Определение № 329 от 07.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 391/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“, чрез пълномощник адв.Д. Т., срещу решение № 26625 от 26.10.2021г., постановено по възз.гр.д.№ 6685/2020г. по описа на Софийския градски съд, ГО. С него е потвърдено решение № 13409 от 16.01.2020г., постановено по гр.д № 5620/2019г. по описа на СРС в обжалваната част, с която, по предявения от Л. С. Г. частичен иск за парично вземане 25 000лв.от общо парично вземане 60 000лв., Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ е осъдена да заплати на Л. С. Г. сумата от 25 000лв., ведно със законната лихва от 29.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на внука на ищцата И. Р. Г., настъпила при ПТП на 10.05.2015г., по вина на застрахован при ответното дружество водач на МПС.

В касационната жалба се поддържа искане за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното решение.Касаторът се позовава на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1.Следва ли решаващият съд, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от значение за приложение на чл.52 ЗЗД, да заяви мотиви относно обществено възприеманото разбиране за понятието обичайни характеристики на житейските и емоционални връзки между роднини, съответно - да извърши съпоставка спрямо съдържанието, вложено от решаващия съд в разбирането за понятието „особени“ обстоятелства, и кои се определят като такива, като задължителна предпоставка за формиране на определящия извод относно наличието на право на обезщетение? Касаторът посочва, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и на нормата.

2. Следва ли дадената оценка да се основава само на установени конкретни факти и обстоятелства, обсъдени при преценка на строго въведени от нормата критерии за това, и допустимо ли е даденото обсъждане да се основава на общи оценъчни понятия, с оглед определяне на вложеното съдържание, за да се приеме наличие на право на обезщетение и спрямо отделните критерии за приложение на чл.52 ЗЗД?Касаторът посочва, че въпросът е предвид произнасянето въззивния съд и даденото във въззивното решение обсъждане на обстоятелствата, въз основа на които е определено, че за ищцата е възникнало право да получи обезщетение за неимуществени вреди.Поддържа, че въпросът е от значение за точно прилагане на закона, както и, че произнасянето от въззивния съд е в противоречие с тълкувателната практика.

3.Дали с оглед правилното приложение на материалния закон е допустимо формиране на правните изводи относно изхода на спора и относно обема на спорното право, съдът може да обоснове определянето на обезщетение за неимуществени вреди, съответно - конкретното им съдържание и проявление с оглед прилагане на принципа на чл.52 ЗЗД върху разбирането за фактите по допускане?Касаторът посочва, че въпросът се поставя във връзка с произнасянето от въззивния съд относно паричната сума за обезщетение за неимуществени вреди и обсъждането на обстоятелствата с оглед приложението на чл.52 ЗЗД.Поддържа, че по него липсва произнасяне от касационния съд, както и, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и ППВС № 4/1968г.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение, която извежда от твърдението, че определеното обезщетение е прекомерно както с оглед установените правнозначими факти, така и с оглед на обективните критерии по приложение на чл.52 ЗЗД.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор касационната жалба от ответника по касация Л. С. Г., чрез адв. В. Д., с който се оспорва наличието на посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Ищцата, родена през 1935г., е баба по бащина линия на И. Р. Г., [дата на раждане], починал при ПТП, настъпило на 10.05.2015г., по вина на застрахован при ответното дружество по ЗЗ „ГО на автомобилистите“ водач на МПС.

Сезирана с въззивна жалба на ответното дружество, въззивната инстанция е кредитирала показанията на разпитаните по делото двама свидетели.От показанията им е приела за установено, че, независимо от това, че момчето е било отглеждано от двамата си родители, ищцата – неговата баба ежедневно е присъствала в живота му, като ежедневно е полагала грижи за него, а не само през ваканциите, като го е водела на училище и го е прибирала и през по-голямата част от времето се е грижела за него, когато родителите му са били на работа.Общуването между двамата е било интензивно и съответно на нуждите на момчето от грижи и внимание.Те са живели в един дом и в едно домакинство от деня на раждането на момчето, което е било дългоочаквано и желано и единствено внуче на ищцата.Двамата са били много привързани един към друг.При обсъждането на тези обстоятелства въззивната инстанция е приела за установена по делото особена близост и изключително емоционална връзка между ищцата и починалия й внук.Изложила е, че отношенията надхвърлят обичайните родствени отношения от този вид, независимо, че не е била прекъсната връзката на детето с родителите и заместването й от бабата.Обсъдени са установените от свидетелските показания морални страдания на ищцата от смъртта на внука й, непрежалимата загуба, емоционален срив и изпадането в депресия.В резултат на обсъждане на тези обстоятелства въззивната инстация е счела за установена материалноправната легитимация на ищцата от обезщетение за неимуществени вреди от загубата на едва 15 годишния й внук.За неоснователен е приет доводът на въззивника Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“, че при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ/ ДВ бр.101 от 2018г./, в сила от 07.12.2018г., регламентиращ максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 5 000лв. за лицата по чл.493а КЗ.

Поставените в изложението въпроси № 1 и № 2 по същество се свеждат до въпроса, свързан с предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г. кръг на лицата с право на обезщетение.

Настоящият състав счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по въпроси № 1 и № 2, които настоящият състав, с оглед правомощията си по т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, обобщава и конкретизира в следния смисъл: „При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г.?“

Обжалването следва да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, чието приложно поле касаторът основателно обосновава със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, а и за преценка дали даденото от въззивния съд разрешение е съобразено със служебно известната на настоящия състав казуална практика на ВКС по чл.290 ГПК, решение № 92/17.11.2020г. по т.д.№ 1275/2019г., решение № 17/16.03.2021г. по т.д.№ 291/2020г. на II т.о. и др.

Тъй като отговорът на този въпрос предпоставя разрешаването на третия, по него отсъства основание за самостоятелно допускане на касационно обжалване.

На касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне на таксата по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т.о.,