Определение № 246 от 21.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. К., чрез адв. С. Г. против решение № 6938/13.12.2024 г. по в.гр.д. № 5719/2023 г. на Софийски градски съд в частта, с която като е отменено частично решение № 1993/10.02.2023 г., постановено по гр. дело № 30244/2022 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от касатора срещу Ю. А. Г. иск с правно основание чл.195, ал.1, предл.3 ЗЗД за сумата от 4 108.88 лв., представляваща стойността на извършен ремонт /подмяна на компресор и нокссензори/ за отстраняване на недостатъците по л.а. марка “Мерцедес“, модел „ МЛ 250 Блутек 4 М.“ с рама № W. с рег. [рег.номер на МПС], предмет на договор за покупко-продажба, сключен между страните на 21.12.2021 г. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК следните въпроси: 1/ Могат ли скритите недостатъци на вещта да бъдат установени при обикновен преглед; 2/ Кои повреди на лек автомобил, установени след извършена покупко-продажба, представляват скрити недостатъци; 3/ Представляват ли скрити недостатъци на лек автомобил повредите на компресор и на нокс сензор, установени след извършена покупко-продажба. По първия въпрос се твърди противоречие със задължителната практиката на ВС - Тълкувателно решение № 40 от 30.06.1986 г. по гр. дело № 56/1985 г. на ОСГК на ВС. По втори и тррети въпрос се сочи допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с обосновка, че с произнасянето на ВКС по тях ще се създаде съдебна практика по прилагането на закона, който е непълен и неясен и ще се преодолее липсата на изрична правна уредба. В изложението се твърди, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради неправилна преценка на съда относно определени повреди, които могат да бъдат квалифицирани единствено като скрити недостатъци. Насрещната страна – Ю. А. Г., чрез адв. К. К., поддържа становище, че не са налице сочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество - за неоснователност на изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение. Претендира присъждане на сторените разноски за касационната инстанция. За да отмени частично решението на първата инстанция и до отхвърли иско по чл.195, ал.1, предл.3 ЗЗД за сумата от 4 108.88 лв., въззивният съд е приел, че спорните по делото въпроси са дали твърдените в исковата молба недостатъци са съществували при покупко-продажбата на вещта и дали те са могли да бъдат установени от купувача в момента на покупката. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, въззивният съд е приел, че смяната на компресора не следва да се счита като следствие от скрит недостатък на вещта. За да стигне до този извод съдът е съобразил разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание при изсклушване на заключението на автотехническата експертиза, че ако е била налице повреда в компресора, самият автомобил не би имал мощност, би имало индикация на таблото или специфични шумове, както и показанията на свидетеля, ангажиран от ищеца, че при пробното каране от кв.С. в посока [населено място], брат й е карал с по-голяма газ, за да установи как се държи автомобила в завоите. По отношение на нокс сензорите, съдът е приел, че ищецът не установил по делото каква е тяхната функция, съответно били ли са повредени, поради което не е изследвал въпроса дали този недостатък е могъл да се открие при обикновен преглед на автомобила. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По въпроса, обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, съдът следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Първият въпрос, макар и некоректно формулиран, се свежда до въпроса как се извършва класификацията на недостатъците на явни и скрити и той е решаващо произнесен от въззивния съд, т.е. налице е общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Отговор на въпроса е даден в разясненията по т. 5 от Тълкувателно решение № 40 от 30.06.1986 г. по гр.д. № 56/1985 г., ОСГК на ВС, според които явни са тези недостатъци, които са установими при обикновен преглед на вещта, а скрити са тези недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед на вещта. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос обаче, не е в противочечие с посочената съдебна практика. В случая обосновката на въпроса е свързана с оплакванията на касатора по съществото на спора, а именно с доводи за неправилност и необоснованост на изводите на въззивния съд, че процесните недостатъци нямат характер на скрити такива. Неправилността и необосноваността на въззивното решение обаче, не е сред касационните основания на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които се разглеждат в производството по чл.290 ГПК. Необосноваността има значение във фазата по допускане на касационно обжалване, т.е. в производството по чл. 288 ГПК само при формулиране на хипотези, обхванати от понатието „очевидна неправилност“ и по-конкретно при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, водещо до „явна необоснованост“ на въззивното решение, а такава в конкретния случая не се разкрива от съдържанието му. Останалите два въпроса нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват фактически въпроси. Те са обосновани с оплакванията на касатора по формираните от съда фактически изводи за характера на процесните недостатъци на вещта, относими към правилността на решението, поради което не могат да обосноват достъп до касация. При липса на общата предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, не е необходимо да се разглежда сочения допълнителен критерий, който освен това не е и надлежно обоснован съгласно разясненията, дадени в т.4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това по приложението на чл. 193 и чл. 194 ЗЗД /ако се приеме, че под „закона, който се явява непълен, неясен…“ и се нуждае тълкуване, касаторът има предвид тези две норми/, е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и според която преценката кои недостатъци са явни и кои скрити, се извършва във всеки конкретен случай съобразно естеството на вещта и събраните по делото доказателства. В конкретния случай не се разкрива и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС „очевидната неправилност“ се разглежда като квалифицирана форма на неправилност, отнасяща се само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт и е обусловена от наличие на видимо тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост. Очевидно неправилен ще е съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и в случаите когато са нарушени основни правила на съдопроизводствения ред или при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност предполага обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност следва да се извежда от мотивите на съдебния акт и не предполага проверка на материалите по делото с обсъжданото в мотивите. В конкретния случай твърдяната необоснованост на изводите на въззивния съд, че процесните недостатъци нямат характер на скрити такива, не представлява квалифицирана форма на неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна по жалбата сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, които са в размер на 1 600 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.05.2025 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,