Определение № 75 от 09.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 389/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 260017/ 11.01.2021 г. по ч.гр.д. № 501/ 2020 г., с което Шуменски окръжен съд е потвърдил отказа по разпореждане № 261198/ 09.12.2020 г. по заявление вх. № 264820/ 01.12.2020 г. на И. К. И. за предоставяне на достъп и за преписи от съдебните книжа и от решението по гр.д. № 458/ 1997 г. Касаторът И. И. иска определение да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следния правен въпрос: Има ли право осиновителят на достъп по делото, приключило с решение за пълно осиновяване и на преписи от съдебните книжа и от решението? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довод, че въззивният съд го е решил в противоречие с определение № 508/ 27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4066/ 2019 г. на ВКС, IV-то ГО, а и с определение № 352/ 18.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2366/ 2018 г. на ВКС, III-то ГО, цитирано в мотивите на обжалваното определение. По същество се оплаква, че е неправилно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет. Определението е сред предвидените в чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК и преодолява забраната по чл. 274, ал. 4 ГПК. Отказът на въззивния съд е в охранително производство, а е решен по същество въпросът за правото на осиновителя на достъп, на преписи от съдебните книжа и от решението по делото за допуснато пълно осиновяване. Определението покрива дефинитивното тълкуване с т. 1 от ТР № 5/ 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. ОСГТК на ВКС. Частната касационна жалба е от процесуално легитимирана страна. Касатор е лицето, чиято молба за съдействие е отхвърлена. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, а повдигнатият въпрос има претендираното значение. Съображенията са следните: Със заявление вх. № 264820/ 01.12.2020 г. касаторът И. И. искал от Районен съд – Шумен: 1) достъп до архивираното гр.д. № 458/ 1997 г.; 2) препис от съдебните книжа и 3) от влязлото в сила решение от 04.06.1997 г., с което по негова молба и по молба от неговата съпруга е допуснато пълно осиновяване на малолетно дете, родено на 10.01.1997 г. С разпореждане № 261198/ 09.12.2020 г. по гр.д. № 458/ 1997 г. Районен съд – Шумен е оставил без уважение исканията по заявлението със съображение, че случаят се отнася до разкриване на тайна на осиновяването, за което законът изисква позитивно решение по чл. 105 СК. С обжалваното определение въззивният съд приема също, че с уважаването на исканията би се разкрила защитената от закона тайна на осиновяването и биха се засегнали правата на личен и семеен живот на осиновения и на рождените родители. Прието е, че заявлението от осиновителя може да се уважи само след позитивно решение по чл. 105 СК, а въззивният съд се е позовал и на определение № 352/ 18.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2366/ 2018 г. на ВКС, III-то ГО. Следователно повдигнатият въпрос обуславя решението – отхвърлени са исканията на осиновителя, а въззивният съд го е решил в противоречие и с двете определения на ВКС, постановени по дела на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК след допускане на касационния контрол. С определение № 508/ 27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4066/ 2019 г. на ВКС, Четвърто ГО е прието, че осиновителят, който е страна по делото, приключило с решение за допускане на пълно осиновяване, има право на достъп до информация по делото (чл. 77, ал. 2 от Правилника за администрация в съдилищата). Съгласно чл. 78 от Правилника страната по делото и/ или нейният пълномощник се запознават с делото в определеното в съда за това помещение (деловодство или адвокатска стая), а въз основа на писмено заявление има право на преписи и копия от приложените по делото книжа след разпореждане на съдията докладчик. Осиновителят е страна по делото, а в това качество има право на достъп и на препис от решението за допускане на осиновяването без необходимост от позитивно решение по чл. 105 СК. С определението № 352/ 18.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2366/ 2018 г. ВКС, III-то ГО са изяснени материално-правните предпоставки на субективното право на осиновения (не на осиновителя), за достъп до информацията по съдебното дело, по които е допуснато неговото пълно осиновяване, за надлежната процесуална легитимация по такава молба до съда и за реда, по който осиновеният може да осъществи легитимния свой интерес от исканията за достъп и преписи от книжата и решението по делото. С изясняването на отговорите на тези въпроси с определението е прието, че по отношение на лицата, за които пълното осиновяване поражда пряко правните си последици, а те изключват връзката на осиновения с рождените му родители, защитената от закона тайна може да касае различни факти. Спрямо осиновения тя е за факта на осиновяването и произхода по рождение. Спрямо осиновителя тя е за факта на рождения произход на осиновения. Спрямо рождения родител тя е за самоличността на осиновителя и за новото, променено гражданско състояние на осиновеното дете. Всяко съдебно производство, приключило с решение за допускане на пълното осиновяване, обаче разкрива специфика, която произтича от спазените изисквания на закона с оглед особеностите на конкретния случай. Всяко искане от лице, което има законен интерес да получи информация от държавен орган или учреждение за факти, които са станали известни в съответното производство след допуснатото пълно осиновяване (административното по снабдяване с необходимите книжа и/или съдебното, по което е постановено решението за осиновяване), съдържа и изявление за знание поне за част от тези факти. От друга страна, тайната е невъзможна за факт, който никой не знае (например за произхода на осиновения, когато рождените родители са неизвестни), а и за това, което е известно на лицето, участвало в осиновителната процедура. При допуснато пълно осиновяване е възможно да няма защитена от закона тайна за всички или за част от законовите обстоятелства (предпоставки), както и за всички или за част от лицата, спрямо които решението е породило преките си правни последици. Обобщението на приетото и с това определение на ВКС е, че осиновителят е страна по съдебното дело, а за осиновителят не е възможно да има защитена от закона тайна за съдебните книжа и решението по същото дело. Изводът е, че осиновителят, за разлика от осиновения, всякога разполага с правата по чл. 77, ал. 2 и по чл. 78 от Правилника за администрацията в съдилищата, без да е необходимо позитивно решение по чл. 105 СК в негова полза. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. С оглед отговора на поставения въпрос, провеждан последователно и в двете определения на ВКС, които настоящият състав споделя, неправилно въззивният съд е приел, че исканията по заявлението са неоснователни, доколкото осиновителят И. И. не разполага с позитивно решение по чл. 105 СК. Неправилното определение следва да се отмени, а касационната инстанция е длъжна да реши въпросът по същество, т.е. да уважи исканията по заявлението. При тези мотиви, съдът