Определение № 2810 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2954/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. В. К., представлявана от адвокат Г. Й., против решение № 267/ 11.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2609/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 3565 от 14.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 20231100108014 по описа на СГС, с което е уважен предявеният иск против Столична Община за сумата над 30 000 лв. до сумата от 50 000 лв., е постановено ново решение, с което искът на Е. В. К. срещу Столична община е отхвърлен в посочената част за сумата над 30 000 лв. до 50 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 18.01.2023г. от паднал върху ищцата клон на дърво в района на пл. „Ручей“ в [населено място].

В касационната жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно поради несъобразяване на всички доказани като претърпени от ищцата неимуществени вреди и поради присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в намален, а не в справедлив размер.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят формулира въпроси с твърдението, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на решението до касация по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, а именно:

1. Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните с Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие на неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? Поддържа, че по този въпрос решението противоречи на решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 66 от 03.07.2012 г. по т.д. № 619/ 2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 83 oт 6.07.2009 г. по гр.д. № 795/2008г. на I т.о. на ВКС.

2. Длъжни ли са съдилищата с оглед точното прилагане на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, да разрешават сходно аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид? Поддържа се противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС, решение № 27от 27.02.2020 г. по гр. д. № 2614/2019 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 241 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 3717/2022 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 154 от 18.08.2022 г. по гр. д. № 2893/2021 г. на ІV г.о. на ВКС.

• 3. Следва ли съдът при мотивиране на решението си да обсъжда всички доказателства в тяхната взаимовръзка и цялост или е достатъчно да приеме изводите си единствено въз основа на част от събраните доказателства? Поддържа се противоречие с решение № 200 от 23.12.2019г. по гр. д. № 3779/2018 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 327 от 03.04.2017 г. по гр. д. № 2119/2016 г. на ІV г.о. на ВКС.

В писмен отговор ответникът по касация Столична община моли да не се допуска до касация обжалваното решение, тъй като поставените въпроси не са относими към спора. По същество поддържа, че решението е правилно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по установителен иск за собственост, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Решението на въззивния съд е влязло в сила за сумата от 30 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди на процесното основание. Поради влизането на решението в сила следва да се приеме за установено със сила на пресъдено нещо настъпването на деликта, описан в исковата молба- падане на клон от изгнило дърво върху ищцата на 18.01.2023 г., който деликт й е приничил телесни увреждания- травма в областта на шийно-гръдното съчленение/преход/ на гръбначния стълб, изразяваща се в счупване в областта на предния горен ръб на тялото на първи гръден прешлен /Тн1/, ЧМТ леко мозъчно сътресение и предна листеза на тялото на седми шиен прешлен/С7/ спрямо тялото на първи гръден/Тн1/ с около 4мм., по данни на компютърна томография, разкъсване на предния надлъжен лигамент на ниво С7-Тн, разкъсване на предната част на фиброзния пръстен на диска на ниво С7- Тн1/седми шиен-първи гръден прешлени/, травматична множествена радикулопатия на шести/С6/, седми/С7/ и осми /С8/ нервни корени вляво /съпричинени от вече налични дегенеративни промени/. С влязлото в сила решение се установява и пасивната материалноправна легитимация на ответника да отговаря имуществено за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Предмет на касационна жалба е решението на въззивния съд в частта, с която е определен размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. За да определи този размер, въззивният съд е кредитирал изслушаната по делото СМЕ и показанията на свидетеля Петров. Вещото лице, изготвило СМЕ, е посочило, че ищцата е постъпила в спешния център на МБАЛ „ВМА“ на 18.01.2023 г. и впоследствие в Клиника по неврохирургия, където е останала до 25.01.2023 г. Първоначално под местна анестезия е обработена хирургично разкъсно- контузната рана в срединна теменно-тилна област на главата. Проведено било оперативно лечение за наличната спондилолистеза на ниво С7- Тн1/седми шиен първи гръден прешлени/, поставена била остеосинтеза с фиброкарбонов кейдж и титаниева плака. Вещото лице е посочило, че ЧМТ е протекла с количествена промяна в яснотата на съзнание, без отпадна неврологична симптоматика, поради което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Мозъчното сътресение е било от най-лека степен. Травмата в областта на шийно-гръдното съчленение/преход/ на гръбначния стълб е довела до трайно затруднение в движенията на снагата за период по-дълъг от тридесет дни (ищцата носела твърда шийна яка за период от 40 дни). Според вещото лице пострадалата е търпяла болки и страдания от получените травматични увреждания за период от около три месеца. Най - интензивни са били непосредствено след инцидента - при обработка на раната на главата, при превръзките и свалянето на конците. Ищцата е търпяла болки и в дните след оперативното лечение, при превръзките и свалянето на конците и при физикалните процедури. Възстановителният период за сътресение на главния мозък при правилно проведено лечение и режим бил в рамките на 3-5 седмици. По данни от последния преглед ищцата не съобщава оплаквания, свързани с претърпяната черепно-мозъчна травма, неврологичният статус е в граници на нормата. Лечението за черепно-мозъчната травма е приключило успешно. Според вещото лице, счупванията на тела на прешлени зарастват за период до една година. В случая при операцията било установено разкъсване на предната надлъжна връзка и предната част на фиброзния пръстен на диска на ниво С7-Тн1/седми шиен-първи гръден/ и предна листеза на тялото на седми шиен прешлен. Премахнат бил диска и е поставен фиброкарбонов кейдж с титаниева плака към телата на шести шиен и втори гръден прешлени. От невроизобразителните изследвания /магнитен резонанс и контролното изследване, представено при личния преглед/ било видно, че е налице шийна остеохондроза и спондилартроза. Всички дискове в отдела били дехидратирани и снишени на височина- израз на дегенеративен процес, протекъл безсимптомно до момента на травмата. Дегенеративните изменения били постоянни и ще повлияват в една или друга степен ежедневието на ищцата. Според вещото лице не се очакват усложнения занапред, но промените в шийния сегмент са постоянни, засягат функцията на отдела и ще повлияват начина й на живот с остатъчни болки и нестабилност. Оплакванията на ищцата от схващане в областта на шията се дължат на изразения дегенеративен процес в отдела. Вещото лице е посочило още, че от инцидента и оперативната интервенция са останали белези в окосмената част на главата с дължина 8 см. – зараснал, в областта на челото вдясно към средна линия с дължина 4 см. - видим и леко надигнат над околната тъкан, в областта на шията отпред над ключицата - хипертрофичен и надигнат над околната кожа, който е в резултат на операцията

