Определение № 3336 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 627/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Г., със съдебен адрес - [населено място], чрез адвокат С. Г. - Ч., срещу въззивно решение № 161 от 30.09.2025 г. по в.гр.д. № 292/2025 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 5 от 09.01.2025 г. по гр.д. № 474/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора против С. А. М. и малолетното дете В. Ц. Г., действащ чрез майка си С. А. М., иск по чл. 67 СК за унищожаване поради измама на извършеното припознаване на детето. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и необоснованост.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от С. А. М. и В. Ц. Г., действащ чрез майка си С. А. М., и двамата със съдебен адрес [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Т. Д., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 16.12.2025 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 67 СК за унищожаване на извършеното на детето В. Ц. Г. припознаване поради измама, изразяваща се в съзнателно потвърждаване на неверния факт, че С. А. М. е заченала от ищеца Ц. В. Г.. От удостоверение за раждане от 20.11.2014 г. е видно, че като майка на детето В. Ц. Г. е записана С. А. М. (С. А. М.), а като негов баща Ц. В. Г., като е установено, че ищецът е припознал детето като свое на основание чл. 65 СК с декларация за припознаване от 20.11.2014 г. Съдът е посочил, че припознаването е едностранен, строго личен и неотменим акт, чийто правни последици, изразяващи се в създаването на титул за произход, биха могли да отпаднат само след уважаването на иск по чл. 67 СК за неговото унищожаване поради измама, грешка или дееспособност. За уважаване на иска е необходимо да се установи, че ищецът не е биологичен баща на детето и че е припознал същото поради неверните представи, че е заченато от него, като отпадането на установения произход не трябва да уврежда интересите на детето. Приел е, че между страните не е спорно, а и се установява от изготвената извънсъдебна ДНК експертиза, че ищецът не е биологичен баща на детето. Въз основа на свидетелските показания, според които майката умишлено въвела в заблуждение ищеца, след като открил в телефона ѝ имейл относно тест за бащинство на неродено дете, че се отнася за нейна братовчедка, съдът е направил извод, че действията си С. А. М. съзнателно е създала неверни представи у ищеца, че той е биологичен баща на детето, въз основа на които е бил мотивиран да извърши припознаването. За да потвърди първоинстанционното решение като краен резултат обаче съдът е приел, че евентуалната промяна на правния статут на детето би довела до неблагоприятни за него последици. Посочил е принципното положение, застъпено в практиката на ЕСПЧ, че след изтичане на краткия преклузивен срок по чл. 67 СК, с който е даден приоритет на принципа за стабилност на произхода пред принципа за истинност на биологичната връзка между родителя и детето, по-голяма тежест се придава на интересите на детето, отколкото на интереса на жалбоподателя да оспори бащинството. От събраните по делото доказателства е установенно, че до изготвяне на ДНК експертизата през октомври 2022 г. ищецът и майката са имали топли и хармонични отношения и заедно отглеждали двете си деца В. и А., като ищецът бил изключително привързан към В., а детето след като научило, че ищецът не е негов биологичен баща, се разстроило и разплакало, тъй като не искал да го загуби. Видно от представения социален доклад ищецът продължава да изпитва чувства на привързаност към детето и желание да продължи контактите с него. Въз основа на тези обстоятелства, както и че от раждането си (19.11.2014 г.) до настъпилата през м. февруари 2023 г. фактическа раздяла детето е отгледано от ищеца, разпознава го като свой баща и този факт е възприет от обществото, съдът е направил извода, че заличаването на установения произход ще доведе и до загуба на подкрепата (материална и морална), на която може да разчита. Съобразил е и възрастта на детето, обосноваваща по-висока психологична и емоционална уязвимост, поради което то по - трудно би понесло факта на оставането без произход от бащата и промяна на бащиното и фамилното си име, с което е израснало и е известно в обществото. Допълнително, според съда запазването на установения произход от бащата ще съхрани и укрепи близките отношения на детето с роднините му по бащина линия, в какъвто смисъл са показанията на бащата на ищеца, че независимо от липсата на кръвна връзка не се отказва и държи на внука си. В заключение съдът е приел, че изградените близки и сърдечни отношения между ищеца и детето, когото счита за свой баща, имат предимство над обективния факт на биологичната връзка, поради което в интерес на детето е да се запазят юридически съществуващите между тях отношения родител – дете.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „При доказана липса на биологичен произход и доказано въвеждане в заблуждение от майката спрямо бащата следва ли съдът да отхвърли иск за оспорване на бащинство поради измама?“.

2. „Въз основа на кои доказателства съдът определя кое е в интерес на детето при неактуален социален доклад и неизвършено подробно проучване на ситуацията без да са изслушани заинтересованите страни и по-специално детето?“.

3. „Следва ли въззивният съд да назначи нов социален доклад преди да приключи делото, имайки предвид, че от изготвянето на социалния доклад пред първата инстанция, върху който се базира решението му, са изминали две години?“.

Не се сочи конкретна съдебна практика, с която според касатора са решени в противоречие поставените въпроси, нито се съдържа конкретна аргументация защо въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Предвид изложеното въпросите не обосновават допускането на касационното обжалване, доколкото представляват оплаквания срещу правилността на обжалваното решение и фактическите извода на въззивния състав, които не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, съдът се е произнесъл по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в двете инстанции. Съдът е посочил, че независимо от доказаната липса на биологичен произход и установеното въвеждане в заблуждение от страна на майката, интересите на детето не позволяват промяната на произхода му по бащина линия, още повече, че принципно предвидените в чл. 67 СК срокове са изтекли. Несъгласието на страната с този извод не представлява самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване.

Във връзка с втория и третия въпрос, по същество касаещи обосноваността на постановеното решение и пълнотата на доказателствения материал, следва да се посочи, че съдът подробно и ясно е посочил въз основа на кои доказателства – свидетелски показания, собствения на страните изявления и изготвения за нуждите на производството социален доклад - прави своите изводи, като по-подробното им коментиране и преценка са възможни единствено в производството по чл. 290 ГПК. Евентуално допуснато от съда във връзка със социалния доклад процесуално нарушение би представлявало общо основание за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, което обаче е различно от основанията за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал 1 ГПК.

В изложението на касационните основания се съдържа и бланкетно позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с наличието му не е наведена допълнителна аргументация - в изложението не е посочена неяснота, непълнота или вътрешно противоречие на сочените в него правни норми, нито пък остаряла, противоречива или погрешна съдебна практика по приложението им.

При извършената и служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете, настоящият състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение – в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответната по касационната жалба страна трябва да бъдат присъдени 736,26 евро разноски пред касационната инстанция, представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд