Определение № 147 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 878/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е касационна жалба на ответника Д. С. Г. срещу решение № 116 от 19.12.2023 г. по т. д. № 238/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260040 от 11.07.2023 г. по т. д. № 83/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ на кредитора “А и Л търговско представителство” ЕООД при конституирани съищци “Хирон 2004” ЕООД и синдика на “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, е прогласена за недействителна по отношение на кредиторите на “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, сключената между “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, и Д. С. Г. сделка - договор за покупко- продажба по нотариален акт за покупко-продажба № 172, т. I, рег. № 1253, нот. дело № 160/13.02.2019 г. на нотариус С. А. - Несебър, с предмет апартамент с идентификатор 11538.4.28.1.53 и апартамент с идентификатор 11538.4.28.1.54.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и поради неговата необоснованост. Изтъква, че въззивният съд е отговорил неправилно на двата съществени за изхода на спора въпроси относно заплащането на цената по предварителния договор от 21.06.2009 г. и относно представителната власт на лицето, подписало предварителния договор, протокол за прихващане от 21.06.2009 г. и споразумение за встъпване от 17.03.2010 г. от името на „Контракт инвест“ ООД. Оспорва като необосновани изводите на въззивния съд за настъпила процесуална преклузия, обусловили необсъждане от съда на събрани по делото и относими към правилното решаване на спора доказателства. Сочи, че е необоснован и формираният от въззивния съд краен извод за основателност на предявения иск, като се позовава на събрани доказателства за погасяване на задължение за цена по предварителния договор в много по -голям размер от вписания в нотариалния акт, както и на събраното допълнително заключение по СТЕ. По тези доводи моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет твърдения и възражения на страните и да вземе отношение по всички доводи, изложени от страните?

2. Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства, или следва да извърши преценка на доказателствата в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги пресъздаде погрешно, или ги приеме за недостоверни, следва ли да изложи мотиви за това?

С депозиран в срок писмен отговор синдикът на „Контракт инвест“ ООД – в несъстоятелност, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.

Ответниците по касация и ищци по делото, “А и Л търговско представителство” ЕООД и “Хирон 2004” ЕООД, в предоставения им срок не депозират писмен отговор и не вземат становище по касационната жалба.

Ответникът по иска, „Контракт инвест“ ООД – в несъстоятелност, не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че не е спорно, че ищците “А и Л търговско представителство” ЕООД и “Хирон 2004” ООД са кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, и в това си качество са легитимирани да водят исковете по чл. 649 ТЗ, в т.ч. по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, както и че производство по несъстоятелност на дружеството ответник е открито с решение № 509 от 27.02.2020 г. по т. д. № 27/2019 г. на Окръжен съд – Бургас с началната дата на неплатежоспособността 31.12.2014 г., като процесният иск е предявен на 19.02.2021 г. - в срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ.

Изложил е, че от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 172, том I, рег. № 1253, д. № 160 от 13.02.2019 г. на нотариус С. А. – Несебър се установява, че “Контракт инвест” ООД е продало на Д. С. Г. свои собствени недвижими имоти - апартамент с идентификатор 11538.4.28.1.53, находящ се в [населено място], [община], комплекс Панорама бей 2, с обща площ 40,90 кв.м., и апартамент с идентификатор 11538.4.28.1.54, находящ се в [населено място], [община], комплекс Панорама бей 2, с обща площ 40,90 кв.м., за обща цена в размер на 12 204 евро (с равностойност 23 869 лв.). Отчел е съдържащото се в нотариалния акт волеизявление на страните, че продажната цена “е изплатена напълно по банков път от купувача преди нотариалното изповядване на сделката”, както и вписаното удостоверяване, че участниците в нотариалното производство са информирани за вписаните върху имота договорна ипотека от 26.08.2011 г., възбрана от 21.12.2013 г. и подновена договорна ипотека от 15.11.2016 г., и че към датата на сделката данъчната оценка на всеки от двата имота е била 17 448 лв. или общо за двата имота - 34 896 лв.

