Определение № 1569 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2302/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 133 от 25.03.2025 г. по в. гр. д. № 885/2024 г. на Русенския окръжен съд е обезсилено решение № 142 от 03.09.2024 г. по гр. д. № 767/2023 г. на Беленския районен съд, в частта, с която е бил уважен предявеният от В. П. П. срещу Й. П. П. по реда на чл.346 ГПК във втората фаза на делбата иск за сумата от 6755 лв., представляваща припадаща се на ответницата част от извършени от ищеца подобрения в съсобствения имот.

Със същото решение въззивният съд е отменил частично отхвърлителното първоинстанционно решение по предявения от Й. П. П. срещу В. П. П. иск по чл.31, ал.2 ЗС, вр. чл.346 ГПК и е уважил този иск за сумата от 1128 лв., дължима за периода 27.02.2024 г. – 25.02.2025 г., като е потвърдил първоинстанционно решение в частта, с която искът е бил отхвърлен за разликата до 2655лв.

По делото е установено, че В. П. и Й. П. са живели на съпружески начала. С нотариален акт № 198 от 08.05.2020 г. те закупили процесния имот, който е допуснат до делба между тях при равни квоти, представляващ две жилищни и три стопански сгради, построени върху общинско дворно място, съставляващо ПИ [№] по КККР на [населено място], област Р.. По твърдение на Й. П., което не е оспорено от В. П., двамата се разделили на 18.07.2021 г., като Й. и детето им напуснали съсобствения имот.

За да обезсили първоинстанционното решение в частта по иска за подобрения, въззивният съд е приел, че исковата молба е останала нередовна дори и след дадените от него указания за уточняването й. Изложените фактически обстоятелства и заявеният петитум пораждали съмнения относно вида и обема на търсената съдебна защита и тя не била преодоляна с уточненията, дадени пред въззивния съд. Не било посочено кои от направените разходи, описани по пера и стойност, са необходими разноски и кои – подобрения, с оглед квалификацията по чл.74, ал.1 ЗС, към която се насочили и двете съдебни инстанции. В уточнението необходимите разноски и подобренията се заявявали като еднозначни. Претендирали се разходи, които, видно от гласните и писмените доказателства, са извършени по време на фактическото съжителство между страните, някои от които и с личен труд на двамата и детето, без да било конкретизирано кои подобрения са направени само от В. П. с негови лични средства, в периода, в който е живял в имота сам. Не било уточнено дали той оспорва датата на раздялата му с Й., имаща значение за преценката за кои от ремонтите е имало нейно знание. Следвало ищецът да уточни кои ремонти са били неотложни и са извършени с общи на семейството труд и средства, докато са живеели заедно. При липса на уточнения от ищеца вещото лице приело, че всички ремонти в имота представляват подобрения. Същевременно било посочено, че част от тях вече са амортизирани, без да е уточнено кои и на каква стойност, а за други нямало издадени строителни книжа. Позовавайки се на това заключение първоинстанционният съд е приел, че всички ремонти са подобрения, въпреки твърденията на самия ищец, че голяма част от тях са направени, за да се приведат къщата и пристройките в годен за живеене вид.

Направен е извод, че при липса на конкретика в искането за сметки на В. П. какво, в какъв размер, на какво основание се претендира – като необходими разноски или подобрения, както и поради неангажиране на доказателства за реално вложени материали и средства /вещото лице приело за извършени всички СМР по средни пазарни цени поради липса на годни доказателства за закупени строителни материали и за заплащане на труд/, уважаването на искането по чл.346 ГПК представлявало произнасяне по незаявени основания и обуславяло недопустимост на съдебния акт в тази част, което налагало неговото обезсилване.

По втората претенция по чл.31, ал.2 ЗС съдът приел, че писменото поискване за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот е направено устно в съдебно заседание и е материализирано писмено в съдебния протокол. По тази причина съдът е присъдил обезщетение за периода от 27.02.24 г. до 25.02.25 г.

Касационна жалба срещу въззивното решение и в двете му части е подадена от В. П..

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Окръжен съд Русе правилно ли е приложил разпоредбите на чл.346 ГПК, вр. чл.74, ал.1 ЗС;

2. Следва ли да не приеме Окръжен съд Русе претендираните от ответника суми за извършени подобрения, при все, че те са установени по пера и стойност в експертното заключение, неоспорено от страните и прието като доказателство по делото;

3. Правилно ли е да се иска във въззивна инстанция уточнение на исковата претенция, какъвто смисъл има искането по сметки по чл.346 ГПК;

4. При фактическо съжителство на съпружески начала, при липса на СИО, следва ли да се приеме житейската презумпция, че този, който извършва плащания, прави това със собствени лични средства – чия е тежестта да установи дали вложените за извършване на подобрения в съсобствен имот средства по време на съвместното съжителство са общи на двете лица;

5. От кой момент възниква задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик;

6. Може ли да се приеме писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик, направено с исковата молба за делба, когато в нея няма изрично волеизявление с отправено искане за плащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот от ищеца.

Ответницата в производството Й. П. П. оспорва жалбата. Счита, че в нея не са формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима в частта, насочена срещу решението по чл.31, ал.2 ЗС, вр. чл.346 ГПК, тъй като цената на тази парична претенция е под 5000 лв. – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, тъй като претенцията за заплащане на припадащата се на Й. П. стойност от направени от В. П. разноски за ремонти в съсобствения имот е над 5000 лв.

Налице е и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос № 3 от изложението, който ВКС следва да уточни, съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е за предпоставките, при които въззивният съд може да предприеме действия за уточняване на искова молба в делбено производство за заплащане на извършените от съделител разходи за строително-ремонтни работи в съсобствениия имот.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,