Определение № 1019 от 06.03.2024 г. на ВКС по д. № 1984/2023 г.

Производството е по чл.135,ал.5 от АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между общите съдилища и административните съдилища на основание чл.135,ал.5 АПК, вр.чл.63,ал.9 ЗСВ по образуваното пред Софийски градски съд производство по искова молба вх. № 84175 от 29.06.2015 г., подадена от „Фламинго Шипинг” ЕООД. Спорът за подсъдност е повдигнат с решение № 50170/10.05.2023 г. по т.дело № 1690/2021 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното: В подадена искова молба вх. № 84175/29.06.2015 г. до Софийски градски съд „Фламинго шипинг” ЕООД [населено място] са изложени твърдения, че ответникът ДП”Пристанищна инфраструктура” начислил и събрал пристанищни такси при условията на чл.103в от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България - ЗМПВВПРБ. Твърди, че за периода 17.09.2014 г. до 19.11.2014 г. моторен кораб”А.”, на който ищецът действал като генерален агент е посетил пристанище Бургас – Изток I четири пъти, за което били издадени 5 броя фактури:1. № 216532/15.09.2014 г. за 7261 евро или 14 201.28 лв. за престой 72 часа; № 216592/02.10.2014 г. за 7261 евро или 14 201.28 лв. за престой 72 часа; № 216675/24.10.2014 г. за 6920 евро или 13 534.35 лв. за престой 72 часа; 4. № 216760/14.11.2014 г. за 6449 евро или 12 613.14 лв. за престой 58 часа; 5. коригираща фактура № 216795/25.11.2014 г. за 2867 евро или 5587.80 лв. за престой 138 часа. Твърди, че в изброените фактури, без изравнителната, като отделни пера са включени канална цена, светлинна цена, корабна/тонажна/ цена, кейове/линейна/ цена, екотакса и свидетелство за отплаване, като спорът с ответника е за първите три такси: канална цена, светлинна цена и корабна/тонажна/ цена. Твърди се, е ответникът – ДП”Пристанищна инфраструктура” е събрал завишен размер на посочените три вида такси по всяка от посочените фактури. Ищецът твърди, че в периода 05.09.2014 г. до 30.09.2014 г. за моторен кораб „А.”, за който ищецът е действал като генерален агент и с под агент”В.” ООД [населено място] общо два пъти е посетил пристанище „Одесос ПБМ – Варна”, което е за обществен превоз, като за този вид кораб се заплащали пристанищни такси във фиксиран размер на 750 евро за всяко посещение, без оглед вида и теглото на товара. Твърди, че в случая на ищеца е трябвало да се начислят общо 1500 евро такса, равняваща се на 2933.75 лева. Вместо това били начислени суми в общ размер на 9 954 евро или 19 468.32 лв. по издадени две фактури, като общо за тях е надвзета сума в размер на 19 272.74 лв. Искането на ищеца е за осъждане на ответника Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” да му възстанови незаконосъобразно начислените и недължимо заплатени от ищеца суми по Тарифата за пристанищните такси в общ размер на 51 447.74 лв./левовата равностойност на 26 035 евро/ по посочени 7 фактури, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 29.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. С определение от 21.07.2016 г. по т.дело 4560/15 г. по описа на Софийски градски съд, (първоначално образувано по подадена от „Фламинго шипинг“ ЕООД искова молба) е прието, че събирането на пристанищни такси, по естеството си представлява събиране на публични държавни вземания, извън режима на ЗДТ и се характеризира като административна дейност. Таксите като неданъчен бюджетен приход, представляват финансово плащане, установено от държавата и събирано от нарочно създадени със закон държавни учреждения (предприятия, които не са търговски дружества ) във връзка с предоставена услуга. Направен е извод, че след като вземането на едната страна по правоотношението е публично-правно, то вземането на другата страна, няма как да е частно-правно. Производството пред гражданския съд е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Административния съд - Бургас. Определението на Софийски градски съд е потвърдено от определение № 3903 от 23.11.2016 г. по ч.гр.дело 4739/16 г., САС, ГК. С определение № 383 от 24.07.2017 г. по ч.т.дело 833/17 г. ВКС, I ТО не е допуснато касационно обжалване, като е прието, че разрешението, че спорът подлежи на разглеждане по реда на административно производство, а не е от компетентност на гражданския съд не попада в приложното поле на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк.д. 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, с оглед предметния обхват, тъй като спорът не засягал поддържане на пътища и вреди от тях, а засягал събиране на такси – публични вземания. Прието е, че при постановяване на определението за потвърждаване извода за недопустимост на исковото производство, въззивният съд е съобразил трайната практика на ВКС. След изпращане на делото по подсъдност на Административен съд Бургас и образуване на адм.дело № 2220/2017 г. е постъпила молба – уточнение на исковата молба от „Фламинго шипинг” ЕООД/л.10/, с която е посочено, че правното основание на претендираните като недължимо платени суми е чл.1 ЗОДОВ, вр.чл.203 АПК, като са изложени твърдения, че вредите са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ДП”Пристанищна инфраструктура”, а именно имуществени вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно начисляване и събиране на пристанищни такси, заплатени от ищеца в качеството му на генерален агент, за които са издадени фактури. В молбата петитума на исковата молба е уточнен както следва: за осъждане на ответника ДП”Пристанищна инфраструктура” да възстанови на ищеца получените без основание незаконосъобразно начислени от него и недължимо заплатени суми по Тарифата за пристанищните такси в общ размер на 51 447.74 лв./левовата равностойност на 26 035 евро/ по изброените фактури, с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Административният съд – гр.Бургас е постановил решение № 1830 от 23.10.2018 г. по адм. дело № 2220/17 г., с което е отхвърлил предявения иск за заплащане на сумата от 51 447.74 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие незаконосъобразно начисляване и събиране на пристанищни такси по посочените в решението фактури. Следвайки указанията на Върховен административен съд, дадени с определение № 8956/02.07.2018 г. по адм.д. 8071/18 г., Административният съд – Бургас е приел, че производството е по чл. 203 вр. чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ. С това решение е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразно начисляване и събиране на пристанищни такси в размер на 51 447,74 лв. с равностойност 26 035 евро, съгласно посочени суми по подробно описани фактури, за осъществени посещения в пристанище „Бургас Изток 1“ през периода от 17.09.2014 г. до 19.11.2014 г. на моторен кораб „А.“ и в периода от 05.09.2014 г. до 30.09.2014 г. две посещения на моторен кораб „А.“ на пристанище „Одесос ПМБ-Варна”. С решение № 11 808 от 09.08.2019 г. Върховният административен съд на Р България по адм.дело № 2163/19 г. е обезсилил така посоченото решение № 1830 от 23.10.2018 г. по адм.дело № 2220/17 г. на Административен съд Бургас и е върнал делото на Административен съд Бургас за изпращането му по подсъдност на компетентния съд или да повдигне спор за подсъдност. Спор за подсъдност, относно компетентността за разглеждане на спора пред административния съд, респ. общите съдилища, не е повдигнат. Административният съд – гр. Бургас с определение от 24.09.2019 г. по адм.д. 2220/2017 г. е изпратил по подсъдност делото на Бургаски окръжен съд. Последният с определение № 1155 от 27.09.2019 г. е изпратил на основание чл. 105 от ГПК делото по компетентност на местнокомпетентния Софийски градски съд, съгласно седалището на ответника към завеждане на иска. С определение от 02.12.2019 г. по т.д. 2546/19 г. по описа на Софийски градски съд, ТК, VI-22 състав производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност, на основание чл. 122 от ГПК. С определение № 4171 от 17.12.2019 г. по ч.гр.д. 5961/19 г., Софийски апелативен съд е приел, че компетентен да разгледа иска на „Фламинго шипинг“ ЕООД срещу ДП „Пристанищна инфраструктура“ е Бургаски окръжен съд. Апелативният съд е приел, че не може да разгледа правния спор относно това дали административните съдилища или общите съдилища са компетентни да разгледат правния спор, образуван по делото. Бургаски окръжен съд е постановил съдебно решение № 290/29.09.2020 г. по т.дело № 498/2019 г., което е обжалвано пред Апелативен съд – гр.Бургас. С решение № 14/09.03.2021 г. по в.т.дело № 2/2021 г. Апелативен съд Бургас е потвърдил решението на Окръжен съд Бургас по т.дело № 498/2019 г. Последното е предмет на касационната жалба на „Фламинго шипинг“ ЕООД, разглеждана по т.дело № 1690/2021 г. на ВКС, II т.о. С решение от 10.05.2023 г. по посоченото дело на ВКС е обезсилено на основание чл.294,ал.4,вр.чл.270 ГПК решение № 14/09.03.2021 г. по в.т. дело № 2/2021 г. на Апелативен съд Бургас и потвърденото с него решение № 290/29.09.2020 г. по т.дело № 498/2019 г. на Окръжен съд Бургас и е повдигнат спор за подсъдност между общите съдилища и административните съдилища на основание чл.135,ал.5 АПК, вр.чл.63,ал.9 ЗСВ по образуваното пред Софийски градски съд производство по искова молба вх. № 84175/29.06.2015 г. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че делото е подсъдно на Административен съд София - град по следните съображения: Ищецът е предявил иск срещу Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” за присъждане на сумата 51 447.74 лв./левовата равностойност на 26 035 евро/ по посочени в исковата молба общо 7 фактури, която сума е заплатена без основание – т.