Определение № 134 от 28.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3338/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Н. А. Б., Т. А. Б. и Х. А. Б., тримата, чрез адв.Б. Б. срещу решение № 39/12.04.2019 г. по в.гр.дело № 346/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 604/03.04.2018 г. по гр.дело № 287/2017 г. на Варненския окръжен съд. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. В изложението са формулирани въпросите: 1. нищожен ли е договор за покупко-продажба на недвижим имот, чиято цена е няколко пъти по-малка от средната пазарна стойност на имота и цели ли се с този договор прикриване на действителната воля на страните за дарение, 2. допустим и действителен ли е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане само за минало време, когато прехвърлителят е починал 16 дни след прехвърлянето на имота, 3. достатъчни ли са за придобиване на недвижим имот със значителна стойност полагане на грижи по бъдещ или вече сключен и действащ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в продължение на около месец, с оглед значителната разлика в престацията на двете страни, 4. за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите и прецени всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти и да отговори на всички доводи на страните, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателите мотивират и становище за очевидна неправилност на решението. Ответницата по касационната жалба Д. Г. В., чрез адв.В. Д. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима. С решение № 604/03.04.2018 г. по гр.дело № 287/2017 г. на Варненския окръжен съд са отхвърлени предявените от Н. А. Б., Х. А. Б. и Т. А. Б. против Д. Г. В. активно субективно и обективно кумулативно и в условията на евентуалност съединени искове както следва: иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и предявените в евентуалност от него иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. като абсолютно симулативен, на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД; иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., като привиден, прикриващ договор за дарение на имота, на основание чл.26, ал.2, предл.5, вр.17, ал.1 от ЗЗД; иск за разкриване привидността на сключения между страните договор за продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. като прикриващ договор за дарение на имота, поради което следва да се прилагат правилата относно прикрития договор, на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД; иск за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., тъй като към момента на сключването му праводателката Й. Х. Б. не е могла да разбира и да ръководи действията си, на основание чл.31 от ЗЗД; иск за осъждане ответницата да върне 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] предмет на договор за договор за продажба, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., прогласен за нищожен или унищожен, на основание чл.34 от ЗЗД; иск за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., поради неплащане на цената в размер на 20 000 лева от страна на приобретателката Д. Г. В. на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и кумулативно съединеният с него иск за осъждане ответницата да върне имот, представляващ 1/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] получен по разваления договор за продажба, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД; иск за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и предявените в евентуалност от него иск за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., поради начална липса на основание, на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД; иск за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., като абсолютно симулативен, на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД; иск за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., като привиден, прикриващ договор за дарение на имота, на основание чл.26, ал.2, предл.5, вр.