Определение № 356 от 26.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2457/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. С. от [населено място], общ. А., обл. В. срещу решение № 1662 от 04.07.2019 г. по в. гр. д. № 717/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, ГО, 11 състав решение № 6425 от 17.10.2018 г. по гр. д. № 11668/2017 г. предявеният от касатора срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 28.02.2017 г. е отхвърлен за разликата над сумата 120 000 лв. до пълния претендиран размер 350 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразено е несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същото е занижено и не съответства на действително претърпените от касатора вреди. Според него, въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обстоятелства, имащи значение при определяне обема на вредите, в т. ч. икономическите условия в страната към правнорелевантия момент и лимитите на отговорността на застрахователите, както и че не е извършил задълбочен анализ на същите. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси; 2. Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение“. По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, съответно: с решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 1 от 26.03.2013 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о. (за първия въпрос) и т.11 от ППВС № 4/68 г., решение № 66 от 03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на II т. о., решение № 179 от 29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на I т. о., решение № 50 от 18.05.2017 г. по т. д. № 598/2016 г. на I т. о. и решение № 141 от 30.11.2017 г. по гр. д. № 60360/2016 г. на I г. о. (за втория въпрос). Ответникът по касация – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 17.10.2019 г. Третото лице-помагач на ответника – Д. Н. М. от [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ за причинените на ищеца неимуществени вреди от получени травматични увреждания в резултат от пътно-транспортно произшествие на 28.02.2017 г. Поради това, че първоинстанционното решение не е обжалвано за присъдената сума до размер на 65 000 лв. и че в жалбата на застрахователното дружество не са релевирани оплаквания във връзка с фактическия състав за ангажиране отговорността му, решаващият състав е счел, че следва да се произнесе само по спорния въпрос за размера на дължимото на ищеца обезщетение с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. След задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. и заключението на медицинската експертиза, въззивният съд е приел, че справедливо обезщетение в случая се явява сумата 120 000 лв., а не присъдената от първата инстанция сума 140 000 лв. Този извод е направен, като са съобразени следните обстоятелства: получените от ищеца физически увреждания – тежка черепно-мозъчна травма с хлътване на фрагменти, разкъсване на мозъчната обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, изкълчване на гръдна става и контузия на гръден кош; съществувалата временна опасност за живота му; извършените две оперативни интервенции; претърпените от пострадалия болки, които в началото са били интензивни; продължителността на възстановителния му период; необходимостта от чужда помощ за определен период от време; непълно възстановяване на ищеца към настоящия момент – продължаващи болки, гадене при промяна на времето; настъпила съществена промяна в начина на живот на ищеца – обезверяване, затваряне в себе си и отказ за общуване. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав е съобразил също момента на настъпване на вредите, стандарта на живот и конкретните икономически условия в страната, намиращи израз в определяните нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. С оглед на това, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, като е отхвърлил претенцията и за разликата над 120 000 лв. до присъдената от Софийски градски съд сума 140 000 лв. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Освен поради поставянето им принципно, а не с оглед конкретния случай, формулираните от касатора два въпроса не могат да обосноват допускане на касационното обжалване и поради това, че са относими към правилността на обжалвания акт. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства. Такава именно е настоящата хипотеза – въззивният съд, в качеството си на инстанция по съществото на спора и съобразявайки релевираните в жалбите на страните оплаквания, доводи и възражения, е определил размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, като е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни за случая обстоятелства. Що се отнася до конкретната икономическа обстановка в страната към датата на произшествието и лимита на отговорност на застрахователите към този момент, твърдението на касатора, че не са взети предвид при определяне на неговото обезщетение, не съответства на данните по делото. Видно от мотивите на акта, съдът е съобразил и тези обстоятелства. Поради това, твърдението на касатора, че е налице противоречие с цитираната от него практика, е неоснователно. С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Предвид липсата на заявено искане от страна на ответника, съдът не се произнася по дължимостта на разноски за настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК