Определение № 300 от 15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 547/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от В. Д. М. чрез адв. С срещу определение № 5921/22.05.2009 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 2321/2009 г. С него, като е потвърден акт на Софийски районен съд е прекратено производството по делото като недопустимо. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Представя приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намират приложение хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на която се основава касатора. В. Д. М. е подал искова молба за промяна на решение, постановено по гр.д. № 3069/2000 г. на Софийски районен съд, с което по реда на чл. 107 СК, семейното жилище, собственост на мъжа, е предоставено за ползване на жената с непълнолетното дете до навършване на пълнолетие от него. Първостепенният съд е прекратил производството пред себе си като недопустимо. Това определение е потвърдено с атакувания акт на въззивния Софийски градски съд. Той е посочил, че в хипотезите, когато ползването на семейното жилище е във връзка с мерките, свързани с положението на непълнолетните деца, е възможно последващото изменение на постановеното съдебно решение по чл. 107 СК /отм./, само, когато тази промяна е във връзка с чл. 106, ал. 5 СК /отм./. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК правните въпроси, с който се обосновава допускането на касационното обжалване не са прецизно посочени, но същите могат да бъдат изведени и преформулирани от касационната инстанция. Те са дали решението на съда по чл. 107 СК /отм./ е акт на съдебна администрация и дали при промяна на обстоятелствата е допустима неговата промяна. Повдигнатите правни проблеми са от значение за спора, но разрешението по тях, дадено в обжалваното определение не противоречи на приетото в Р-971-2000-ІІ ГО ВКС и Р-169-2003-ІІ ГО ВКС, на които се позовава касатора по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Въззивният съд, както и съставите по приложените решения са приели, че решението по чл. 107 СК /отм./ е акт на съдебна администрация. С обжалваното определение, също така, не е отречена възможността това решение да бъде променяно, включително и когато от брака има непълнолетни деца. В тази хипотеза съдът се е позовал на изрично разпореденото в чл. 107 СК /отм./, че ползването на семейното жилище се предоставя на бившите съпрузи след преценка интереса на ненавършилите пълнолетие деца, включително на задължението на съда и служебно да следи за него. В двете приложение решения не се застъпва противна теза. Следва да бъде изяснено, че те са постановени по чл. 231,ал. 1, т. 1 ГПК /отм./ и разглеждат въпроса дали промяната относно предоставянето на родителските права е ново обстоятелство по смисъла на изследваната хипотеза за отмяна на влезли в сила решения. Съставите, като са приели, че това не е така, са изложили съображения, че промяната в мерките по чл. 106, ал. 5 СК /отм./ е основание да се предяви иск за промяна на решението по чл. 107 СК /отм./. Не е осъществена и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице непълна или неясна правна норма, нито противоречие в нормативните актове, нито неточно съдебно тълкуване на чл. 107, вр. чл. 106, ал. 5 СК /отм./. Не са настъпили изменения в законодателството или обществените условия, които да налагат осъвременяване в тълкуването. В заключение, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Мотивиран от горното, съдът