От показанията на свид. Петров, син на ищцата, съдът е установил, че той се е грижил за майка си след изписването й от болницата за период от около 3 месеца, през който тя не можела да излиза от апартамента си. Инцидентът се е отразил на психиката й, която при прогноза за силен вятър или при шумове от вятър и клони на дърво изпитвала страх и поради това избягвала райони, в които има дървета. Свидетелят установявал още, че не можела да стои в седнало положение за дълго време, тъй като това й причинявало болка, което също водело до негативни психически преживявания и усещане за несигурност, трудно би могла да си намери работа, каквато търсила още преди инцидента.

За да постанови своето решение, въззивният състав е посочил, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице. Съдът е съобразил възрастта на пострадалата - 53 години към 2023 г., икономическата конюктура в страната за 2023 г., факта, че е получила една средна телесна повреда и няколко по-леки контузии, както и че е било проведено оперативно лечение за наличната спондилолистеза, установените от вещото лице травми и възстановителен период, настъпилото възстановяване, както и трайните промени в шийния сегмент, които засягат функцията на отдела и имат влияние на начина й на живот с остатъчни болки и нестабилност, както и остатъчните белези. Съдът е съобразил още и обстоятелството, че оплакванията на ищцата от схващане в областта на шията се дължат на изразения дегенеративен процес в отдела. При съобразяване на тези факти съдът е приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата възлиза на сумата от 30 000 лв.

При тези изводи съдът е приел въззивната жалба на Столична община за частично основателна и поради това отменил обжалваното решение за сумата над 30 000 лв., като за сумата над 30 000 лв. до 50 000 лв. е отхвърлил предявения иск.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция Върховният касационен съд, при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, установява следното:

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Първият поставен въпрос в изложението към касационната жалба / Следва съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните с Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие на неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? / не е обуславящ изводите на съда. Спорът е между пострадало лице и Столична община, като носеща обективна отговорност за вреди, причинени от действия и бездействия на нейни служители. По настоящото дело нямат значение и съответно въззивният съд не е обсъждал нивата на застрахователно покритие на неимуществените вреди. Отговорът на така поставеният въпрос не би имал значение за правилността на обжалваното решение. На следващо място- цитираната от касатора практика е неотносима към настоящото гражданскоправно дело. Същата е постановена по дела, които са се разглеждали по приложението на различни правни норми и при различна установена фактическа обстановка.

Предвид изложеното, като съобрази, че поставеният въпрос не отговаря на изискванията на правен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК съдебният състав приема, че по този въпрос липсва основание за допускане на обжалваното решение до касация.

Следващият, втори касационен въпрос, основан на приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не е правен по своя характер. Съпоставката между претърпени неимуществени вреди и присъдени обезщетения по различни дела изисква обсъждане на установените факти по делата, което е по същество проверка за правилност на решението, която не може да бъде осъществена в производството по чл.288ГПК.

Последният въпрос, касаещ правомощията на въззивната инстанция при мотивиране на въззивното решение, покрива общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е обуславящ, тъй като има значение за правилността на постановения съдебен акт и е решен в противоречие с посочените от касатора решение № 200 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 3779 / 2018 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 327 от 03.04.2017 г. по гр. д. № 2119 / 2016 г. на ІV г.о. на ВКС, както и на служебно известните на съда Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 13 от 02.02.2021 г. по гр.д. № 1530/2020 г. на ВКС и др. Изложеното обосновава допускане на касационното обжалване поради несъответствие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.