Определение № 29 от 08.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 339/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу решение № 735/11.10.2010г., постановено по гр.д.№ 391/10г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 06.04.2010г. по гр.д.№ 4923/08г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на Р. М. П. сумата от 70000 лв. и на М. Боенов П., чрез законния си представител Р. П., сумата от 100000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно. Ответниците не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както и че предявеният иск срещу застрахователя е допустим, независимо, че прекият причинител на увреждането е осъден за заплащане на обезщетение на ищците с влязла в сила присъда, с която е уважен и предявеният граждански иск. Касаторът поставя въпроса за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя, след като увредените лица разполагат с изпълнителен титул срещу причинителя на деликта. По този въпрос е образувано и висящо тълк.д.№ 1/2010г. на ОСТК на ВКС, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд