Определение № 663 от 20.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1537/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „В2М” ООД срещу решение №105 от 15.02.2018 г. по в.т.д.№1112/2017 г. на ОС Варна. С обжалваното решение е отменено решение №2051 от 19.05.2017 г. по гр.д.№11767/2016 г. на РС Варна, вместо което са отхвърлени предявените от „В2М” ООД срещу „Енерго-Про продажби” АД искове по чл.422 от ГПК за признаване на установено, че „Енерго-Про продажби“ АД дължи сумата от 21 028.88 лв., представляваща част от главница по фактура №42/30.11.2014 г. на обща стойност 48 528.92 лв. с ДДС, както и сумата от 3 557.67 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва от 19.12.2014 г. до 17.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9846/2016 г. на РС Варна. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроси, които доуточнени от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до въпроса, за силата на пресъдено нещо на уважен частичен иск относно правопораждащите факти на спорното право. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация – „Енерго-Про продажби“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорен по делото е въпросът за цената, по която следва да бъде заплатена произведената от ищеца и прехвърлена на ответника ел.енергия за периода 31.10.2014 г. – 30.11.2014 г., за която е издадена фактура №42/30.11.2014 г. – по преференциалната цена или по цената определена след достигане на определената средна годишна продължителност на работата на централата. Счел е, че въведените от ответника възражения за цената, по която следва да бъде заплатена ел.енергията за процесния период, са правопогасяващи по отношение на претендираното от ищеца право и като такива не се обхващат от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение между страните по отношение на останалата част от вземането. Посочил е, че в чл.16 от сключения между страните договор е предвидено, че електрическата енергия, произведена от централата по чл.1, ал.2 ще се изкупува от купувача по определената от ДКЕВР преференциална цена, в съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ, като цената, по която производителят ще продава на купувача ел.енергия по чл.1, ал.3 от договора, е определена с Решение Ц-18/20.06.2011 г. и е 485,60 лв./МВтч без ДДС. Изложил е съображения, че с въведените в разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /ДВ. бр.109/2013 г./ изменения, е предвидена промяна в приетата до тогава държавна политика, цялата електрическата енергията от възобновяеми източници, да се изкупува по преференциални цени, като е намерил, че така приетата промяна има действие и по отношение на процесния договор, тъй като в същия страните са се съгласили търговските им взаимоотношения да са в съответствие с действащото приложимо законодателство, а от друга страна, в изменението на ЗЕВИ не е предвидено ограничение по отношение на заварените правоотношения, които да са изключени от приложното му поле, поради което въведената промяна има действие както по отношение на заварените, така и по отношение на бъдещите правоотношения по изкупуването й. Посочил е, че в Решение №Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР е определена средната годишна продължителност на работа на ФвЕЦ в размер на 1250 часа годишна ангажираност, а впоследствие с решение Ц-12/30.06.2014 г., изменено с решение Ц-16/01.10.2014 г., ДКЕВР е определил цената, по която общественият доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества и която е в размер на 125,32 лв./МВтч без ДДС. От така очертаната правна рамка въззивният съд е достигнал до извод, че изкупуването по преференциални цени е обвързано със средногодишната продължителност на работа на ФвЕЦ от 1250 часа, а след това, предвид разпоредбата на чл.31, ал.5, т.2 от ЗЕВИ, общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по цена за излишък на балансиращия пазар за часовете, надхвърлящи уредените в решението 1250 часа. С оглед изложеното и предвид приложените по делото доказателства, е изразил становище, че общото количество на произведена ел.енергия от процесната ФвЕЦ „О. могила” за периода 01.01.2014 г. до 30.11.2014 г. е 2 550 930 квтч, като същата е достигнала 1250 работни часа за 2014 г. на 12.11.2014 г., съобразно заключението на вещото лице по допуснатата повторна СТЕ и до посочената дата са произведени 23 999,712 квтч. ел.енергия, а след това са произведени 59980,288 квтч. С оглед така установеното и при съобразяване на извършените от ответника/въззивник плащания по процесната фактура в размер на 26 510,04 лв. на 19.12.2014 г., от които 32 350 квтч на цена 0,4856 лв./кВтч и 7 659,05 лв. за 50 930 квтч, при цена 0,125 лв./кВтч, както и 990 лв. на 02.09.2016 г., съдът е намерил, че задълженията към „В2М"ООД за произведената и доставена ел.енергия за м.ноември 2014 г., са погасени изцяло, поради което предявените искове са неоснователни. С оглед изложените от съда мотиви, посоченият правен въпрос е обусловил правната воля на съда, като касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка съответствието на възприетото от въззивния съд, с разрешението, дадено в т.2 на ТР №3 от 22.04.2019 г. по т.д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,