чл.17, ал.1 от ЗЗД; иск за разкриване привидността на сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г., като прикриващ договор за дарение на имота, поради което следва да се прилагат правилата относно прикрития договор, на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД; иск за унищожаване на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015г., тъй като към момента на сключването му праводателката Й. Х. Б. не е могла да разбира и да ръководи действията, на основание чл.31 от ЗЗД; иск за осъждане ответницата да върне 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] предмет на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. прогласен за нищожен или унищожен, на основание чл.34 от ЗЗД; иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. поради неизпълнение от страна на приобретателката на поетите задължения да издържа и гледа праводателката, както за минал период от м. август 2014г. до 03.12.2015г., така и за в бъдеще, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и кумулативно съединеният с него иск за осъждане ответницата да върне имот, представляващ 2/3 ид.ч. от апартамент № 67, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] получен по разваления договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 69, том ІІІ, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015 г. на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД; С обжалваното въззивно решение по в.гр.дело № 346/2018 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решението на Варненския окръжен съд по гр.дело № 287/2017 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за безспорно и установено от събраните по делото писмени доказателства, че ищците Н. Б., Т. Б. и Х. Б. са наследници по закон /деца/ на Й. Х. Б., починала на 20.12.2015г., която след възлагане по извършена съдебна делба по гр.д. № 641/1996г. на ВРС, е придобила в еднолична собственост недвижим имот с ид.***** по КК на [населено място] и представляващ апартамент № 67 в [населено място],[жк][жилищен адрес] с площ от 81,47 кв.м., ведно с прилежащата изба и 1,3474% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж. Прието е, че с нот.акт № 69, том 3, рег. № 3861, дело № 405/04.12.2015г. наследодателката, действаща чрез пълномощника си Д. И. В. е продала на ответницата Д. И. В. собствената си 1/3 ид.част от гореописания недвижим имот са сумата от 20 000 лева, платима по банков път в едномесечен срок от сключването на договора. Със същия нот.акт Й. Б. е прехвърлила на Д. В. и останалите 2/3 ид.части от имота срещу положените от последната за прехвърлителката ежедневни грижи и предоставена издръжка /покупка и пренасяне на хранителни стоки, лекарства и други вещи, грижи за личната й хигиена предвид трудната й подвижност, грижи за хигиената в жилището, в което живее, грижа за хигиената на дрехите й, приготвяне на храна и други подобни/ за периода от м.08.2014г. до 03.12.2015г. В т. 7 от нотариалния акт е посочено още, че Й. Б. си запазва правото на ползване върху целия имот, като Д. В. има право да ползва съвместно с нея 2/3 ид.части от имота, доколкото последната ще продължи да се грижи за нея и издържа. Прието е, че представителната власт на участвалата в нотариалното производство като пълномощник на прехвърлителката Д. В. е учредена съгласно пълномощно с нот.удостоверен подпис и съдържание, рег. № 3844-45 на нотариус Д. С. от дата 03.12.2015г. Посочено е, че вписаните в пълномощното предмет и условия по съдържанието на сделките изцяло кореспондират на обективираните в коментирания нотариален акт. Съдът е приел, че на същата дата - 03.12.2015г. е извършено още едно упълномощаване на Д. В. за теглене на суми от банковата сметка на упълномощителката в Банка ДСК - пълномощно с рег. № 3847, както и е бил сключен предварителен договор между Й. Б., действаща лично и ответницата Д. В., касаещ продажбата на 1/3 ид.ч. от процесния имот за сумата от 20 000 лева. Подписите по този предварителен договор също са нотариално удостоверени. Извършено е и удостоверяване на изходяща от наследодателката декларация, рег. № 3843, обективираща волеизявление, че съзнава смисъла и значението на извършените от нея действия във връзка с упълномощаванията и разпореждането с имота. Прието е, че авторството на положените и удостоверени подписи за Й. Б. върху посоченото пълномощно с рег. № 3844-45, декларация и предварителен договор е установено по категоричен начин от приетото по делото заключение на в.л. А. по допуснатата от първоинстанционния съд СГЕ. Посочено е, че изходящи от прехвърлителката, съгласно заключението са и подписаната на 03.12.2015г. от нея декларация по чл.264 ДОПК, както и разписка за получена от нея сума в размер на 22 000 лева, изтеглена от банковата й сметка в Банка ДСК от упълномощената Д. В. и предадена й, с достоверна дата на 14.12.2015г. Съдът е приел, че обстоятелствата по постъпването на сумата от 20 000 лева по банковата сметка на Й. Б. и последващото й изтегляне от пълномощника са установени от приетите като доказателства удостоверение от Банка ДСК с изх. № 4407/27.09.2017г., извлечение от движението по сметката, вносна бележка за превод, извършен от ответницата Д. В. и извлечение от банковата сметка на купувачката в Уникредит Булбанк. Прието е, че от същите документи е установено, че на 04.12.2015г. /денят на сключване на оспорваните договори/ В. е превела по сметка на праводателката си сумата от 20 000 лева, с посочено основание покупка на имот ап.67, а на 09.12.2015г. и 10.12.2015г. упълномощената Д. В. е изтеглила последователно 2 000 лева и 20 000 лева. Според въззивния съд по делото няма ангажирани доказателства, установяващи разходването на сумата от 22 000 лева от страна на Й. Б., както и такива, от които да се направи заключение, че тази сума е била предадена на ответницата. Прието е за установено от представените извлечения за движението по банковите сметки на ответницата в периода 01.12.2015г. – 31.12.2017г., че на 10.12.2015г. Д. В. е наела банкова касета /сейф/ в Банка Пиреос, както и че по банковите й сметки в Уникредит Булбанк са постъпвали суми основно от трудово възнаграждение, като единствено на 12.09.2016г. са направени вноски на каса от нея за сумата от 5 000 лева по сметка № ***** и 4 100 лева, равностойност 2092,90 евро по сметка *******. Съдът е приел, че е безспорно между страните и установено от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, приетите като доказателства обяснения на Х. Б. и Н. Б., дадени в хода на извършвана от органите на досъдебното производство предварителна проверка, че прехвърлителката и децата й са били във влошени взаимоотношения и за период повече от 20 години преди смъртта й не са поддържали какъвто и да било контакт. Според съда е без значение за настоящия спор по чия вина е настъпил разрива в тези отношения. Й. Б. е живеела сама в процесния апартамент, като през определен период от време е давала една от стаите под наем, а от м.август 2014г. до смъртта й през м.декември 2015г. при нея е отишла да живее ответницата В., явяваща се внучка на нейна братовчедка. Въззивният съд е посочил, че за установяване здравословното състояние на прехвърлителката към релевантния период м.август 2014г. – 03.12.2015г., вкл. и датата на упълномощаването, по делото е приета медицинска документация, включваща пълното онкологично досие, епикризи и амбулаторни листа, както и, че са проведени две СМЕ /единична пред първоинстанционния съд и комплексна пред въззивната инстанция/. Възприети са заключенията и по двете СМЕ като взаимно допълващи се, компетентни и кореспондиращи на писмените доказателства. От същите е прието за установено, че през 2009г. Й. Б. е била диагностицирана с онкологично заболяване, по повод на което е претърпяла оперативна интервенция и химиотерапия. След известна ремисия през м.05.2014г. това заболяване е рецидивирало, по повод на което са оперирани лимфни възли и проведен непълен курс химиотерапия. Установени са били и два плеврални излива /по-голям в дясно и по-малък в ляво/. Посочено е, че наред с онкологичното заболяване е съпътствано от датиращи преди 2014г. исхемична болест на сърцето, хипертония, мозъчно-съдова болест, регистрирани през 2011г., масивен белодробен тромбоемболизъм, варикозни вени на долните крайници, диафрагмална херния. В периода 09.11.2015г. – 13.11.2015г., по повод подуване на корема и задушаване от около два месеца е пролежала в гастроентерологично отделение на СБАЛОЗ /Онкологична болница/ - Варна. След проведени манипулации /коремни пункции/ и образни изследвания е изписана с диагноза: „Вторично злокачествено новообразувание на перитонеума. Асцит. Карцином на млечната жлеза“. С решение на онкологична комисия от 24.11.2015г. е насочена за палиативни грижи. На 04.12.2015г., поради увеличаване на асцитната течност, с прояви на гадене, силен задух и повръщане отново е приета в СБАЛОЗ – Варна, при което е извършена коремна пункция, но поради силно увреденото й общо състояние и невъзможност да стои продължително време седнала е прието, че не е подходящо извършването на плеврални пункции. Изписана е на 07.12.2015г. с назначена медикаментозна терапия, прилагана в домашни условия. Впоследствие здравословното й състояние е продължило да се влошава и на 20.12.2015г. прехвърлителката Б. е починала. Прието е за установено от заключенията и по двете СМЕ, че в наличната медицинска документация, в това число и за проведени образни изследвани, няма данни в резултат на онкологичното заболяване Б. да е имала разсейки, засягащи ЦНС, че няма данни на същата да са предписвани и прилагани опиатни медикаменти, нито клинични показатели при проведените изследвания, сочещи на нарушения в нервно-психологичната симптоматика. Посочено е, че с оглед на това вещите лица са категорични в извода си, че до датата на смъртта й Й. Б. е била в състояние да разбира и ръководи действията си. Приел е, че увреденото й общо състояние е резултат от съвкупността на заболяванията, от които е страдала и най-вече на асцита /събиране на течност в коремната кухина/ и противопоказаността за извършването на пункции на белодробните изливи. Съдът е посочил, че изводи за това, че към релевантната дата 03.12.2015г. /датата на подписване на пълномощното за сключване на предварителния договор/, както и към датата на подписване на разписката за получаване на сумата от 20 000 лева /14.12.2015г./ Й. Б. е разбирала действията си и съзнавала последиците от тях следват и от показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани и от двете страни по спора. Отчетено е, че нито един от свидетелите не сочи обстоятелства за неадекватни поведенчески реакции от страна на прехвърлителката, състояния на некомуникативност в резултат на приемани лекарства или силни болки. Приел е, че изрично в показанията си св.Б. е посочила, че през последните две седмици, преди да почине Й. се е залежала, но е водила нормални разговори, говорила е разумно. Съобразени са и показанията на св.Г., присъствал в качеството на адвокат при подписването на пълномощното и останалите документи в дома й пред помощник-нотариуса, както и на предходно пълномощно във връзка със снабдяване с необходимите за сделката документи, както и показанията на св.В., ценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. Прието е за установено от фактическа страна от показанията на последната свидетелка, както и показанията на св.Б., преценени във връзка с установеното от заключенията на СМЕ здравословно състояние, че в периода от 2014г. до смъртта си наследодателката се е нуждаела от помощ и обгрижване. Посочено е, че рецидивът на онкологичното заболяване, наложил оперативна интервенция и химиотерапия, както и съпътстващите го други заболявания, датиращи отпреди 2014г., водещи според вещите лица до ограничаване физическата й подвижност /поради задух, лесна уморяемост, отоци на крайниците, събиране на течност – асцит, причиняващ болки и повръщане/ са обстоятелства, които обосновават този извод. Възприети са показанията на свидетелката Б., според които в последната година преди да почине Б. се е залежала, като в този период за нея се е грижила основно ответницата, подпомагана в последните месеци от своята баба, домът е бил винаги чист и подреден, имало е винаги оставена храна, осигурени лекарства и сестра, която е идвала да поставя инжекции, засичала Й. и Д. заедно на пазара, че понякога Д. се е прибирала на обяд, а когато се е налагало и тя самата е ходила, за да стопли храна, да й прави компания, да полее цветята, че прехвърлителката й е споделяла колко е доволна от Д., че желае да остави апартамента си на нея. Съдът е приел, че данни, че в последната година Й. Б. е имала нужда от помощ и обгрижване се съдържат и в показанията на св.Д. И. В., че макар и заинтересована от изхода от спора, изложеното от нея относно тези обстоятелства се подкрепя от коментираните показания на св.Б. и СМЕ, поради което и са възприети от съда в тази им част. Посочено е, че изводът за това, че прехвърлителката е имала нужда от грижи и че такива са били полагани от ответницата през визирания в нот.акт период не се разколебава от проведеното насрещно доказване, в частност показанията на свидетелите И. П., Е. П. и Д. П.. Отчетено е, че последната свидетелка няма непосредствени впечатления за релевантния период, същата е живяла в блока до 2009г. и визира взаимоотношения между ищците и майка им, респ. състоянието на последната преди 2009г. Посочено е още, че свидетелката П., домоуправител на блока, не е била в близки отношения с починалата, посещавала е дома й спорадично, като сочи, че жилището е било чисто и приветливо, без да има възприятия кой се е грижил за това. Съобразено е, че същата свидетелка в показанията си визира различни периоди, някои от които значително преди процесния, а посоченото, че до смъртта на Б. я е виждала да ходи да си пазарува е в противоречие с изложеното в края на показанията й, че през зимните месеци при среща със св.