Определение № 2736 от 22.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 670/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата С. С. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва жалбата, привлеченото на негова страна трето лице - помагач „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не изразява становище. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Първоинстанционният съд е уважил частично - до размер на 150 000 лв., предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на основание сключената от ответника застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на обезщетение в размер на 200 000 лв. за неимуществени вреди от настъпилата при пътно-транспортно произшествие смърт на сина на ищцата. Произнасяйки се по жалба на ответника относно уважената над размер от 75 000 лв. част от иска, както и по насрещна жалба на ищцата относно отхвърлената част, въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, като краен резултат е отхвърлил иска за разликата над 75 000 лв. За да постанови решението си, съдът е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 150 000 лв., като е основал извода върху приетите за установени обстоятелства: родствената връзка, възрастта на ищцата и пострадалия към момента на произшествието, съдържанието на съществувалата между тях емоционална връзка, преживяния в резултат на внезапната загуба стрес и продължаващите и за в бъдеще негативни последици за емоционалното състояние на ищцата при отчитане на липсата на доказателства за настъпило патологично засягане на психиката и социалното функциониране. Съобразил е и конкретните икономически условия в страната към момента на произшествието, вкл. съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за тези условия. Така определения размер на обезщетението въззивният съд е намалил на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е приел, че е налице принос на самия пострадал за настъпването на вредата - определен в размер на 50 %. Извода за наличие на принос в посочената степен съдът е основал върху събраните по делото доказателства, вкл. неоспореното заключение на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, че пострадалият е пътувал на задната лява седалка на управлявания от делинквента лек автомобил без поставен обезопасителен колан и при произшествието тялото му се е придвижило напред и косо вляво, при което е настъпил удар между главата му и лявата средна греда на купето на автомобила. В резултат на този удар на този удар на пострадалия е била причинена тежка черепно-мозъчна травма, довела до обширно тежко увреждане на главния мозък с прогресивен мозъчен оток и впоследствие преустановяване на дейността на дихателния и сърдечно-съдовия мозъчни центрове с дихателна и сърдечна недостатъчност като непосредствена причина за настъпване на смъртта, усложнена и от развилата се двустранна пневмония. Черепно-мозъчната травма би била предотвратена при поставен обезопасителен колан и по този начин избегнат и леталният изход, какъвто не е настъпил за останалите лица в същия автомобил. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпроса относно приложението на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, както и въпроса (уточнен съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК) относно предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е отклонил от задължителната практика, установена с ППВС № 4/1968 г., доколкото размерът на присъденото обезщетение е обусловен от частично спрямо даденото с т. 11 от ППВС № 4/1968 г. тълкуване на чл. 52 ЗЗД, а именно несъобразяване на икономическите условия в страната към момента на увреждането. По втория въпрос твърдяното отклонение от практиката на ВС и ВКС се обосновава с довод за липса на пълно главно доказване на връзката между непоставения обезопасителен колан и настъпилото увреждане предвид приетото от експертното заключение наличие на „камшичен“ удар, при който наличието на поставен колан е без значение. Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, доколкото не се установява по формулираните от жалбоподателя въпроси въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По първия въпрос въззивният съд в съответствие с постановките по ППВС № 4/1968 г. и установената по реда на чл. 290 ГПК практика е съобразил установените по делото обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД, вкл. посочените от жалбоподателя икономически условия в страната във връзка с нормативно установените лимити на застрахователното покритие. Що се отнася до дадената от съда оценка на значението (относителната тежест) на всяко от тези обстоятелства, следва да се посочи, че правилността на тази оценка е въпрос по съществото на спора като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се обосновава отклонение и по втория въпрос, доколкото в съответствие с установената последователна практика на ВКС въззивният съд е приложил нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД към приетата за доказана по несъмнен начин пряка причинна връзка между непоставянето на обезопасителния колан и настъпилата при произшествието черепно-мозъчна травма, явяваща се от своя страна пряка причина за смъртта на пострадалия. Отклонение от практиката би било налице в случай на приложение на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при констатация за вероятност на причинната връзка, каквато констатация в настоящия случай липсва. Следва също да се отбележи, че изложените в тази насока фактически доводи за направен от експертизата извод за наличие на „камшичен“ удар, изключващ причинната връзка, са изцяло неотносими към разглеждания случай предвид пълната липса на данни за такъв извод както в експертното заключение, така и в дадените в съдебното заседание обяснения на вещите лица и с оглед категоричния извод за продължило след първоначалния удар движение на тялото на пострадалия напред. С тези мотиви съдът