Определение № 50689 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 583/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Д., чрез адв. С. Ч., срещу въззивно решение № 120 от 01.10.2021 г. по в. гр. д. № 337/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение № 97/18.05.2021 г. по гр. д. № 1715/2020 г. на Районен съд – Ловеч. С последното е обявен за относително недействителен спрямо „Първа Инвестиционна банка“ АД сключеният между Д. Н. Д. и С. Д. Н. договор за дарение на 21 поземлени имота, извършен с нотариален акт № 44, том III, рег. № 2666, дело № 210/2020 г. на нотариус Н. Т., с рег. № 481 на Нотариалната камара. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?“. Сочи се противоречие с тълкувателната практика на ВКС и по-конкретно Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК. Излагат се съображения, че към датата на приключване на съдебното дирене пред Окръжен съд – Ловеч, е налице висящо съдебно производство (т. д. 202110901301, V-11 с-в по описа на СГС), по което Д. Н. Д. е ответник. В тази връзка се твърди, че преди постановяване на решението на Окръжен съд – Ловеч, е била налице предпоставката, визирана в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно висящ процес, който се явява преюдициален по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД. Сочи се още, че е налице връзка на преюдициалност между делата пред Окръжен съд – Ловеч и това пред Софийски градски съд по установителния иск на „Първа Инвестиционна банка“ АД. Ответната страна по делото „Първа Инвестиционна банка“ АД, чрез юрк. С. П., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, но извън срока по чл.283 ГПК, поради което е процесуално недопустима. Видно от приложеното на лист 36 от въззивното дело съобщение до Д. Н. Д., препис от въззивното решение е връчен на 04.10.2021 г. чрез пълномощника му в първа и втора инстанция адв. В. К. / видно от отбелязването на длъжностното лице книжата са връчени чрез адв. И. К. със задължение да я предаде на адресата/. Връчването е редовно. Касационната жалба е постъпила в регистратурата на Окръжен съд – Ловеч на 15.11.2021 г., като има данни, че същата е изпратена по пощата на 11.11.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 283 ГПК срокът за обжалване на въззивното решение е едномесечен и тече от датата на връчването му на страната. В процесния случай срокът е изтекъл на 04.11.2021 г. /четвъртък/, който е присъствен ден. Съдът е длъжен да следи служебно за редовността на касационната жалба. Същата е подадена извън срока по чл. 283 ГПК, поради което като просрочена е процесуално недопустима и следва да бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 450 лева. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,