Определение № 238 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5980/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 430 от 04.03.2014 г. по гр.д. № 1266/2011 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 78 от 06.01.2011 г. по гр.д. №[ЕИК] г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на [фирма]- [населено място], [фирма]- Т. И.” – [населено място], Ю. А. Б., Г. К. Л., [фирма] - [населено място],”В.-2004”-О. П., В. М. С., Р. Г. К. като правоприемник на предприятието на [фирма], [фирма]- [населено място] и Д. К. Д., че [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], е собственик на следните недвижими имоти: едноетажна битова сграда със застроена площ 84 кв.м с идентификатор 56784.539.522.14; триетажна сграда с идентификатор 56784.539.552.6; сграда /пропуск/ с площ 54 кв.м с идентификатор 26784.539.81.8; помощен склад към бояджийно с площ 54 кв.м, долепен до основната едноетажна масивна сграда - главен корпус, разположена в централната част на дворното място с идентификатор 56784.539.552, стар номер 5390433 в кв. 421, ЮИПЗ, парцел І- 539.82, І- 539.552, с идентификатор 56784.539.552.4, навес с площ 122 кв.м, посочен като обект № 8 на скицата на в. л Н. /л. 504 делото/, на основание апортна вноска, извършена от [фирма] - едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество, и е осъдил ответниците да предадат владението върху тези имоти както следва:

• [фирма]- [населено място] да предаде на ищеца владението върху северна едноетажна битова сграда с площ 84 кв.м с идентификатор 56784.539.522.14, долепената до тази сграда част от първия партерен етаж от триетажна сграда с идентификатор 56784.552.6.1, и навесът с площ 122 кв.м, посочен като обект № 8 на скицата на в. л. Н.

• [фирма] да предаде на ищеца владението върху средната част от първия партерен етаж от триетажната сграда с идентификатор 56784.539.552.6.2 и навесът с площ 122 кв.м, обозначен като обект № 8 на скицата на вещото лице

• Ю. А. Б. и Г. К. Л. да предадат на ищеца владението върху крайната южна част от първия партерен етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор 56784.539.552.6.3 и навес с площ 122 кв.м

• [фирма]- [населено място] и [фирма]- [населено място] да предадат на ищеца владението върху двата надпартерни етажа / втори и трети/ с площ на всеки от тях 1 160 кв.м, на промишлената сграда с идентификатор 56784.539.552.6

• [фирма] - [населено място] да предаде на ищеца владението върху масивна постройка- пропуск с площ 18 кв.м, обозначена с № 7, както и сградата/ пропуск/с площ 54 кв.м, долепена до първата сграда, обозначена с № 6 на скицата на вещото лице, представляващи сгради с идентификатор 26784.539.81.8

• Р. Генчева К. като правоприемник на предприятието на [фирма] да предаде на ищеца владението върху помощен склад към бояджийното с площ 54 кв.м, долепен към основната масивна едноетажна сграда - главен корпус, разположена в имота, представляваща сграда с идентификатор 56784.539.552.4

• В. М. С. да предаде на ищеца владението върху навеса от 122 кв.м

• А. Г. М. да предаде на ищеца владението върху навеса от 122 кв.м

• Д. К. Д. да предаде на ищеца владението върху първия надпартерен етаж от битовата сграда, находяща се в промишлената сграда с идентификатор 56784.539.552.6

В срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба против въззивното решение от адв. Св. Д., действаща като пълномощник на [фирма], Р. Г. К., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и Д. К. Д., от адв. А. А. като пълномощник на Г. К. Л. и адв. М. Х. като пълномощник на Ю. А. Б.. В жалбата са изложени подробно оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателите твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в диспозитива на съдебното решение имотите са били индивидуализирани съобразно заключението на вещото лице, което е било оспорено от тях, а не съобразно описанието им в исковата молба, като при това въззивният съд не е изложил никакви съображения защо приема, че е налице идентичност. На следващо място, съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, поради което е направил необоснован извод, че ищецът се легитимира като собственик на процесните имоти, без да проследи извършените през годините реорганизации на държавните фирми и да изясни какво имущество е било предоставено на праводателя на ищеца и на техния праводател.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени няколко процесуалноправни и материалноправни въпроси, за които жалбоподателите поддържат, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съответно които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1 / Допустимо ли е при действието на ГПК/ отм-/, по който се е развило производството, въззивният съд да се самосезира и да се произнесе по петитум, който не е заявен от ищеца, както и без да е сезиран с молба за конкретизация или уточнение на иска, да индивидуализира имотите съобразно действащата кадастрална карта, а не както са посочени от ищеца. По този въпрос се твърди противоречие с решение № 408 от 28.05.2010 г. по гр.д. № 52/09 на ВКС, І г.о. 2/ По иск с правно основание чл. 108 ЗС следва ли ищецът да докаже правото си на собственост върху вещта и че същата се държи от ответника без правно основание. Длъжен ли е ищецът да докаже, че придобил вещта от действителен собственик и длъжен ли е съдът да изясни дали праводателят на ищеца е бил собственик. 3/ Когато ищецът се позовава на придобиване на право на собственост при условията на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, длъжен ли е съдът да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на този придобивен способ. 4/ Какво е правното действие на разделителен протокол, подписан от представителите на две държавни предприятия, регистрирани по Указ 56/89 г. за стопанската дейност, по силата на който държавно имущество се предоставя безвъзмездно от едно държавно предприятие на друго. Какво вещно право притежава държавното предприятие върху предоставеното му имущество преди преобразуването му в търговско дружество. Какво е правното действие на писмо, подписано от началник управление при МИТ, с което се потвърждава разделителния протокол. Твърди се, че първия подвъпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а останалите подвъпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 5/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъжда всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните, и да направи по тях собствени фактически и правни изводи. 6/ При възражение за придобивна давност, може ли съдът да приеме, че давността е прекъсната с изпращане на писмо за връщане на вещта. Добросъвестно ли е владението, осъществявано на правно основание, годно да направи владелеца собственик. По тези въпроси се иска допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не са налице предвидените в чл. 280, ал.1 ГПК основания за касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че процесните обекти са били предоставени на “Завод за пишещи машини”- [населено място], който е бил поделение на ДФ” П.”- П.. Със заповед № 1-12 от 23.01.1991 г. на Министерството на търговията и услугите е образувана фирма с държавно имущество с наименование “Т.”/ ТПИПОТ/ - [населено място], с уставен фонд 2 140 000 лв., което тя получава като правоприемник на “ Технологичен институт по периферна техника”- [населено място], поделение на фирма “П.”. Със заповед № 228 от 19.12.1990 г. на министъра на икономиката и планирането е била образувана фирма с държавно имущество с наименование ”Пишеща и организационна техника”/ ПОТ/, която поема част от активите и пасивите на ДФ “П.”- П.. На 18.10.1991 г. между държавна фирма “ Пишеща и организационна техника” и ДФ “Т.” бил подписан разделителен протокол, съгласно който процесните сгради, собственост на ДФ “ПОТ” се предоставят безвъзмездно на ДФ “ТПИПОД”. Съдът е приел, че този протокол не е произвел вещно- прехвърлително действие, тъй като двете фирми са били създадени по реда на Указ № 56/89 г. и съгласно § 7 от ПЗР на ТЗ до превръщането им в търговски дружества по чл. 61 и 62 ТЗ, продължават дейността си по досегашния ред, т.е. по реда на Указ № 56, а след като това е така, то прехвърлянето на собственост от една държавна фирма на друга е следвало да се извърши с акт на съответния орган по чл. 11, ал.3, т.1, б “”а” от Указ № 56/89 г., в случая - на Министерския съвет или на определен от него министър или ръководител на друго ведомство. Тъй като разделителният протокол бил подписан от ръководителите на двете фирми, въззивният съд е направил извод, че правото на собственост не е било прехвърлено по установения ред и последващото включване на процесните обекти в капитала на “Инструментално и технологично оборудване”/ И./ Е. не е направило това дружество собственик. Поради това ответниците, които са закупили процесните обекти от [фирма] също не са могли да придобият правото на собственост.

На следващо място въззивният съд е обсъдил направените от ответниците възражения за придобиване на правото на собственост върху съответните обекти по давност и е намерил същото за неоснователно. Обосновал е извода си с това, че посочената в разделителния протокол от 18.10.1991 г. битово- инженерна сграда, представляваща северното крило от сграда, не е била самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като нямало акт с правна стойност, който да създава самостоятелен статут на това крило. С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че двете части на сградата - северна и южна, били изградени на фуга, но като части на една сграда, което според въззивния съд подкрепя извода, че северното крило не е било самостоятелен обект. Посочил е също, че ответниците не са придобили правото на собственост на основание придобивна давност и поради това, че тяхното владение не е било спокойно, защото те били уведомени от бившия директор на “П.- П.”, че праводателят им не е собственик. Освен това собственикът не бил уведомен за намерението им да превърнат държането на отделните обекти във владение. Ответниците са демонстрирали явно намерението си да владеят за себе си едва с извършването на преустройства, което е станало през 2007 г.

Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните поради разрешаването му с противоречие с практиката на ВКС. По делото са събрани многобройни писмени доказателства във връзка с изясняване на правоприемството в резултат на преобразуване между ДФ “П.”- П. с нейните поделения “ З.” и “Т.”, ДФ “П.” и ДФ “Т.”. От мотивите на обжалвания съдебен акт не личи част от тези доказателства / напр. свързаните с образуването на Институт за периферна техника през 1986-87 г./, както и свидетелските показания и заключенията на приетите по делото съдебно- технически и съдебно- счетоводни експертизи да са били обсъдени от въззивния съд при постановяване на решението. Изложеното обосновава извод за относимост на поставения въпрос към изхода на делото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Останалите въпроси касаят правилността на въззивното решение. По тях съдът ще се произнесе с решението си по същество.

Водим от гореизложеното съдът