П. той й е казал, че „сестричката му е много болна“. Според съда дори и преди м.ноември 2015г. свидетелката да е виждала прехвърлителката да носи покупки, то това не означава, че не е имала нужда от помощ, предвид направения извод относно здравословното й състояние - същата е била с ограничена физическа активност, а не напълно обездвижена /освен в последните дни от живота й/. Относно показанията на св.П., ценени с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода от спора, предвид роднинската връзка с ищците и влошените взаимоотношения с ответницата, въззивният съд е приел, че в частта им, в която свидетелства за това, че през релевантния период сестра му Й. Б. изцяло сама се е грижила за себе си, пазарувала си е сама и лично си е плащала сметките за ток и вода, със собствени средства е покривала всички разходи по жилището, а когато е имала нужда от помощ, той е бил този, който й е помагал, не са подкрепени от останалия доказателствен материал, че същите частично се опровергават и от представените от ответната страна квитанции и разписки за извършени плащания на комунални услуги /ток, вода, телевизия/, част от които са подписани за платец от ответницата. Съдът е посочил, че във връзка с твърденията за симулативност на сделките по делото са приети заключения на единична и тричленна съдебно-оценителни експертизи относно пазарната стойност на процесния имот към датата на сключването им. Според заключението на в.л. М. същата е в размер на 85 913.37 лева, а според тричленната СОЕ – 98 800 лева. Въззивният съд е възприел заключението на втората експертиза, тъй като използваните от вещото лице по първата експертиза са за реализирани публични продажби в хода на принудително изпълнение с начална цена в размер на 80% от пазарната, независимо от направените повече наддавателни предложения, както и поради това, че само един от аналозите е в кв.Ч., където е и процесния апартамент, а използваните от вещите лица по 3СОЕ аналози са на база офертни цени на идентични апартаменти в същия район, при съобразяване коефициент за корекция за реална продажба спрямо офертна цена. От правна страна е прието, че със сключените с нот.акт № 69/2015г. договори прехвърлителката и наследодателка на ищците Й. Б. се е разпоредила изцяло с притежавания от нея недвижими имот – апартамент № 67 с идентификатор ****** в полза на ответницата Д. Г. В., като е запазила правото на ползване. Прието е също, че уговорените насрещните престации са две, като между страните е постигнато изрично съгласие коя на какъв обем от прехвърленото право на собственост съответства – 1/3 ид.ч. е продадена за сумата от 20 000 лева /т.е. срещу пари/, а другите 2/3 ид.ч. срещу положени в периода м.август 2014г. – 03.12.2015г. грижи и издръжка от приобретателката, като подробно е изброено какво се включва в това - покупка и пренасяне на хранителни стоки, лекарства и други вещи, грижи за личната й хигиена предвид трудната й подвижност, грижи за хигиената в жилището, в което живее, грижа за хигиената на дрехите й, приготвяне на храна и други подобни. Съдът е приел, че този начин на разпореждане е израз на договорната свобода на страните по смисъла на чл.9 ЗЗД. Формирал е извод, че тълкуването на волята им, съобразно чл.20 ЗЗД сочи, че това са единствените насрещни престации за купувача, като прехвърлянето на 2/3 ид.ч. не включва и поето задължение за бъдещи грижи и издръжка, че посочването им в т.7 от нот.акт се свързва само с постигнатото съгласие приобретателката да ползва имота, заедно с прехвърлителката, предвид запазеното право на ползване от страна на последната. С оглед на посоченото въззивният съд не е възприел твърденията на ищците, че договорът за прехвърляне на процесните 2/3 ид.ч. има алеаторен характер и че следва да бъде квалифициран като договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Извел е извод, че се касае за възмезден комутативен договор, към момента на сключването на който страните са манифестирали воля, че насрещната престация на приобретателя е изпълнена. Според съда това е достатъчно, за да се приеме, че предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на тези 2/3 ид.ч. поради липса на основание, с оглед скорошната смърт на прехвърлителката след сключване на сделката, като ответницата е знаела за това, е неоснователен, без да е необходимо да се обсъждат събраните доказателства и формират изводи относно предполагаемата преживяемост на праводателката и знанието за това от насрещната страна. Относно останалите основания за нищожност, разгледани в поредност съобразно тежестта на твърдяния порок /симулативност – абсолютна и относителна, противоречие с добрите нрави/ съдът е приел, че от съвкупния анализ на обсъдените доказателства не е установено страните по сделката да не са желаели настъпването на правните последици от нейното сключване, респ. да са прикрили други съглашения. Според съда обсъдените показания на св.В. и св.Б. за изразено пред тях желание да прехвърли имота си на ответницата, изходящите от праводателката писмени декларации и пълномощни, обективиращи волята й за разпореждане с имота, лично подписания от нея предварителен договор, плащането на продажната цена досежно 1/3 от имота и декларацията за получаването й, подкрепят изразеното в нот. акт съгласие не само за разпореждането с имота, но и за възмездния характер на сделката. Приел е, че последното важи и за прехвърлените 2/3 ид.ч. срещу положени в периода м.август 2014г. – 03.12.2015г. грижи, доколкото е и установено, че в този период прехвърлителката Б. е била във влошено здравословно състояние, имала е нужда от грижи, и такива са давани от ответницата в изброените в нот.акт разновидности. Въззивният съд е приел, че ищците, които носят тежестта за опровергаване обективираната в нот.акт воля на страните по оспорваните сделки, не са ангажирали доказателства, установяващи главно и пълно доказване на твърденията им за симулация /нито абсолютна, нито прикрита/. Прието е, че обстоятелството, че продажбата на 1/3 ид.ч. е извършена на цена съизмерима с данъчната оценка на имота, при пазарна цена за тази част от около 30 000 лв. /при отчитане запазеното право на ползване/ не може да бъде индиция за симулативност, тъй като не е налице съществена разлика между двете величини, като е отчетена и създадената близка емоционална връзка между страните по договора и роднинските им взаимоотношения. Съдът е приел, че не следват изводи за привидност на продажбата на 1/3 ид.ч. от имота и от установеното от доказателствата, че на 10.12.2015г. Д. В. е наела банкова касета /сейф/ в Банка Пиреос, както и че на 12.09.2016г. е внесла по сметките си в Уникредит Булбанк сумите от 5 000 лева и 2092,90 евро. Посочил е, че недоказаността на факта, че след получаване на сумата от 20 000 лева продавачката да я е върнала на ответницата, прави само вероятно, но не и доказано при условията на главно и пълно доказване твърдението на ищците, че страните по договора са симулирали плащане на продажната цена. Приел е, че по същите съображения и липсата на тази сума в патримониума на наследодателката към датата на откриване на наследството, респ. към момента на узнаването за смъртта на майка им, не обосновава извод за симулитивно плащане по сделката. Формирал е извод, че сключените на 04.12.2015г. с нот.акт № 69/2015г. два договора не са симулативни и не прикриват други съглашения между страните, поради което и не са нищожни на това основание. Прието е, че не е установено и същите да са нищожни поради противоречие с добрите нрави, при въведеното твърдение за този порок. Въззивният съд е приел, че съзнателното лишаване на наследниците от имущество, с цел същите да бъдат наранени или наказани, когато това е единствената цел на наследодателя, е морално укоримо поведение, противоречащо на общоприетите семейни ценности. В случая според съда не е доказана причината за извършеното разпореждане да е била това. В тази насока е отчетено, че връзката между ищците и тяхната майка е била прекъсната много преди разпореждането с процесния имот, че между тях не са съществували никакви отношения – те не са я търсили и посещавали, не са се интересували от нея, дори и когато е била болна и имала нужда най-малкото от емоционална подкрепа /както при диагностицирането на рака през 2009г., така и при влошаване на общото й здравословно състояние през 2014г.-2015г./, че тя също не е предприемала действия към възстановяване комуникацията и връзката с децата си. Съобразено е, че в лицето на ответницата е намерила човек, на чиято помощ и внимание може да разчита. Посочено е, че процесният апартамент не е единственото притежавано от наследодателката на ищците имущество, че от приложените по делото нотариални актове е установено, че същата е притежавала и земеделски земи, които са наследени от тях и с които впоследствие те са се разпоредили. С оглед на посоченото е изведен извод, че извършеното разпореждане с процесния апартамент е израз на законно признатото право на титуляра на правото на собственост да се разпорежда с него, както и извод, че исковете за нищожност на процесните сделки, като противоречащи на добрите нрави са неоснователни. Поради неоснователност на исковете за нищожност съдът е разгледал предявените в евентуалност спрямо тях искове за унищожаемост поради това, че към датата на упълномощаването прехвърлителката не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си. Прието е, че според заключенията на двете СМЕ към 03.12.2015г., 04.12.2015г. и до края на живота си Й. Б., макар и в увредено общо състояние е била контактна и в състояние, позволяващо й напълно да разбира естеството и последиците на действията си, че същата не е имала разсейки, засягащи ЦНС, нито е приемала опиатни обезболяващи, че в унисон с това са и обсъдените свидетелски показания. Поради тези съображения е направени извод, че и тези искови претенции са неоснователни. Прието е, че като обусловени от исковете за нищожност, респ. унищожаемост неоснователни се явяват и исковете по чл.34 ЗЗД за връщане на полученото по нищожен/унищожаем договор. По исковете с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД и съединените с тях искове за връщане на имота, на основание чл.55 ал.1 предл.3 вр. чл.88 ЗЗД въззивният съд е приел, че направените изводи за доказаност на плащането на продажната цена относно прехвърлената 1/3 ид.ч. в размер на сумата от 20 000 лева водят до извод за неоснователност на иска за разваляне на този договор поради неизпълнението му. Приел е, че изводите за предмета на насрещната престация за прехвърлените 2/3 ид.ч., включваща само положените до датата на сделката грижи и издръжка, без поемане на задължение за полагане на такива и за в бъдеще, водят до неоснователност на исковата претенция за развалянето му поради неизпълнение. Според съда касае се за договор, по който към момента на сключването му и двете страни са изпълнили задълженията си по него и други задължения за тях не възникват /праводателят прехвърля собствеността със сключването му, а приобретателят вече е престирал, съобразно волята на страните/. Изведен е извод, че такъв договор не подлежи на разваляне по чл.87 ал.3 ЗЗД, че същият би могъл да се атакува като симулативен, само ако се установи, че реално грижи не са полагани и действителните намерения на страните са били да прикрият други отношения, каквито основания в настоящия процес според съда не са доказани. Прието е, че неоснователността на исковете за разваляне прави неоснователни и съединените с тях искове по чл.55 вр. чл.88 ЗЗД. При тези съображения въззивният съд е направил извод, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, поради съвпадане на изводите с тези на окръжния съд. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Варненския апелативен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по първи и трети въпрос от изложението. Въпросите са поставени хипотетично – въз основа на факти, каквито не са приети за установени от въззивния съд, поради което не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Въззивният съд е формирал извод, че обстоятелството, че продажбата на 1/3 идеална част от процесния апартамент е извършена на цена, съизмерима с данъчната оценка на имота, при пазарна цена за тази част от около 30 000 лв., при отчитане запазеното право на ползване не е индиция за симулативност на договора, тъй като не е налице съществена разлика между двете величини. Изводът е обоснован и с наличието на близка емоционална връзка между страните по договора, и роднинските им взаимоотношения. Съдът не е приел за установено с решението, че продажбата на процесната 1/3 идеална част от процесния имот е извършена на цена няколко пъти по-малка от средната пазарна стойност на имота. С оглед на изложеното съдът намира, че първият въпрос е поставен хипотетично. Хипотетичен е и третият въпрос, тъй като с въззивното решение е прието, че наследодателката на ищците Й. Б. се е разпоредила с притежавания от нея апартамент № 67, находящ се в [населено място], в полза на ответницата Д. В., като между страните е постигнато съгласие уговорените насрещни престации коя на какъв обем от прехвърленото право на собственост съответства. Прието е, че 1/3 идеална част е продадена за сумата 20 000 лева, а другите 2/3 идеални части срещу положени в периода от м.август 2014 г. до 03.12.2015 г. грижи и издръжка от приобретателката, които подробно са посочени – покупка и пренасяне на хранителни стоки, лекарства и други вещи, грижи за личната хигиена на прехвърлителката, предвид трудната й подвижност, грижи за хигиената в жилището, в което живее, грижа за хигиената на дрехите й, приготвяне на храна и други подобни. Съдът е формирал извод, че договорът за прехвърляне на 2/3 идеални части от процесния апартамент няма алеаторен характер и го е квалифицирал като възмезден комутативен договор, към момента на сключването на който страните са манифестирали воля, че насрещната престация на приобретателя е изпълнена. В мотивите на решението липсват изводи за установен факт по делото, че приобретателката по договора и ответница по иска е изпълнявала задължението за полагане на грижи и издръжка по отношение на прехвърлителката за период от един месец. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът преценява, че първи и трети въпроси не са правни, тъй като са поставени при хипотези, каквито въззивният съд не е установил. Поради това цитираните въпроси са неотносими към решаващите правни изводи, обусловили изхода на спора по всеки от предявените искове и същите не покриват изискванията за правни въпроси. Неустановяване на общото основание за допускане на касационно обжалване е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по първи и трети въпрос, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът не е правен, тъй като е формулиран общо и схематично, и не касае решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора по всеки от предявените искове. Както се посочи по-горе съгласно практиката на ВКС за да е правен въпросът същият следва да е формулиран ясно и точно от касатора, да е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение и да е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Вторият въпрос няма тези характеристики, поради което не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания, посочени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. С решение № 3/15.03.2016 г. по гр.дело № 2526/2015 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, обективирана в решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК, според която съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора – ТР №1/13 г. ОСГТК. При обсъждане на доказателствата и доводите следва да се вземат предвид и направените от страните признания на неизгодни за тях факти, които преценени по правилото на чл.175 ГПК, с оглед на всички обстоятелства по делото, биха обосновали основателност или неоснователност на исковата претенция. С решение № 65/30.07.2014 г. по т.дело № 1656/2013 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е възприета задължителната практика на ВС и ВКС, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; Доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите посочени от жалбоподателите решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВКС. С въззивното решение съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Изложил е доводи защо възприема и в кои части показанията, и на кои разпитани свидетели, съответно защо не дава вяра, на кои свидетели и в кои части от показанията им. Въззивният съд е формирал свои фактически и правни изводи по основателността на всеки от предявените искове, което е намерило израз в мотивите на решението. В последното са изложени и мотиви по доводите и възраженията на всяка от страните, относими към правния спор. С оглед на посоченото съдът намира, че правният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия правен въпрос. Същият касае приложение разпоредбите на чл.236,ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, т.3 и ал.2 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателите Н. А. Б.,Т. А. Б. и Х. А. Б., тримата, чрез адв.Б. Б.. С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъди сумата 6000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение