Определение № 5451 от 26.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2365/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител М. М., против въззивно решение № 57/04.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 542/2024 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 475/15.08.2024 г. по гр.д. № 879/2020 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е отхвърлен иска на Комисията против с правно основание чл. 153, ал. 1, вр. с чл. 142, ал. 1, и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗОНПИ против И. С. И. и Д. С. Б., за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, както следва: от И. С. И. и Д. С. Б.: - самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], на [улица], вх. ., ет..., ап. .., който самостоятелен обект се намира в сграда № .., разположена в поземлен имот с идентификатор ..., с предназначение- АПАРТАМЕНТ, със застроена площ на апартамента 85,80 кв.м., заедно с 5,54 % идеални части, равняващи се на 13,17 кв.м. от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж, както 34/2140 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ..... по кадастралната карта [населено място] с площ 2 144 кв.м. с начин на трайно ползване: Комплексно застрояване, с пазарна стойност към настоящия момент в размер на 112660 лв.; - урегулиран поземлен имот..., в квартал .., по подробния устройствен план на [населено място], [община], с площ на УПИ ... кв.м., незастроен, с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота; и урегулиран поземлен имот ...., в квартал .., по подробния устройствен план на [населено място], [община], с площ на УПИ ... кв.м., незастроен, с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота, с пазарна стойност към настоящия момент в размер на 20 800лв.; и от Д. С. Б.: - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], на [улица], ет. 0, гараж №.... Самостоятелният обект се намира в сграда .., разположена в поземлени имоти с идентификатори ..., .... и принадлежи към поземлен имот с идентификатор .... с предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ В СГРАДА, брой нива- едно с площ от 19,83 кв.м., заедно с 2,85 % идеални части от общите части на маневрено хале, възлизащи на 12,41 кв.м. и 1,70 % идеални части от общите части на застройката, възлизащи на 1,12 кв.м. и съответните за застроената площ идеални части от правото на строеж, с пазарна стойност към настоящия момент в размер на 23860 лв.; - сумата в размер на 13269,69 лв., представляваща пазарната стойност на 51% идеални части от лек автомобил, марка АУДИ, модел Q7, рег. [рег.номер на МПС], към момента на завеждане на исковата молба. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касаторът счита, че решението противоречи на дадените в ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС разяснения. В изложение се формулирани въпроси, по който се поддържа допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, с довод за противоречие на въззивното решение с ТР № 4/2021 г. по отношение на приетото от въззивния състав, че паричните средства които не са налични в края на проверявания период и не са преобразувани в реални активи, се изключват от „анализа”. Според касатора, те представляват „разход на проверяваните лица”. Формулирани са въпросите: 1. „Представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“; 2. „Представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, средствата получени/изпратени от/на трети лица без установено основание/произход, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“ и 3.„Представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, средствата, вложени за придобиване на движимо имущество /МПС/, в случай че то не е налично в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването му в друго имущество?“. Поставен е и въпросът: 4. „Има ли въззивният съд задължение да обсъди всички доказателства по делото и да отговори на всички доводи и възражения, като изложи мотиви?“. По този въпрос се сочи противоречие с: решение № 242/22.04.2024 г. по гр.д. № 774/2023 г. на ВКС, III г.о. и решение № 50110/22.11.2023 г. по т.д. № 1665/2022 г. на ВКС, I т.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в които оспорват оплакванията на касатора. Считат, че въззивното решение е правилно и не са налице предпоставени за допускане до касационно обжалване. Твърдят, че даденото от въззивния съд тълкуване на разпоредбите на закона съвпада с даденото от ВКС тълкуване. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение при данните по делото намира следното: По делото е прието за установено, че проверката на Комисията е образувана след уведомление от Районна прокуратура - Велико Търново, от 04.12.2018 г., за привличането на И. С. И. като обвиняем по досъдебно производство № 24/2018 г. по описа на ОСлО в Окръжна прокуратура - Велико Търново, пр. пр. № 2746/2017 г. по описа на Районна прокуратура - Велико Търново, за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, пр. 2 от НК. Била образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото му. Проверяваният 10 годишен период бил от 21.12.2008 г. до 21.12.2018 г. През периода до 14.09.2018 г. И. С. И. бил женен за Д. С. Б., като брак им бил прекратен с развод с решение № 870/14.09.2018 г. по гр.д. № 2312/2018 г. на ВТРС. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица съдът е приел, че придобитото от двамата ответници имущество в рамките на проверявания период и налично към 21.12.2018 г. /края на проверявания период/ е следното: закупения от И. С. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том 10, peг. № 12225, дело № 1376/15.12.2012 г., самостоятелен обект в сграда - апартамент, със застроена площ на апартамента 85,80 кв.м., с адрес [населено място], [улица], вх. .., ет. .., ап. .., с пазарна стойност 74 440 лв.; закупените от И. С. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..../28.11.2018 г., И. С. И. УПИ ... и УПИ..., в квартал .., по подробния устройствен план на [населено място], общ. В. Търново, с пазарна стойност 17 270 лв.; закупения от Д. Б. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том 8, peг. № 10180, дело №479/15.11.2013 г., самостоятелен обект в сграда - гараж в сграда, с площ от 19,83 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], с пазарна стойност 18 460 лв.; лек автомобил, марка АУДИ, модел Q7, с пазарна стойност 40 260 лв. и дружествения дял, съответстващ на дяловете от капитала на търговското дружество, сочени като налични в края на проверявания период от КОНПИ на посочената от Комисията стойност 8 500 лв. Прието е, че общата стойност на имуществото е 158 930 лв., не 171 444,04 лв., посочена в основното заключение и в допълнителното заключение (вариант А и В) на СИЕ. При преразпита от вещото лице от въззивния съд се установило, че в сумата от 171 444,04 лв. били включени заплатените лизингови вноски за автомобил в размер на 58 720 лв., вместо пазарната стойност на автомобила, определена от вещото лице по САТЕ на 40 260 лв. Посочено е, че в имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не се включват разходи за придобиване на движими и недвижими вещи, дружествени дялове, акции и други имуществени блага, а самите материални блага. Всички други, описани от Комисията имущества, представляващи равностойност на отчуждените недвижими имоти и МПС, както и преминали през банковите им сметки парични суми, за които не се твърдяло да са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период и към датата на подаване на исковата молба в съда, не са взети предвид при формиране на стойността на придобитото имущество. За да определи нетния доход на ответниците, въззивният съд се е позовал на заключенията на СИЕ, съгласно които общият размер на получените доходи за целия проверяван период определен в съответствие с § 1, т. 2 на ДР от ЗОНПИ е в размер на 1 227 299,64 лв. Относно размерът на получените доходите не се спорело между страните по делото. Обичайните и извънредните разходи са определени от съда на общо 738 751 лв. и включват разходи за издръжка на семейството, разходи за задгранични пътувания, разходи за лизингови вноски, платените погасителни вноски по договори за кредит и кредитни карти, разходи за придобиване на имущество и разходи за вноски в НАП и съдебни разходи. В тази сума не са включени: получени суми от трети лица по банкови сметки на ответниците в размер на 133 933,45 лв., неналични към края на проверявания период; сумата от 1 220 119,20 лв. – внасяни суми от ответниците по техни лични банкови сметки /в т.ч. и не само спестовни влогове и депозитни сметки/, и извършване на преводи с тях, прехвърляне на суми между банкови сметки, които не са налични в края на проверявания период; и сумата 120 706 лв.- пазарна стойност на МПС /лек автомобил, марка МЕРЦЕДЕС, модел Ц 350 4 МАТ ИК, с рег. № .., за който е прието, че е закупен от И. С. с договор за покупко-продажба от 08.08.2016 г. за сумата от 19 500 лв. и продаден с договор за покупко- продажба от 10.08.2016 г. за сумата от 129 000 лв./. Въззивният съд е изчислил нетния доход съобразно разпоредбата на § 1, т. 8 ДР на ЗОНПИ в размер на 488 548,64 лв. /1 227 299,64 лв. – 738 751 лв./ и като го е съпоставил с наличното в края на проверявания период имущество на стойност 158 930 лв., е достигнал по до извод, че липсва несъответствие надхвърлящо 150 000 лв. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. Първите три въпроса поставени от касатора КОНПИ в оспорване на решаващите съображения на въззивния съд изразяват тезата, че разпоредените парични средства и имущество, за което не е установен законен източник през проверявания период, участват в размера на несъответствието независимо дали това имущество е налично в края на проверявания период, тъй като представляват „разход”. Тази теза не намира опора в ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, както се поддържа в изложението. За да формира извода си за стойността на наличното имущество на ответниците, въззивният съд се е съобразил с посоченото тълкувателно решение, според което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Съобразявайки разясненията в ТР въззивният съд е извел като релевантно за определяне на значителното несъответствие сравнението между размера на нетния доход, от една страна, а от друга страна – стойността на наличното имущество, а не на сбора на разходите. Разходите не са имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, а предвид дефиницията на нетен доход в § 1 т. 8 от ДР на ЗОНПИ /доходи, приходи или източници на финансиране намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му/ следва да бъдат съобразени при формиране на извода за значително несъответствие само индиректно - ако и доколкото участват при изчислението на нетния доход. Сбъдването на подобно условие не е приемано от въззивния съд, и не се установява. Внесените през проверявания период по банковите сметки на проверяваните лица суми от тях самите и от трети лица, вкл. и натрупаните лихви по вноските не са разход, както твърди касаторът, а приход. Разходването на този приход в рамките на проверявания период по начин, че сумите вече не са налични в края на проверявания период и не са преобразувани в налично към този момент имущество означава, че е налице разход, равен на първоначалния приход, поради което въпросните суми се неутрализират и не влияят при изчислението на нетния доход. Разходите за закупени през проверявания период движими вещи /МПС/, които не са налични в края на проверявания период представляват разход за нуждите на финансовия анализ за определяне на нетния доход. Приходите от отчуждаването на тези вещи обаче, ако то е възмездно, както в случая, също следва да бъдат отчетени при изчисление на нетния доход, от което следва, че единствено при превес на разходите за придобиване на вещите над приходите от отчуждаването им, би се формирал разход, който следва да бъде отчетен при финансовия анализ на нетния доход. Касаторът обаче не твърди да е бил формиран такъв разход и наличието на такъв не е разглеждан от въззивния съд. Четвъртият въпрос относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор също не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. По този въпрос касаещ задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. В случая, решаващите изводи на въззивната инстанция са формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства, като въззивният състав е съобразил разясненията в ТР № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Следователно по тези въпроси не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. На адв. Г. И. П. от АК - Л., процесуален представител на ответника И. С. И. се следва адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за изготвяне на отговор на касационната жалба, чиито размер съдът определя на 4490 лв. На адв. К. И. П. от АК- Велико Търново, процесуален представител на ответника Д. С. Б. се следва адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за изготвяне на отговор на касационната жалба, чиито размер съдът определя на 6600 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Предвид на това Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение