Определение № 4370 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2678/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М.,чрез назначения му процесуален представител адв. И. Ю. от САК, срещу определение №8626/04.06.2024г по в.ч. гр.д № 6120/2024г на СГС, с което е потвърдено определение №105741/28.08.2023г за връщане на исковата молба на Е. Д. М. и прекратяване на образуваното гр.д.№ 16378/2022г по описа на СРС, 29-ти състав. Исковата молба, с която е потърсена отговорност от ответник АСНС за обезщетяване на неимуществени вреди от нарушение на правото на ЕС ,е върната след указания по уточняване на твърденията за правнорелевантни факти, изпълнени от назначения по реда на ЗПрП адв.И. Ю. от САК.Посочената като ответник по иска национална юрисдикция АСНС за вреди от съдебен акт не е действала като последна инстанция с решението по посоченото от ищеца наказателно дело и този съд не е пасивно легитимиран,съобразно твърденията в исковата молба не е надлежен ответик. По справка в деловодната система служебно е констатирано,че ищецът е насочил иск и срещу юрисдикцията,действаща като последна инстанция.Актът на АСпНС е бил предмет на инстанционен контрол от ВКС. В Софийски РС е висящо исково производство по гр.д №65380/2021г по описа на СРС, 88 състав, по който иск производстото е срещу надлежен ответик, във връзка със соченото наказателно производство /пр.пр№431/2013г на СП/. Това дело е прекратено само в частта по исковете срещу АСпНС. Недопустими са искове за допуснати нарушения на правото на ЕС с решение на съд ,който не е действал като последна инстанция. На свой ред въззивният съд е застъпил същото виждане,като се е позовал на установена практика на СЕС и ВКС. В частната жалба се иска отмяна на определението с оплакване на неправилност.Ищецът свързва вредите с присъда на АСпНС по ВНОХД№102/2018г независимо ,че същата е била предмет на инстанционен контрол от страна на ВКС.Дори да се приеме ,че АСпНС не носи отговорност ,в подобна хипотеза делото не следва да се прекратява ,а на ищеца да бъдат дадени указания да насочи иска си против легитимирана според съда страна ,в случая ВКС.Поради това в изложението се навежда основанието на чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна,чрез назначен по реда на ЗПрП защитник адв. И. Ю. от САК срещу въззивно определение,подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Върховен касационен съд,ІІІ г.о намира ,че касационната частна жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане Не е налице и основанието на чл.280,ал.2 ГПК - очевидна неправилност,като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.Императивната норма на чл.126 ГПК, прилагана във вр. с чл.130 ГПК изключва допустимост една и съща искова претенция да обуслови две висящи съдебни производства с идентичен предмет.Поради това и в случай като настоящия ,при вече образувано исково производство срещу надлежния ответник и висящо дело в същия съд ,по така постъпилата искова молба вх.№60983/29.03.2022г съдът не е дължал указания за надлежно конституиране на надлежния ответник ВКС,наместо посочения от ищеца АСпНС. Служебното начало се прилага в съответствие с духа и смисъла на закона ,както е подчертано в т.1 на ТР №1 от 09.12.2013г по т.д.№1/2013г. ОСГТК при очертаване компетенциите на въззивния съд.Съчетаното приложение на основните начала в гражданския процес не води до ревизия на начина,по който е изграден извод за липса на процесуални предпоставки в обуславяща за изводите на въззивния съд насока,т.е по допустимостта на иска. При търсене на отговорност за вреди от нарушение на правото на ЕС със съдебен акт,необходимо да се касае за решение на юрисдикция,която действа като последна инстанция, какъвто не е настоящия случай, доколкото АСНС е действал като въззивна инстанция,а актът му е бил предмет на инстанционен контрол пред ВКС.По въпросите от служебна компетентност при ненадлежно посочване на ответник по иск,с който се търси отговорност от държавата по реда на чл.2в ЗОДОВ ,въззивното определение с в съответствие с изтъкната практика на Съда на ЕС /решения по дела С-173/03;С-168/15;С-160/14/ и формираната практика на ВКС /опр. по ч гр.д №1126/2020 на четвърто г.о; опр по ч гр.д №4239/2022г, опр. по ч гр.д №4783/2023г на Трето г.о и др./ Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност се привързва към видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, докато в случая нито изводите за приложимия закон, нито обосновката на съда сочи на подобно квалифицирано нарушение.Констатациите на съдилищата кореспондират с данните по делото и попадат под хипотезата на приложения закон. По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.