Определение № 8761 от 27.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8113/2026 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. С. Р., гражданин на Ирак, чрез адв. К. Динева срещу определение №30364/30.07.2026г., постановено по адм. дело №9151/2026 г. на Административен съд-София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане на предварително изпълнение на заповед с рег. № 368з-1724/14.07.2026 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Видин, с която му е наложена ПАМ „принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДНВЧ/“ на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Частният жалбоподател счита определението на първоинстанционния съд за необосновано и неправилно. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане на всички направени деловодни разноски. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд- София - град е оставил без разглеждане жалбата на Р. С. Р. по чл. 60, ал.5 от АПК, срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед рег. № 368з-1724/14.07.2026 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Видин, ,с която му е наложена ПАМ „принудително настаняване в СДНВЧ“ на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че предварителното изпълнение в случая е допуснато по силата на чл. 46а, ал. 1 ЗЧРБ, а включеното разпореждане от административния орган, следва да се счита за непостановено. Въз основа на установените факти съдът приел, че жалбата е без предмет. Постановеното определение от Административен съд София - град е неправилно. Съдът е сезиран с жалба по чл.60, ал.5 от АПК, като видно от същата се установява, че жалбоподателят се е позовал и на основание чл.166, ал.4 във вр. с чл.2 от АПК /л. 3 от жалбата/, и е поискал от съда да спре изпълнението на заповедта, тъй като ще настъпят значително и трудно поправими вреди. Независимо от непрецизността на формулировката на искането и смесването на двата правни института (чл. 60 и чл. 166 АПК), настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд дължи произнасяне и по реда на чл. 166, ал. 4 АПК. Нормата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Поначало искане за спиране изпълнението на административния акт в хипотезата на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК се прави само въз основа на нови обстоятелства. Т. е. процедурата е приложима, когато при висящо съдебно производство възникнат нови обстоятелства, които биха могли да послужат като основание за спиране на предварителното изпълнение. При разглеждане на искането за спиране на изпълнението по реда на чл. 166, ал. 2 АПК, Административен съд София-град трябва да установи наличието на всички абсолютни процесуални предпоставки за неговата допустимост-висящ съдебен процес за проверка на законосъобразността на акта, допуснато по силата на закона или с влязъл в сила акт на административен орган предварително изпълнение и правен интерес от искането. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като неправилно, определението следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд