Определение № 486 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 4343/2013 г.

Образувано е по касационна жалба на Мария П. Г., А. М. Г. и П. М. Г., и тримата от [населено място] срещу въззивно решение № 300 от 07.06.2013 г., постановено по в. гр. д. № 236/2013 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 104 от 30.11.2012 г. по гр. д. № 1133/2011 г. на Окръжен съд-Стара Загора са отхвърлени предявените против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 18.10.2007 г. смърт на М. А. Г. за разликите над 50 000 лв. до 75 000 лв. - за ищците и негови синове А. М. Г. и П. М. Г. и е потвърдено решението в частта, с което иска на Мария П. Г. - съпруга на починалия е уважен за сумата 75 000 лв. В жалбата се прави искане за отмяна на решението като неправилно и за присъждане на пълния размер на претендираните с исковете по чл.226, ал.1 ГПК обезщетения. Касаторите поддържат оплаквания, че в нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД и чл.266 КЗ, въззивният съд е занижил размера на полагащите им се обезщетения за неимуществени вреди като е приложил неотносими към принципа за справедливост критерии и не е съобразил установените в § 27 ПЗР на КЗ лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” към момента на увреждащото ПТП. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията се поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне поради постановяване на въззивното решение в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като по този въпрос поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, позовавайки се на задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, както и по въпросите: 1./ Следва ли през призмата на времето ППВС № 4/1968 г. да се прилага, без да се отчитат променените икономически условия и 2./ следва ли съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”, по отношение на които се поддържа основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответната страна [фирма] не е изразила становище по допустимостта и основателността на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба на Мария П. Г. е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Същата не е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с което искът й е отхвърлен за разликата над сумата 75 000 лв. до пълния му предявен размер от 80 000 лв., поради което същото е влязло в сила. Касационната жалба на А. и П. Г. е допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение Софийският апелативен съд приел за безспорно установено, че смъртта на наследодателя на ищците М. Г. е настъпила в причинно – следствена връзка с ПТП, виновно причинено на 18.07.2007 г. от Д. Т., водач на л.а.”Сузуки Б.” с рег. [рег.номер на МПС], последният валидно застрахован към датата на злополуката при ответника по риска „Гражданска отговорност”. При определяне размера на обезщетението въззивният приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение на ищците А. и П. Г. в размер на по 75 000 лв. е завишено, като е изтъкнато, че следва да се съобрази обстоятелството, че синовете на починалия са пълнолетни и трудоспособни, имат свой живот и възможност да реализират доходи, което налагало извод за значителна разлика между търпените от преживялата съпруга и обема на същите вреди, търпени от пълнолетните му синове. Приел е, че сумата от 50 000 лв. съставлява справедлив паричен еквивалент на неимуществените им вреди, поради което отменил частично обжалваното от ответника решение и отхвърлил исковете им за разликата над тази сума до присъденото им обезщетение в размер на по 75 000 лв. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол в обжалваната от касаторите А. и П. Г. част за отхвърляне на исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ. Всички въпроси, с които ищците са обосновали приложното поле на касационното обжалване, се свеждат до един общ въпрос, уточнен от настоящата инстанция в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС - въпросът за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. Въпросът е значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило частичното отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 КЗ. Решаващите изводи, с които е мотивирана преценката за размера на дължимите обезщетения, позволяват да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по релевантния за делото правен въпрос в отклонение от задължителната практика на ВКС, формирана с ППВС № 4/1968 г., на което са се позовали касаторите. Констатираното отклонение от задължителната практика на ВКС съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. При наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се обсъжда алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ищците са освободени от държавна такса, поради което и не следва да внасят такава съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение