Определение № 440 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4415/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5264/15.07.2019 година подадена от И. Х. П., против част от решение № 145/04.06.2019 година на Окръжен съд Кюстендил, гражданска колегия, І-ви състав, постановено по гр. д. № 175/2019 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Кюстендил е потвърдил първоинстанционното решение № 543/22.11.2018 година на Районен съд Дупница, гражданско отделение, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 1803/2018 година, с което Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е осъдена да заплати на И. Х. П. сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-негативни изживявания, стрес и притеснения, поради засягане на доброто му име в обществото, претърпени поради незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което било образувано н. о. х. д. № 1277/2015 година по описа на Районен съд Дупница, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска 03.09.2018 година до окончателното плащане, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 24 000.00 лева искът е отхвърлен като неоснователен. В касационната си жалба И. Х. П. излага доводи за това, че обжалваното решение в отхвърлителната си част е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Направено е искане решението да бъде отменено в тази му част като се постанови ново такова, с което предявения от И. Х. П. против Прокуратурата на Република България иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да бъде уважен така както е предявен-за пълния му размер от 24 000.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. е посочил, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Кюстендил по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не е подал отговор на същата, както и не е изразил становище по допустимостта и основателността й. И. Х. П. е бил уведомен за обжалваното решение на 14.06.2018 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 5264/15.07.2019 година, като 14.07.2019 година е неприсъствен ден. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГО спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Кюстендил е приел, че страните по делото не спорят, а и от приложеното към н. о. х. д. № 1277/2015 година на Районен съд Дупница д. п. № 417/2014 година на РУП Дупница се установявало, че с постановление от 20.07.2015 година И. Х. П. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Бил е внесен обвинителен акт, въз основа на който било образувано н. о. х. д. № 1277/2015 година по описа на Районен съд Дупница. В първото съдебно заседание на 17.12.2015 година мярката за неотклонение „подписка“, била изменена в „парична гаранция“ в размер на 1000.00 лева, тъй като П. не е бил намерен на адреса по делото и не бил изпълнил задължението си по чл. 59, ал. 2 от НПК за уведоми за промяна на адреса си. Неявяването на И. Х. П. в съдебно заседание на 21.04.2016 година, за което той бил редовно призован, мотивирало съдът да измени мярката за неотклонение от „парична гаранция“ в „домашен арест“. Поради неявяването на П. на датата на следващото съдебно заседание, за което той бил редовно уведомен-26.04.2016 година, съдът изменил мярката за неотклонение в „задържане под стража, като впоследствие същата била изменена от Окръжен съд Кюстендил в „парична гаранция“. Поради ново неявяване на И. Х. П. на датата на съдебно заседание, за което бил редовно уведомен-21.03.2017 година, съдът изменил мярката за неотклонение от „парична гаранция“ в „задържане под стража“. С присъда № 45/09.05.2017 година, постановена по н. о. х. д. № 1277/22015 година по описа на Районен съд Дупница Ивайло Х. П. бил признат за невиновен и оправдан за престъплението, в което бил обвинен. Тази присъда била потвърдена с решение № 161/29.12.2017 година, постановено по в. н. о. х. д. № 418/2017 година по описа на Окръжен съд Кюстендил. При разглеждането на делото пред първата инстанция били проведени общо дванадесет състезания в пет, от които ход на делото не бил даден поради неявяването на П., в първото съдебно заседание на 17.12.2015 година-поради ненамирането на подсъдимия на адреса по делото, съответно неизпълнението на задължението му да уведоми при промяна на адреса си, а останалите случаи на 26.04.2016 година и 21.03.2017 година-въпреки редовното му уведомяване за датата на съдебното заседание, на 18.05.2016 година и на 10.06.2016 година-поради неиздирването му, след изменение на мярката за неотклонение и обявяването му за издирване. В три от останалите заседания на 02.02.2016 година, 15.03.2016 година и 21.04.2016 година И. Х. П. се бил явил, но ход на делото не бил даден по негово искане, за да организира защитата си, съответно да му бъде предоставена правна помощ. В заседанието, в което приключило първоинстанционното производство-09.05.2017 година, участието на И. Х. П. било осигурено чрез взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, съответно чрез превеждането му от следствения арест. Наред с това съставът на Окръжен съд Кюстендил е приел, че на 11.11.2016 година по д. п. № 43/2015 година по описа на РУП Дупница на И. Х. П. било повдигнато и друго обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК. Освен това той бил осъждан за престъпления по чл. 195 от НК, като впоследствие бил реабилитиран по чл. 88а от НК. Показанията на разпитаните по делото свидетели установявали само претърпените от И. Х. П. негативни емоции от осъщественото спрямо него наказателно преследване и от отрицателното въздействие на производството върху психиката на двете му деца, но не установявали влошаване на здравето му и невъзможността му да работи и издържа семейството си. От показанията на съжителстващата на семейни начала с П. жена се установявало, че тя от тринадесет години работи в Германия, а самия той преди образуването на делото не работел постоянно, като се грижил за децата им. С оглед на всичко това били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за претърпените от И. Х. П. вследствие на воденото против него наказателно производство вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Освен това съставът на Окръжен съд Кюстендил е приел, че са налице предпоставките по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за намаляване на дължащото се на И. Х. П. обезщетение. Предпоставки за това били виновните неизпълнения на процесуалните му задължения по чл. 59, ал. 2 от НПК и по чл. 269, ал. 1 от НПК, допуснати по н. о. х. д. № 1277/2015 година по описа на Районен съд Дупница, които са дали основание за последователно изменение на мярката му за неотклонение от „подписка“ в следващите по-тежки такива „парична гаранция“ и „домашен арест“, както и продължаващото неизпълнение на задължението му за явяване в съдебно заседание, за което бил редовно призован, което наложило определянето на мярка за неотклонение „задържане под стража“, за да се осигури задължителното му на основание чл. 269, ал. 1 от НПК присъствие при разглеждането на делото, тъй като обвинението било за тежко престъпление. Определения размер на обещанието от 5000.00 лева кореспондирал с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като същият следвало да се намали с приноса на И. Х. П., който бил в размер на 70.00 %, поради което крайният размер на задължението на Прокуратурата на Република България бил 1500.00 лева. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. Х. П. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за задължението на съда, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, да обсъди всички събрани доказателства по делото, а не само част от тях и за задължението му да обсъди всички обстоятелства имащи значение за определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Във връзка с поставените от И. Х. П. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси трябва да се има предвид, че въпросът за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта е включен в предмета на делото, бил е разглеждан от въззивния съд и е обусловил решението му. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/23.12.1968 година становище на Пленума на ВС е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 година указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Това указание е доразвито с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, където е посочено, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и в случаите на частично оправдаване на лицето като същото се определя глобално по справедливост като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които е оправдан и като се вземат предвид особеностите на всеки конкретен случай. След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочения въпрос и възприетото от състава на Окръжен съд Кюстендил разрешение на същия сегашния състав на ІV година о. на ВКС намира, че при постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Кюстендил не се е отклонил от така установената практика. В случая са обсъдени и преценени всички, сочени от страните и реално установени по делото, обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване и по другия поставен от И. Х. П. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос, тъй като въззивният съд се е съобразил със задължението си да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства относно правно релевантните факти, въз основа на тази преценка посочи кои факти и твърдения на страните намира за установени и кои намира за недоказани. При това изводът на съда за доказаността или не на фактите и твърденията на страните трябва да почива на преценката на всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не само на част от тях. В мотивите на решението си съдът трябва да посочи както на кои доказателства дава вяра, така и кои от тях не кредитира и да обоснове изводите си в тази насока, което важи и за противоречивите доказателства, посочени за установяване на един и същи факт или обстоятелство. Съставът на Окръжен съд Кюстендил се е съобразил с установената в тази насока съдебна практика, поради което не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускането му до касационно обжалване. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 145/04.06.2019 година на Окръжен съд Кюстендил, гражданска колегия, І-ви състав, постановено по гр. д. № 175/2019 година, по подадената срещу него от И. Х. П., касационна жалба с вх. № 5264/15.07.2019 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение