Определение № 50130 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2022 г.

Образувано по касационна жалба от И. Г.-С. и А. С. С., ищци в производството, подадена чрез процесуалния им пълномощник адв. Д. Т. от АК- Р., против въззивното решение № 61 от 04.03.2022 г. по в.гр.д. № 667/2021 г. по описа на ОС - Русе. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, и че същото е и очевидно неправилно. Твърди се очевидна неправилност също и наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие със сочена практика на ВКС. Молят въззивното решение да се отмени и да се потвърди първоинстанционното решение по исковете им срещу Ц. С.. Претендират разноски. Ответната страна по касационната жалба – ответник в производството Ц. Т. С., чрез пълномощник адв. Е. Н.- АК- Р., оспорва жалбата с писмен отговор, оспорва и да е налице основание за допускане касационно обжалване, защото касаторите не са формулирали правен въпрос от значение за изхода на делото. Моли касационното обжалване да не се допуска, а при допускане, оспорва касационната жалба и моли да се потвърди въззивното решение. Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. С обжалваното въззивно решение, по повод въззивна жалба от ответницата Ц. С., е отменено първоинстанционното решение № 260514 от 08.07.2021 г., постановено по гр. дело № 4157/2020 г. по описа на РС – Русе, в обжалваната част, в която са били уважени предявените от И. Г.-С. и А. С. С. срещу Ц. С. искове и искане по чл.537, ал.2 ГПК, вместо което въззивният съд е отхвърлил предявените от ищците искове да бъде признато за установено, че ответницата Ц. С. не е собственик на 38/382 ид.ч. на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], целият с площ от 392 кв.м., а този имот е собственост на двете ищци при равни права, както и ответницата С. да предаде владението на ищците на същия гореописан имот, както и иска по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост № 47, т.I от 07.02.2020 г. на нотариус с рег. № * на НК с район на действие РС. Русе. Първоинстанционното решение по отхвърления иск за парично обезщетение от третия ищец „Спа Инвест-Русе“ ООД срещу Ц. С., не е било обжалвано и не е предмет на въззивното решение. Спорът между страните е породен от действието на ответницата и снабдяването с нотариален акт № 47 от 7.ІІ.2020 год.на нотариус рег.№ * на НК с район на действие РС – Русе. С нотариалния акт ,издаден по реда на чл. 587 ГПК, Ц. С. е призната за собственик по давностно владение на 38/392 идеални части от поземления имот с идентификатор № *** находящ се в [населено място] и на две от построените в имота сгради, първата с площ от 11 кв.м идентификатор № **** и втората с площ от 27 кв.м с идентификатор № ****. Ищците оспорват правото на собственост на ответницата и са предявили два иска, съгласно направеното уточнение на правния интерес и петитума на исковата молба с молба от 02.11.2020 г. преди даване ход на делото в първоинстанционното производство, а именно иск да бъде признато за установено, че ответницата не е собственик на процесния имот-включващ 38/392 ид.ч. от ПИ и двете описани сгради, иск да бъде установено, че ищците са собственици на същия процесен недвижим имот – ид.ч. от ПИ и двете сгради и да им бъде предадено владението им от ответницата, както е направено и искане по чл. 537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № 47, т.I от 07.02.2020 г. на нотариус с рег. № * на НК с район на действие РС – Русе, с който ответницата е призната за собственик на собственик на процесния имот, а именно на 38/392 ид. части от ПИ с идентификатор № *** и на две от построените в имота сгради, първата с площ от 11 кв.м идентификатор № **** и втората с площ от 27 кв.м с идентификатор № ****. Въззивният съд, за разлика от първоинстанционния съд, е приел, въз основа на направена собствена преценка на същите събрани по делото писмени доказателства и свидетелски показания, анализирайки и противоречието в показанията на двете групи свидетели, и съвпадане показанията на едната група свидетели с писмени доказателства по делото, че не се опровергават констатациите на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост върху имотите и на посоченото придобивно основание в издадения в полза на въззивницата-ответник Ц. С. консативен нотар. акт, защото презумпцията по чл.69 ЗС не е оборена и следва да се приеме, че Ц. С. е установила владение върху спорния имот, продължило повече от 10 години, което сочи, че е придобила имота по давност. Така е формирал решаващ извод, че следва да се отхвърля предявените отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ГПК, иск по чл.108 ЗС и иск за отмяна на констативния нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с посочена практика на ВКС по изложени оплаквания за процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост, без формулирани конкретни правни въпроси въпроси, също и общо бланкетно се твърди очевидна неправилност на въззивното решение в самата касационна жалба. Настоящият състав, съобразявайки указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания пред него акт, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато поради вероятността въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередоввна искова молба с оглед броя и вида на предявените искове за собственост, която нередовност не е била констатирана по делото. Преценката за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. Допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК -вероятна недопустимост предхожда разглеждането на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК и по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- очевидна неправилност, тъй като преценка за релевантността на последните може да се извърши само при допустимост на въззивното решение, поради което касационният съд не следва да обсъжда дали съществува основание за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК или чл.280, ал.2, предл.3 ГПК-очевидна неправилност. Не се установява при извършената служебна проверка вероятност въззивното решение да е нищожно. Касаторите дължат заплащането на държавна такса по допускане касационно обжалване, която в случая е 62,58 лв. (25лв. относно ид.ч. от ПИ + 37,58 лв. за двете постройки, според обжалваемия интерес по данъчната им оценка). С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК