Определение № 136 от 22.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 61/2021 г.

Делото е образувано по частна касационна жалба - по реда на чл.274,ал.3 ГПК, подадена от С. П. П. срещу определение № 260141 от 18.11.2020г. по в.ч.гр.д. № 416/2020г. на ОС Габрово, с което е оставена без уважение частната въззивна жалба на П. срещу определението на Габровския РС по гр.д.№ 1405/20126г. за отказ за освобождаване на въззивника на основание чл.83,ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. При проверка редовността на постъпилата жалба докладчикът е констатирал, че предмет на частното касационно обжалване е въззивно определение, постановено в производство по предявени обективно съединени установителни искове, които съгласно Определение № 3880/28.09.2016г. на първоинстанционния съд, са с приблизително определена цена всеки един от 1 200лв. С разпореждане от 21.01.2021г. делото е било върнато на администриращия съд за проверка допустимостта на частната касационна жалба, предвид разпоредбата на чл. 274, ал.4 ГПК, във връзка с чл. 280, ал.3 ГПК и изпълнение правомощията на съда по чл. 274, ал.4 ГПК във връзка с чл. 286, ал.1, т.3 ГПК. Очевидно поради неразбиране на дадените с разпореждането указания, Габровският ОС с разпореждане от 16.02.2021г. е посочил, че съгласно т.1 на ТР №5/12.07.2018г. по тълкувателно дело № 5/2015г., определението на въззивния съд, постановено в производство по освобождаване от такси и разноски, каквото е процесното, подлежи на обжалване по реда на чл.274,ал.3,т.2, предл.първо ГПК. Делото е върнато на касационната инстанция „след изпълнение на дадените указания за представяне от частния касационен жалбоподател на изложение на основанията за допускане на частното касационно обжалване”. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С разпореждането от 21.01.2021г., постановено по настоящото дело, не е поставена под съмнение обжалваемостта по реда на чл.274,ал.3,т.2 ГПК на определението на въззивния съд, с което е упражнен инстанционен контрол във връзка с искане по чл.83,ал.2 ГПК. Императивна процесуална пречка за осъществяване на частния касационен контрол е разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК, съгласно която, не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай са предявени няколко обективно съединени установителни искове, които съгласно Определение № 3880/28.09.2016г. на първоинстанционния съд, са с приблизително определена цена всеки един от 1 200лв., поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК. Дефинираната в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК необжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. за граждански дела, и до 20 000 лв. за търговски дела е приложима и за определенията по посочените дела, съгласно препращащата разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК. Касае се за императивни процесуалноправни норми, определящи категориите въззивни решения, по отношение на които е недопустим касационен контрол, съответно и неподлежащите на частен касационен контрол определения по тези дела. Меродавна за преценката относно обжалваемостта е цената на всеки един обективно съединен иск, а не сборът им. Това обуславя оставяне без разглеждане на подадената частна касационна жалба. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.