидна неправилност на въззивния акт с повтаряне на неподлежащи на преценка в производството по чл. 288 ГПК доводи, че изводите на съда не кореспондират с доказателствения материал. Сочи се и че решаващите аргументи на съда игнорират липсата на облигационна връзка между страните по делото, във връзка с което вече бяха изложени съображения по повод поставените въпроси. С оглед изложеното касационното обжалване на въззивния акт в обжалваната част не се допуска. На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 150 евро. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение