Определение № 694 от 13.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4298/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в Апелативна прокуратура София против въззивно решение № 839 от 17.06.2025г. по в.гр.д. № 34/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 5812 от 25.10.2024г. по гр.д.№ 7855/2021г. на Софийски градски съд като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на А. С. К., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 10 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила на 28.06.2016г. присъда по н.о.х.д. № 9926/2010г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2018г. и са присъдени разноски. В изложението, приложено към касационната жалба, прокурорът в Апелативна прокуратура се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, с оглед изпълнението от страна на въззивния съд на задължението да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на всички релевантни обстоятелства. Твърди се противоречие на въззивния акт с ППВС № 4/23.12.1968г.на ВС, т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г.на ОСГК на ВКС и приложени актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Срещу подадената жалба е постъпил отговор от А. С. К., чрез процесуалния представител адвокат А., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че съдът е съобразил всички установени факти и обстоятелства и съобразно тях е отчел действително причинените вреди, които е обезщетил. Излага подробни съображения по съществото на спора. Желае да й бъде определен размер на адвокатско възнаграждение с оглед осъщественото процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, който факт удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие от 20.08.2025г.и приложена декларация за материално и гражданско състояние. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е определил за справедлив размер на дължимо обезщетение от 10 000лв., съобразявайки следните преценени от него като релевантни обстоятелства: Ищецът е бил триктратно разпитван в качеството на уличено лице за извършено деяние по чл.195, ал.1, т.3, вр.чл. 194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК по образувано ДП по пр.пр.№ 42503/2005г.на СРП, съответно на 7.10.2005г., на 10.11.2005г. и на 24.01.2006г. Бил е обявен за общонационално издирване. На 6.10.2005г.е задържан за срок от 24ч., впоследствие продължен до 72ч, т.е. до 10.10.2005г., 13.50ч. Наложена му е мярка за неотклонение „домашен арест“ за срок от около две години, а след това „подписка“. Поради установен психически недостатък, пречещ му да се защитава образуваното дознание е преобразувано в сл.д.№ № 218/2006г.на Сл.СС, пр.пр.№ 42503/2005г. и делото е върнато за допълнително разследване. Ищецът е привлечен на 31.10.2006г. като обвиняем за деяние по чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и ал.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до десет години. Двукратно производството е било спирано за установяване местонахождението на други обвиняеми и възобновявано. Обвинителният акт е внесен в съда на 3.08.2010г. и е образувано н.о.х.д.№ 9926/2010г.на СРС. Насрочени са 23 съдебни заседания и ищецът се е явявал на всички. Отлаганията са заради нередовно призоваване на другия обвиняем, на когото не е бил връчен обвинителен акт, заради съдебна поръчка в Германия,нередовно призоваване на пострадалия и на свидетели. На 18.02.2015г.е постановена оправдателната присъда на ищеца. Последвал е протест и е образувано в.н.о.х.д.№ 4302/2015г.на СГС. Пред въззивния съд са били насрочени четири заседания. Окончателно производството е приключило на 28.06.2016г., когато е влязло в сила потвърдителното решение. Общата му продължителност е 10 години, 11 месеца и 2 дни. Ищецът е многократно осъждан за идентични престъпления /по чл.195 НК/, срещу него има образувани множество прокурорски преписки, включително и по време на процесното производство, през което той е бил и в затвора София във връзка с други производства. Съобразявайки изложените факти, въззивният съд е преценил, че се касае за обичайни вреди, съобразявайки младата възраст на дееца /бил е на 19г.към датата на деянието, за което е обвинен/, неговото богато криминално минало, даваните обезщетения за сходни случаи и определяйки обезщетението глобално - за всички причинени вреди, включително и за неразумната продължителност на воденото производство При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд съобразно установената съдебна практика, изградена върху базисните постановки, съдържащи се в ППВС №4/1968г. Съгласно същите - справедливото обезщетение се определя при съобразяване с всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Във всички хипотези на чл.2 ЗОДОВ релевантни са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; причиняване на здравословно увреждане. В хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от значение е още тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, интензивността на предприетите процесуални действия; фазата, до която е достигнало производството /дали е постановен съдебен акт, включително и осъдителен/, наложените мерки за неотклонение – тяхната тежест и вид, налице ли е ограничаване на права и в каква степен. Във всички случаи паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към датата на увреждането, като се отчитат съответните обществено-икономическите условия в страната. Доколкото, съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална, приложените конкретни решения са ирелевантни, защото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни. В случая, въззивният съд е преценил всички обстоятелства, които са от значение за спора, като е изследвал и конкретното им отражение върху личността на пострадалия. Принципът за справедливост е съобразен, защото дължимият размер на обезщетение е определен след преценка на конкретно установените факти и наведените възражения. След като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, настъпилите вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на пострадалия и установеното състояние, общественото му и социално положение, отражението върху начина на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени. С оглед изхода на спора, направеното искане и видът на осъществяваната помощ, в полза на процесуалния представител следва да се определи адвокатско възнаграждение при съобразяване на нормата на чл.38, ал.2 ЗА. Съобразявайки видът и предмета на спора, който не е с висока фактическа и правна сложност, конкретното производство, което е по чл.288 ГПК, където се преценява единствено наличието или не на конкретно посочени в закона предпоставки за допустимост, обемът на положения труд, изразяващ се в изготвяне на отговор на касационна жалба, без явяване в открито съдебно заседание и без съобразяване на нови факти и доказателства, съобразявайки и постановеното решение по дело С- 438/22 на СЕС, настоящият съдебен състав намира че следва да присъди сумата от 300 евро. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение