Определение № 5163 от 13.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3543/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. Т., чрез адв. Р. И., против въззивно решение № 1110/06.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 9888/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20117039/17.05.2021 г., постановено по гр. д. № 62344/2018 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. Т. иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Обединена Българска Банка“ АД следните суми: 8418,26 лв. - главница, 940,33 лв.- договорна лихва за периода от 06.04.2008 г. до 09.12.2008 г., 6,89 лв. - наказателна лихва за периода от 06.04.2008 г. до 09.12.2008 г. и законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2008 г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за кредит от 05.04.2007 г., както и разноски за платена държавна такса в размер на 192,31 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 385,15 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 16.12.2008 г. по гр. д. № 1715/2008 г. по описа на Районен съд - Видин и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК по обуславящия въпрос: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?”. Ответника по касация „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й.К., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозирал писмен отговор, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. „Обединена Българска Банка“ АД не е подало отговор и не изразява становище по касационната жалба. Производството по делото е било спряно с определение от 10.04.2024 год.до приключване на производството по тълкувателно дело № 2/2023 год.на ОСГТК на ВКС и след като по това дело е постановено решение, с определение от 08.07.2024 год.,производството по настоящето дело е възобновено. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. По делото е установено от фактическа страна, че изпълнителен лист за процесните вземания е издаден на 16.12.2008 г. На 22.01.2009 г. е образувано изпълнително дело № 118/2009 г. На последната дата са изпратени запорни съобщения до търговски банки и покана за доброволно изпълнение. На 15.07.2010 г. пълномощник на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД с писмена молба е поискал възобновяване на спряното на 17.12.2009 г. изпълнително производство и извършване на посочени в молбата изпълнителни действия – налагане на запори на банкови сметки. Молба със същото съдържание е подадена и на 13.08.2010 г. На 30.11.2012 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника. На 11.04.2016 г. и на 15.03.2018 г. са изпратени запорни съобщения на последващи работодатели на длъжника. Въззивният съд е приел, че с образуване на изпълнителното дело на 22.01.2009 г., е прекъсната давността по арг. от чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давността е спряла да тече по време на изпълнителния процес. Изложил е, че не може да бъде споделено становището на ищеца, че изпълнителното дело е перемирано на 22.01.2011 г. поради неизвършване на изпълнителни действия, тъй като с горепосочените молби от 15.07.2010 г. и от 13.08.2010 г. на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД е поискано възобновяване на спряното на 17.12.2009 г. изпълнително производство и извършване на конкретни изпълнителни действия, като от този момент е започнал да тече както нов двугодишен срок за перемция, така и нова погасителна давност. По делото липсват данни да са извършвани изпълнителни действия през периода от 13.08.2010 г. до 13.08.2012 г., поради което на последната дата изпълнителното дело е перемирано и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. На 30.11.2012 г., 11.04.2016 г. и на 15.03.2018 г. са наложени запори на трудово възнаграждение на длъжника, по перемираното изпълнително дело, но това не се отразява на правното им значение относно давността, тъй като съдебният изпълнител е бил длъжен при направено искане да образува ново изпълнително дело в случай че констатира прекратяване по силата на закона на вече образуваното такова. Следователно давността отново е прекъсвана по арг. от чл. 116, б. „в“ ЗЗД и на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не е текла давност до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по силата на което ППВС № 3/1980 г. е загубило действието си. От 26.06.2015 г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който последно е бил прекъснат на 15.03.2018 г. и не е изтекъл, както към датата на подаване на исковата молба, така и към момента на приключване на устните състезания. Поставеният от касатора правен въпрос отговаря на общия критерий по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като е обсъден от въззивния съд и е обусловил изхода на спора, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Отговорът на въпроса е даден в ТР № 2 /04.07.2024 год.по т.д.№ 2/2023 год.на ВКС, ОСГТК,според което погасителната давност се прекъсва от всяко изпълнително действие, включително и извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Съобразно изложеното, не е налице основание за допускане на касационна проверка на обжалваното решение. При този изход на спора касаторът следва да заплати направените от ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД разноски за настоящото производство в размер на 50 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.