Позовал се е на събраната по делото съдебно-техническа експертиза от в. л. Р. с основно и допълнително заключение, неоспорени от страните и е посочил, че същите се възприемат от съда, като дадени от компетентен и безпристрастен специалист. Изтъкнал е, че в основното заключение вещото лице сочи средна пазарна стойност на двата имота към датата на сделката съответно 36 000 лв. и 34 400 лв. или общо 70 400 лв., като с оглед вписаната ипотека стойността се намалява с 10-15 % до ликвидационна стойност. Приел е, че намалена с 15 % общата стойност на двата имота възлиза на 59 840 лв., а намалена допълнително със стойността на изпълнените от купувача довършителни работи, оценени с допълнителното заключение на в.л. Р. на общо 8 072 лв., пазарната стойност на двата имота към датата на сделката и в състоянието им към онзи момент възлиза на 51 768 лв.

Подчертал е, че при тези факти с правно значение сезиралият го иск е основателен. Обосновал е извода си с доводи, че за да бъде прогласена за недействителна процесната сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, е необходимо даденото от длъжника по възмездната сделка да надхвърля значително по стойност полученото, или да има значително несъответствие между платената цена и действителната стойност на продадените имоти. Счел е, че преценката за това дали несъответствието е “значително” следва да се прави към момента на сделката и във всеки конкретен случай, без да съществува единен критерий за това. Посочил е, че длъжникът-продавач е прехвърлил собствеността върху недвижими имоти, които са били обременени с ипотека, с пазарна стойност 51 768 лв. в най-благоприятния за ответниците вариант - при отчитане както на вписаната ипотека, така и на недовършеното състояние на апартаментите, срещу което купувачът се е задължил да плати продажна цена в общ размер на 12 204 евро или 23 869 лв. Изтъкнал е, че уговорената цена е 68 % от данъчната оценка (34 896 лв.) и едва 46 % от действителната пазарна стойност на имотите и то в най-благоприятния за ответниците вариант. Подчертал е, че тези разлики са значителни и не могат да бъдат обяснени със свободата на договаряне, а налагат извода, че е налице възмездна сделка, по която даденото значително надхвърля полученото по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.

В отговор на поддържаната с въззивната жалба теза на ответника Г., че задължението за плащане на продажната цена по предварителния договор между продавача “Контракт инвест” ООД и купувача “Глоса” ЕООД е погасено чрез извършено прихващане на насрещни парични задължения на страните по него, е подчертал, че възражение и фактически твърдения в този смисъл не са заявени от страната своевременно - с отговора на исковата молба. Допълнил е, че с депозирания писмен отговор Д. Г. е оспорила иска, заявила е, че реално владението върху процесните имоти и е било предадено още преди 2009 г. в състояние “почти като груб строеж”, както и че голяма част от довършителните СМР били извършени от купувача, и е оспорила даденото по сделката от дружеството значително да надхвърля по стойност полученото. Изтъкнал е, че възражение в този смисъл не е поддържано и с подадения писмен отговор от другия ответник „Контракт инвест“ ООД – в несъстоятелност, който е въвел твърдения, че атакуваната сделка се предхожда от предварителен договор за продажба на същите имоти, сключен между “Контракт инвест” ООД– в несъстоятелност, и “Глоса” ЕООД, с уговорена продажна цена в размер на 39 052,80 евро, която била платена изцяло от купувача “Глоса” ЕООД към момента на сключването на предварителния договор, а с последващ анекс като купувач по предварителния договор встъпил ответникът Д. Г., или че при отчитане платената за заличаването на ипотеката върху имотите в полза на “ОББ” АД сума в размер на 12 204 евро общата цена възлизала на 51 256,80 евро. Подчертал е, че тезата за погасяване на цената чрез извършено прихващане на вземане на „Глоса“ ЕООД към „Контракт инвест“ ООД – в несъстоятелност, е формулирана за първи път в писмената защита на пълномощника на ответника Г., поради което всички доказателства, свързани с търговските отношения между “Контракт инвест” ООД– в несъстоятелност, и “Глоса” ЕООД, насрещните им задължения, уговорки за прихващане или за даване вместо изпълнение, са извън предмета на делото и не следва да се обсъждат.

Счел е възражението на ответника “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, че атакуваната сделка се явява следствие на сключен предварителен договор за продажба на същите имоти с друг купувач - “Глоса” ЕООД, при различна уговорена цена, за неоснователно. Приел е заявеното от синдика на “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, оспорване на предварителния договор и на протокола за встъпване на Д. Г. като купувач за успешно. Обосновал е извода си с доводи, че в нотариалния акт от 2019 г. липсва позоваване на предхождащ сделката предварителен договор, на различни уговорки относно цената като съществено съдържание на договора и на правоприемство на страната на купувача. Изтъкнал е, че уговорките в представените предварителен договор и нотариален акт относно цената на продаваните апартаменти са различни. Позовал се е на съдържанието на чл. 4 от предварителния договор, в който изрично е констатирано от страните “Контракт инвест” ООД и “Глоса” ЕООД, че “заплащането на договорената цена от купувача на продавача е извършено при подписването на настоящия договор”, като е подчертал, че изпълнената по делото ССЕ е установила, че по банковата сметка на продавача не е постъпил превод на сумата от купувача, а и по делото не са представени доказателства за плащане на тази сума по друг начин, нито има данни за осчетоводяване на такова плащане при някоя от страните. Допълнил е, че липсват каквито и да е несъмнени и обективни данни за съществуването на предварителния договор и за изпълнение по него преди момента на представянето му по делото, вкл. липсват данни за такава сделка и за плащания по нея в годишните финансови отчети на дружеството-купувач. Подчертал е, че позицията на ответниците относно цената по предварителния договор е непоследователна и противоречива: в отговора на исковата молба ответникът “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, е твърдял, че цената по предварителния договор е била платена изцяло от купувача и това е било отразено в договора; в отговора на исковата молба ответникът Г. изобщо не е обсъждала цената по предварителния договор: в какъв размер е, платена ли е, как и от кого, а едва в писмената защита е развила тезата, че с цената по предварителния договор е извършено прихващане на насрещни задължения между двете дружества, т.е. че цената не е платена, но задължението за плащането й е погасено чрез прихващане. Добавил е, че представеният “протокол за встъпване в предварителен договор” от 17.03.2010 г. е съставен като подписан от представители на “Контракт инвест” ООД и “Глоса” ЕООД и от Д. Г.. От името на “Контракт инвест” ООД протоколът е подписан от О. К. Н., който към съответната дата не е бил вписан в ТР като представляващ дружеството, нито в протокола е посочено, че той действа като пълномощник. Обобщил е, че ответниците не успяват да докажат симулативност на изявленията си в нотариалния акт относно цената на имотите и наличието на други различни уговорки между тях, при които сделката не би била недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, като сделка, по която има значително несъответствие между стойността на даденото от длъжника и полученото от него.

По тези мотиви и като е приел, че крайните изводи на инстанциите относно основателността на предявения иск съвпадат, е потвърдил първоистанционното решение като правилно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора процесуални въпроси са обуславящи за изхода на спора, но по тези въпроси касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираната въззивна жалба и писмен отговор, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства, включително е изложил подробни мотиви кои от възраженията на ответниците са заявени в установените в процесуалния закон преклузивни срокове и кои не са. Обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, включително е съобразил процесуалното поведение на страните, и приел, че заявеното в срок от ответника “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, възражение за симулативност на договорената и вписана в нотариалния акт продажна цена е недоказано по делото. Изводът на съда е подробно мотивиран, включително във връзка със заявеното от синдика на “Контракт инвест” ООД – в несъстоятелност, оспорване на събраните частни документи – предварителен договор, споразумение за прихващане и анекс към договора, като антидатирани и създадени за целите на процеса. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът е отразил ясно в мотивите си, като е посочил въз основа на кои доказателства намира за установени твърденията на ищеца за основателност на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – че по атакуваната възмездна сделка даденото от длъжника значително надхвърля полученото, а други за неустановени – че не се установява възражението, че процесният договор е сключен във връзка с предходни отношения по предварителен договор за покупко-продажба, по който цената е изцяло платена към датата на сключването му, респ. че договорената с процесната сделка цена е симулативна/ реално договорената и платена цена е в по-голям размер/. Решаващата дейност на съда е ясно и подробно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е посочил защо при така събраните по делото доказателства приема предявеният иск за основателен, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.

Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото право на разноски имат ответниците по касация. Не правят искане за присъждане на разноски и не доказват извършването на такива, поради което разноски няма да бъдат присъждани с настоящия съдебен акт.

При приложение правилото на чл. 649, ал. 6 ТЗ дължимата държавна такса от 30 лв. за касационното производство следва да бъде събрана от касатора Д. С. Г..

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение