Определение № 59 от 02.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3072/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от "Енерго - Про Продажби" АД, подадена чрез процесуалния представител адв. Н. Б., срещу въззивно решение № 260021 от 02.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 540/2020 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 6010 от 30.12.2019 г. по гр. д. № 12364/2019 г. на Районен съд - Варна, с което е прието за установено, че З. Р. Е. не дължи на "Енерго - Про Продажби" АД сумата 9331.60 лв., представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, за периода от 15.06.2017 г. до 14.06.2018 г., по кл. № [ЕГН], аб. № [ЕГН], съобразно фактура № [ЕГН]/18.06.2019 г. за обект находящ се в [населено място], [жк], вх... ет..., ап..., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и са присъдени съдебни разноски. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по четири въпроса. Ответникът по жалбата З. Р. Е., чрез процесуален представител адв. А. К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено решение № 6010 от 30.12.2019 г. по гр. д. № 12364/2019 г. на Районен съд - Варна, с което е прието за установено, че З. Р. Е. не дължи на "Енерго - Про Продажби" АД сумата 9331.60 лв., представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, за периода от 15.06.2017 г. до 14.06.2018 г., по кл. № [ЕГН], аб. № [ЕГН], съобразно фактура № [ЕГН]/18.06.2019 г. за обект находящ се в [населено място], [жк], вх. 2, ет. 1, ап. 29, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и са присъдени съдебни разноски. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищцата е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката и, че Общите условия по отношение на нея са влезли в сила. С констативен протокол № 1104433/14.06.2018 г. служители на ЕРП Север са извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление. Констатирано е, че в регистър 1.8.3 е налице показание от 50583кВтч ел.енергия. Електромерът, отчитащ потребяваната в обекта на ищцата електроенергия е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ, в резултат на която е съставен констативен протокол № 1094/07.06.2019 г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Русе, в който е отразено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Не е осъществяван достъп до вътрешността му. Констатирано е наличие на преминала енергия по тарифа Т3 от 50585.81кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Електромерът не съответства на техническите характеристики. Със становище от 13.06.2019 г., изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“ въз основа на констативния протокол от метрологичната проверка е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 15.06.2017 г. до 14.06.2018 г. в размер на 50585кВтч общо, по клиентския и абонатния номер водени на З. Р. Е.. Ответното дружество е устойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е издало фактура № [ЕГН]/18.06.2019 г. за сумата от 9331.60 лв., с получател З. Р. Е.. В заключението по изслушаната по делото СТЕ е посочено, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия. Минал е метрологична проверка през 2015 г., а следващата такава следва да е след 6 години. Натрупаната в регистър 1.8.3 невизуализирана ел.енергия и не са регистрирани през процесния период при редовния месечен отчет, което предпоставя неправилното изчисляване на използваната от клиента ел.енергия. Налице са технически предпоставки за остойностяване на консумираната, но неотчетена ел.енергия. За да даде отговор на въпроса ел.енергията натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 50585кВтч. преминала ли е през процесния електромер № 1114021566123824, вещото лице отговаря положително, като се позовава на данните в КП № 1094/07.06.2019 г. Отново съгласно данните по КП № 1094/07.06.2019 г. при извършено софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, вещото лице приема, че е налице неправомерно софтуертно вмешателство, в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Вещото лице поддържа, че количеството ел.енергия от 50585кВтч не е от редовен отчет, не е изчислено по методиката за корекция на сметка. Опирайки се на становище за начисление на ел.енергия от 13.06.2019г. и това, че сумата за доплащане е изчислена съгласно „прочетена“ информация в регистър 1.8.3, вещото лице прави извод, че извършените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел.енергия са математически точни, но за периодите и натрупаното количество ел.енергия за тях, посочени в становището. След като при монтажа на проверявания електромер са посочени нулеви показния, включително и в 1.8.3 и 1.8.0, то според вещото лице е възможно да се извършат неправомерните промени в софтуерна на електромера след монтажа му. При тези данни въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ, въз основа на която ответникът твърди, че е начислил допълнителната енергия е неприложима. Изложил е, че по делото е установено, че СТИ не е било параметризирано да отчита по повече от две тарифи, като при положение, че абонатът е битов, недоказано е обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3. Посочил е, че вещото лице по изслушаната СТЕ поддържа, че това се дължи на неправомерно вмешателство в параметризацията на електромера, но по делото не се установява това, още по-малко да е следствие на виновното поведение на абоната. Липсват доказателства и за софтуерно прочитане на данните на електромера в БИМ, съответно установяване, че има извършено препрограмиране на електромера след монтирането му. Няма представен по делото протокол за извършено софтуерно прочитане и изобщо доказателства за това кога и какви колическтва ел.енергия са преминали през електромера и са натрупани в невизуализирания регистър. Не е ясно как след това с изготвеното от специалиста “ЕК” при “ЕРП Север” АД становище са посочени конкретно подпериоди и количество натрупана ел.енергия в размер на 2217кВтч и съответно 48368кВтч. Не е ясно също така дали изобщо е било възможно в този едногодишен период от време, който предвижда ПИКЕЕ /отм. 2018 г./ и ответното дружество, сега въззивник ползва, да премине такова голямо количество ел.енергия - 50585кВтч., предвид пропускателната способност на ел.инсталацията, доставяща ел.енергия в обекта. Възможно е дори това, след като проверяваният електромер е монтиран в обекта на 12.04.2016 г., натрупаното количество в невизуализирания регистър да е попаднало преди исковия период - 15.06.2017 г. до 14.06.2018 г. и в предходния период от година и два месеца. Не се установява със сигурност, че в БИМ е извършено натоварване на изследвания електромер, при което да е проверено по кой регистър/кои регистри се отчита протеклата ел.енергия. Електромерът не е и тип „SMART“ и не е включен в системата за дистанционен отчет, не е възможно да се провери дали е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. Въззивният съд се е аргументирал и, че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените все още разпоредби на ПИКЕЕ /чл. 48 - чл. 51/. Изложил е мотиви и, че посоченото от дружеството основание за дължимостта на сумата - чл. 183 ЗЗД, не е установено с надлежни доказателства. Вещото лице по изслушаната СИЕ е посочила, че сумата от 9331.60 лв. е математически вярно изчислена, но за показаните в съобщението от 13.06.2019 г. подпериоди и цени, без последните да са тези, одобрени от ДКЕВР за дневна, нощна и върхова. Твърди се, че изчисленията са направени по технологични цени, но данни за тях липсват. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение е валидно и допустимо. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение, доколкото разрешението по поставените от касатора въпроси: „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“ и „Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?“, които са обусловили изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о. и решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение