Определение № 50775 от 31.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1686/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. И. В. срещу решение №.132/2.02.22 по г.д.№.2889/21 на ОС Варна - с което, след отмяна на решение №.141/25.06.20 по г.д.№.1483/19 на РС Провадия, 3с., предявеният от касатора иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на сумата 10762,74лв. корекция за периода 7.07.15-25.07.19 е отхвърлен, ведно със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна „Електроразпределение Север“АД оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че Ц.В. е потребител на еленергия за процесния имот в [населено място], като отношенията между страните се регулират от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и издадените по силата на законовата делегация на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ ПИКЕЕ; съгласно чл.55 ПИКЕЕ когато се установи, че са налице измерени количества в невизуализираните регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество еленергия в тези регистри; преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ, и метрологична проверка /чл.55 ал.2/. Изложени са мотиви, че процедурата въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена еленергия, като освобождава доставчика от задължение да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество еленергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им; във всички случаи правото на доставчика да извърши корекция не е предпоставено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената еленергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не ангажиране на отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Неправилното количествено отчитане на реално доставената еленергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на доставчика, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. По делото е установено, че на 25.07.19 служители на ответника са извършили проверка на СТИ и са установили натрупано количество преминала еленергия в невизуализирания регистър; съставили са констативен протокол /който отговаря на нормативните изисквания, изготвен е при спазване на процедурните правила-в отсъствие на собственика, но в присъствието на свидетел, и констатациите му се потвърждават от метрологичната експертиза, изготвена от независим компетентен орган/; след софтуеърно прочитане на паметта е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея; въз основа на това по партидата на абоната е било начислено допълнително количество еленергия за процесния период, за чието остойностяване е издадена фактура от 7.10.20 за сума 10762,74лв. Процесното СТИ е монтирано в обекта на потребление на 6.07.15 с нулеви показания във видимите на дисплея регистри /дневна и нощна тарифни зони/, като при това положение и с оглед заключението на вещите лица, че уредът е монтиран след извършена оценка на съответствието и е бил с нулеви показания на видимите регистри, следва извод, че СТИ е било ново, неупотребявано и съответно не е било включвано към електрическата мрежа – като технически не е възможно показанията на регистър 1.8.3 да са различни от нулеви към датата на първоначалния монтаж. Безспорно е установено, че чрез използване на софтуеър и свързване през инфрачервения порт е променена тарифната схема на електромера, като вместо да разпределя преминалата енергия в двете тарифи /нощна и дневна/, е зададено част от нея да се натрупва в тарифа 3, чиито показания не се визуализират на дисплея – като по този начин при ежедневните отчети на СТИ се отчита само част от преминалата през него еленергия. Наличието на показания по тази тарифа не би могло да се дължи на грешка или на манипулиране от ответното дружество, доколкото е установено, че същото не разполага със софтуеър, който му позволява да го прави. При това положение и като е кредитирал изслушаната пред него техническа експертиза от ВЛ софтуеърен специалист-която е възприета като обективно и компетентно дадена, съдът е формирал извод, че натрупаното количество еленергия в регистър 1.8.3 към датата на проверката се явява потребено от абоната, отчетено в невизуализирания регистър, но незаплатено. При тези обстоятелства и доколкото възражението за давност е намерено за неоснователно /вземанията, които се претендират по реда на ПИКЕЕ, не съставляват периодични такива по смисъла на чл.111в ЗЗД и ТР 3/18.05.12 по т.д.№.3/11, ОСГК/, предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен като неоснователен. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Налице ли е преклузия досежно искането за допускане на доказателства от въззивната инстанция, след като същите са заявени още в исковата молба и поддържани в първото по делото заседание пред районния съд при допуснато от същия съд процесуално нарушение?“ /реш. по г.д.№.5100/14, ІІІ ГО, реш.№165/22.12.17 по г.д.№.196/17/; 2.“Има ли законово основание електроразпределителното дружество да начислява корекции по сметки на потребители за минал период /фикция за доставено количество еленергия/, респективно да начислява суми, представляващи реално потребена еленергия, при липса на лиценз за продажба/ доставка на еленергия?“/реш.№.111/17.07.15 по т.д.№.1650/14, І ТО, реш.№.173/16.12.15 по т.д.№.3262/14, ІІ ТО, реш.№.203/15.01.16 по т.д.№.2605/14, І ТО/; 3.“Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената й стойност?“ /реш.№.108/16.05.11 по г.д.№.1814/09, ІV ГО/; Длъжен ли е съдът при прието по делото непълно и необосновано заключение на СТЕ, което не дава категоричен и точен отговор на въпросите по поставените задачи и праворелевантните факти, да назначи служебно нова експертиза, тройна експертиза и/или друго вещо лице?“ /ТР 1/13, ОСГТК, т.10, ТР 1/01 ОСГК, реш.№.108/16.05.11 по г.д.№.1814/09, ІV ГО, реш.№.144/7.10.10 по т.д.№.806/09/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви по него. При новото разглеждане е оставила без уважение искане на касатора за свидетел, тъй като производството е след отменително решение на ВКС, в което касационният съд /предвид повдигнатите от страните оплаквания, доводи и искания/ е дал указания какви действия следва да бъдат извършени и как трябва да се тълкува закона, респективно допуснала е доказателствата /СТЕ/, за събирането на които делото е било върнато за ново гледане съгласно указанията на ВКС. Предвид изложеното въпросът е неотносим, не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване. Вторият въпрос съдържа условие, което не е било прието от въззивната инстанция - съдът не е приемал, че електроразпределителното дружество не е имало лиценз за продажба/доставка на еленергия. Предвид изложеното въпросът е отново неотносим и не съставлява правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с третия въпрос се сочи задължителна практика, според която съгласно т.10 от Тълкувателно решение №.1/4.01.01 на ОСГК по тълк.г.д.№.1/00 съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които той няма /чл.195 ГПК, аналогичен на чл.157 ГПК отм./; това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението; вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания; не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице; заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото; съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него - 202 ГПК (чл. 157, ал. 4 ГПК отм.), а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му; независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Вещото лице, изготвило техническата експертиза, е дало подробно заключение и е отговорило пространно на зададените му в съдебно заседание от страните и от съда въпроси. Още в протокола от заседанието съдът е отразил, че приема заключението, тъй като то адекватно отговаря на поставените задачи, а впоследствие, обсъждайки го в решението, изрично е посочил, че го възприема като обективно и компетентно. Вещото лице софтуеърен специалист е изяснило както въпроса за конкретния ползван софтуеър и възможностите, които предлага /не е установило той да предоставя възможност за промяна или задаване на тарифен план/, така и за причините за появата на данни в невизуализираната тарифа и може ли отчитането да се дължи на грешка; не са ангажирани доказателства, които да противоречат на тези изводи; заключението не е било оспорено и не е искана нова експертиза. Въпросът за остойностяването на потребената еленергия е бил изяснен в съдебно заседание от приетата електротехническа експертиза, която също не е била оспорена и не е искано ново заключение. При тези обстоятелства не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданската отделение,