е. незаконосъобразно начислени и събрани от ответника ДП”Пристанищна инфраструктура” пристанищни такси, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Съгласно чл. 162, ал.2, т. 3 ДОПК публични вземания са и държавните и общински такси, установени по основание със закон. Според § 2 от Преходните разпоредби на Закона за държавните такси, последният не засяга таксите, събирани по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/, като размерът на същите, събирани от ответното държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, се определя с тарифа, утвърдена от Министерския съвет. Според чл. 115м, ал. 1, т. 6 ЗМПВВПРБ/ в редакцията на текста към процесните периоди от време/, в предмета на дейност на ответника по иска ДП „Пристанищна инфраструктура” се включва и събиране, и разходване на пристанищните такси по чл. 103в, ал. 1 от този специален закон – наред със задълженията му /т. 4/ по поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, зони за подхождане и зони за маневриране, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с регионално значение. За исковите периоди от 17.09.2014 г. до 19.11.2014 г. и от 05.09.2014 г. до 30.09.2014 г. са приложими разпоредбите на устройствения правилник на ответника ДП”Пристанищна инфраструктура” от месец май 2011 г. Според чл.2 ДП”Пристанищна инфраструктура” е юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ, като в чл.5,ал.1 изрично е посочено, че то не е търговско дружество. Съгласно чл. 29, т. 9 от сега действащия правилник за устройството, функциите и дейността на ДП”Пристанищна инфраструктура” в неговата структура е обособена дирекция „Административно-финансово и информационно обслужване”, пряко ангажирана със „законосъобразното начисляване и събиране на пристанищните такси”. Към датата на образуване на делото в първостепенния съд – 29.06.2015 г. е била в сила разпоредбата на чл. 364 КТК /в редакцията й до изм. и доп. с ДВ бр. бр.58 от 2016 г./, според която капитанът на пристанище /независимо дали с национално или с регионално значение – бел. на ВКС/ може да забрани отплаването на кораб, независимо от знамето под което плава или да задържи намиращ се на пристанището товар по искане на орган на изпълнителната или съдебната власт за обезпечаване събирането на дължими данъци, акцизи, митни сборове, такси, глоби или имуществени санкции до отстраняване на причините, които са го предизвикали или до представяне на гаранция по чл.180 и 181 ЗЗД. Настоящият съдебен състав приема, че в съвкупност посочените законодателни разрешения характеризират дейността по събирането на пристанищни такси, по естеството си представляващи публични държавни вземания извън режима на ЗДТ, като административна /от вида материално-техническа/, т.е. такава, основаваща се на власт и подчинение, а не като правоотношение между равнопоставени гражданскоправни субекти или още по-малко – при липса на каквото и да е правоотношение. Дефинитивно таксите, като неданъчен бюджетен приход, представляват финансово плащане, установено от държавата и събирано от нарочно създадени със закон държавни учреждения /”предприятия”, които не са търговски дружества/ във връзка с предоставяна от последните услуга. Ноторно е, че именно според критерия „обслужваща дейност, услуга” се разграничава таксата от данъка, който е винаги едно безвъзмездно задължение на съответните субекти, но от това съвсем не следва, че таксата е гражданскоправно плащане срещу получена насрещна престация. В незадължителната си практика по приложението на ГПК /отм./, а именно решение № 67/2.ІІ.2009 г. на І-во г.о. по гр. дело № 269/2008 г., както и решение № 409 от 8.V.2009 г. на І-во г.о. по гр. дело № 276/2008 г., Върховният касационен съд се е произнасял, че отговорността на държавата и общините е ангажирана по чл. 1 ЗОДОВ за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност и че като такава може да се определи дейността, която се изпълнява от орган на изпълнителната или местната власт „или приравнен нему друг орган със закон, който е овластен специално с властнически правомощия да действа въз основа и в рамките на закона и едностранно да предизвиква правни последици, обвързващи определена или неопределена група правни субекти и при необходимост разпорежданията му да бъдат приведени в изпълнение с помощта на държавната принуда, или да извършва административни услуги. Следователно при твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, че плащането на пристанищни такси от генералния агент „Фламинго Шипинг” ЕООД на моторен кораб „А.”и моторен кораб „А.” по общо 7-те процесни фактури е станало без основание, т.е. незаконосъобразно, връщането на платеното, ведно с мораторна лихва е претенция, която следва да се разгледа по специалния исков ред за обезщетения, предвиден в чл. 203 и сл. АПК, допускащ незаконосъобразността на действието или бездействието на овластеното със специален закон да извършва административна дейност „по законосъобразното начисляване и събиране на пристанищни такси” държавно предприятие да се установи от съответния административен съд. В този смисъл е решение № 7248/3.VІ.2009 г. на ІІІ-то отделение на ВАС, постановено по адм. дело № 6350/08 г., според което дейността на ДП”Пристанищна инфраструктура” по събиране на пристанищни такси – независимо от това дали за пристанища с национално или за такива с регионално значение - има естеството на административна дейност, както и решение № 230/15.12.2014 г. по т.дело № 3641/13 г. на ВКС, I т.о. по чл.290 ГПК. С оглед на гореизложеното настоящият петчленен състав намира, че разглеждането на предявеният иск, който е с правно основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ е от компетентност на административния съд – Административен съд София - град. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на основание чл.135,ал.5 АПК