Определение № 777 от 26.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 481/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. против решение № 38/23.02.2012 г. по в.т.д. № 767/2011 г. на Варненски АС, с което се потвърждава решение № 206/18.11.2011 г. по т.д. № 176/2009 г. на Добрички ОС, с което се прекратява производството по делото и заличава Х. А. Е.-Д. на основание чл.632,ал.4 ТЗ. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени два въпроса: Възможно ли е презумпцията на чл.23,ал.4 ЗТР да бъде оборена само с констатациите на в.л. в заключението му в първоинстанционното производство, чиято основна задача е да установи финансово-икономическото състояние на дружеството?, Следва ли съдът да търси допълнителни доказателства за липса или наличие на имущество, когато има данни за притежавани активи-собственост на капитала на друго дружество, пререгистрирано по ЗТР, съобразно цитираната разпоредба на чл.23,ал.4 ЗТР? Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с постоянна практика на ВКС, като са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие с практиката на ВКС не е налице. От представените съдебни актове, единственото влязло в сила е Р 209/29.12.2010 г. по т.д. 509/2010 на ІІ т.о., с което е прието, че по въпросът за активната процесуалноправна легитимация на въззивника и правният интерес от обжалването, съдът е длъжен служебно за проверка в ТР-чл. 23,ал.4 ЗТР. Само за яснота на изложението, следва да се има предвид, че и в останалите представени решения и определения, никъде не се говори за оборима презумпция на чл.23,ал.4 ЗТР. Освен това, въззивният съд, на стр.3 от мотивите на обжалваното решение, е обсъдил справката по ТР в съвкупност с другите обстоятелства по делото. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисълът на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК. Доводите за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК не са предмет на производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.