Определение № 525 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1633/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. ЯНТРА – ТРАНСПОРТ АД, гр. Горна Оряховица с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, обжалва решение № 41/09.02.2017 г. по в.гр.д.№ 932/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение № 183/24.06.2016 г. по гр.д.№ 168/2015 г. по описа на Горнооряховския районен съд, касаторът е осъден да заплати на БИ ЕНД ДИ ГРУП ООД гр. Пловдив, ЕИК[ЕИК] суми в общ размер от 80 427.19 лв., дължими по посочените в решението фактури, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 30.01.2015 г. до окончателното им изплащане, както и съдебно-деловодни разноски. Оплакванията в касационната жалба са за недопустимост и неправилност /поради материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост/ на постановеното решение, на основание чл.281, т.2 и т.3 ГПК. По доводи, подробно развити в жалбата, се моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, а по отношение на сумата от 10 314 лв. по фактура № 2706/15.11.10 г. се иска решението да бъде обезсилено, като постановено плюс петитум. Независимо от така отправеното към съда искане за отмяна на решението като неправилно, в жалбата се съдържат и доводи, че съдът се е произнесъл по различен от спорния предмет. Претендират се съдебно-деловодни разноски. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси, по които моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл.280 ал.1 т.т.1 и 2 ГПК /в редакция преди изменението на нормата от 2017 г./: 1/ Може ли кредиторът да прихваща изпълнението срещу непризнато обезщетение по чл.86 ЗЗД, при липса както на уговорка между страните, така и на реализирано по съдебен ред вземане по чл.86 ЗЗД? 2/ При наличието на множество еднородни задължения, възникнали по едно и също правоотношение за главници и обезщетения по чл.86 ЗЗД, каква следва да е поредността на погасяването им? С оглед приложението на чл.76 ал.1 ЗЗД, кое от двете задължения следва да се счита за по-обременително – общото задължение за главници или това за обезщетения по чл.86 ЗЗД? 3/ Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди всички наведени от страните искания, доводи, твърдения и защитни позиции и следва ли да изложи мотиви относно приемането / неприемането на всяко от тях? 4/ Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269 изр.1 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част на първоинстанционното решение/, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата? С писмен отговор, постъпил в срока по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касационната жалба БИ ЕНД ДИ ГРУП ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник, моли да не се допуска касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд по съображения, изложени в отговора. Претендира разноски. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира, че жалбата е депозирана от легитимирано лице, в рамките на срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, а за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съобрази следното: Съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че съобразно договор за прехвърляне на вземане от 31.01.2011 г., сключен между АЛФА-2009-ББ ЕООД и БИО ОЙЛ ООД, е прехвърлено вземане от ЯНТРА ТРАНСПОРТ АД. Според споразумителен протокол от 31.01.2011 г. цесионерът АЛФА-2009-ББ ЕООД и длъжникът ЯНТРА ТРАНСПОРТ АД са уредили отношенията си по повод първия договор с цедент - БИО ОЙЛ ООД, като длъжникът се е задължил да изплати сумата от 568 445.42 лв. на уговорени вноски. Съдът е приел, че спорът между страните е как следва да стане издължаването по процесните фактури. Посочил е, че по делото няма данни ищецът да твърди, че погасяването трябва да стане по реда на чл.76 ал.2 ЗЗД, както е преценила първата инстанция, напротив, изразената от ищеца позиция е, че погасяването на задължението следва да се извърши по реда на чл.76 ал.1 ЗЗД, доколкото претендираното вземане е по чл.86 ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е изложил съображения за разликата между акцесорните вземания за лихва, като възнаграждение за ползването на пари или заместими вещи, и за вземане по чл.86 ал.1 ЗЗД, което не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата, дължи се винаги в пари, по силата на закона и пр. Заключил е, че претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД не е лихва и това изключва приложението на чл.76 ал.2 ЗЗД при погасяване на задълженията, като редът за погасяване на задълженията е по правилото на чл.76 ал.1 ЗЗД. Прилагайки посочената правна норма, съдът е приел размер на дължимите суми съобразно допълнителното заключение на вещото лице, като е посочил, че дори да е изплатена главницата или част от нея, остават непогасени дължимите лихви за забава, които се акумулират за периода на закъснението. С постъпването на всяко плащане се е погасявала най-старата фактура – главница и след това дължимата и натрупана мораторна лихва за забавено плащане. С оглед формулираните правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК /в редакция преди изменението на нормата със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.86/2017 г./ и мотивите на въззивния съд, че обезщетението по чл.86 ал.1 ЗЗД не е лихва и че нормата на чл.76 ал.2 ЗЗД е неприложима, производството по делото е било спряно, съгласно чл.292 ГПК, до постановяване на решение по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, и впоследствие възобновено. Предвид горното, налице са основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК вр. ТР № 3/27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, за допускане на касационно обжалване по обобщения правен въпрос относно приложението на чл.76 ЗЗД, в следния смисъл: При какви условия и поредност настъпва погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение, при недостатъчност на плащането. Същевременно, налице е и вероятност решението да е недопустимо /поради оплакванията, че в частта относно присъдената сума от 10 314 лв. по фактура № 2706/15.11.2010 г. решението на първата инстанция не е било обжалвано, че съдът не се е произнесъл по спора, с който е бил надлежно сезиран и пр./, което е също основание за достъп до касация, съобразно указанията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК /касационната жалба е подадена преди влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр.86/2017 г./. Произнасяне по обуславящия правен въпрос ще се дължи при преценка за допустимост на обжалвания съдебен акт. За разглеждането на касационната жалба, касаторът следва да бъде уведомен да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 1 608.54 лв. Мотивиран от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение