Определение № 60889 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2549/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Д., поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си Х. С. Н. и адв. А. от АК-Бургас срещу решение № V-15 от 26.03.2021г. на Окръжен съд-Бургас, постановено по в.гр.д.№2824/2020г., по описа на БОС, с което, като е потвърдено решение № 269363 от 30.10.2020г., постановено по гр.д. № 7126/2019 г. на Районен съд – Бургас, е отхвърлен предявеният от Г. В. Д., действаща чрез настойника си Х. С. Н., иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 421 ТЗ за осъждане на „Алианц Банк България“ АД да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща главница по договор за банков влог на ищцата, разкрит от баба й В. А. Д. в клона на банката ответник в [населено място]. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към касационната жалба се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и се поставя следния въпрос: Правилно ли е постановено решението на съда, ако съдебно-икономическата експертиза е изготвена единствено на материалите по делото, при условие че на вещото лице е било възложено да бъде извършена проверка в базата данни на конкретно посочени банки, след като е разкривана банковата тайна?. Ответникът по касационната жалба „Алианц Банк България“ АД не изразява становище по нея. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Предявен е иск с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 421 ТЗ от Г. В. Д., поставена под пълно запрещение, с влязло в сила решение на Бургаски окръжен съд, постановено по гр.дело №894/2016год. от 26.10.2016год., действаща чрез настойника си и нейна майка Х. С. Н. за осъждане на „Алианц Банк България“ АД да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща главница по договор за банков влог на името на Г. Д.. Твърди се, че сумата е била налична към 2016год. по сметка на ищцата, разкрита от баба й В. А. Д. в клона на банката ответник в [населено място]. По делото е установено, че настойникът на ищцата многократно е подавала жалби до ответната банка с твърдения, че дъщеря й Г. Д. е имала към 2016год. сметка в банката, открита от нейната баба В. Д., но от която сметка са извършвани преводи без съгласието на титуляра на сметката или разрешение на съда и се твърди, че е преведена в лична сметка на бабата в ЦКБ. След получено разрешение за разкриване на банкова тайна, банка „Алианц Банк България“ АД е представила удостоверения, че за периода от 01.01.2013г. до 31.10.2016г. няма открити или закрити банкови сметки с титуляр Г. Д., както и с титуляр В. А. Д.. От показанията на свидетелката П., служител на банката, се изяснява, че Х. Н. е посетила клон на банката и е поискала проверка на място, при която в базата данни на банката е бил въведен ЕГН на Г. Д. и се е установило, че това лице никога не е било клиент на банката и тогава обърнала монитора към майката, за да види, че лицето никога не е било клиент. Свидетелката посочва, че всеки клиент има клиентски номер, който не може да бъде заличен, ако веднъж е създаден. Свидетелят Н., брат на Х. Н., твърди, че сестра му е ходила на място в банката и му е споделила, че е видяла ЕГН на Г. Д. на монитора на компютъра на банковата служителка. В заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е посочено, че след съобразяване на приложените по делото извлечения и удостоверения от „ЦКБ“ АД, от БНБ и от „Алианц Банк България“АД във връзка с изискана информация служебно от банките, след като е постановено от съда по делото разкриване на информация, представляваща банкова тайна, Г. Д. не е била клиент на „Алианц Банк България“ АД, не е имала открити или закрити на нейно име сметки и влогове от трето лице В. Д.. Не са налични междубанкови преводи на суми от „Алианц Банк България“ АД към „Централна Кооперативна банка“ АД, от и към сметки с титуляр В. Д., както и суми по сметки и влогове с титуляр Г. Д., включително по смесени сметки, за периода 01.01.2013 г. – 31.10.2016г. Във връзка с приемането на експертизата в съдебното заседание в първоинстанционното производство пълномощникът на ишцата в съдебно заседание по изслушването й е поискал допълнителна експертиза с въпроси поставени от настойника, в които са формулирани нови задачи за проверка в трета банка, както и за проверка на сметки на трети лица и в тази връзка първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза поради това, че е свързана с факти, които са различни от изложените и не са новонастъпили или новоузнати. Въззивният съд, като е изследвал събраните по делото доказателства в съвкупност, е приел за установено, че ищцата не е била клиент на банката ответник. Съдебният състав е анализирал показанията на свидетеля Н. и е заключил, че същият само преразказва споделеното от сестра му по повод посещението й в банката, а не възпроизвежда собствени впечатления за наличието на банкова сметка, поради което от показанията му не може да се установи фактът на сключване на договор за банков влог в полза на Г. Д.. Обсъдени са както приложените удостоверения и извлечения на посочените сметки в банките, за които е постановено разкриване на банкова тайна, така и съдебно счетоводната експертиза, която е съобразила приложените доказателства по делото, включително и от БНБ, обосновано е отговорила на поставените въпроси и след като е оставено без уважение искането за допускане на повторна съдебно счетоводна експертиза след като не се твърдят предпоставки по чл.266, ал.2 ГПК, относно наличие на нови обстоятелства и нови доказателства или твърдения за нововъзникнали такива след подаване на жалбата и които да са от значение за делото, както и не са констатирани нарушения по чл.266, ал.3 ГПК на първоинстанционния съд. Поради тези съображения въззивният съд е приел иска за неоснователен. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.дело №1/2009г., т.1 в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставеният от касатора въпрос не обоснова наличието на основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалването. Касаторът е изложил доводи, свързани с твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на процесуалноправни разпоредби и необоснованост. Оплакванията му са, че заключението на вещото лице е непълно, но въпреки това въззивният съд не е назначил повторна съдебна експертиза, а е мотивирал решението си въз основа на оспорената. Следователно отговорът на поставения въпрос предполага проверка на правилността на извършените от въззивния съд процесуални действия, свързани с обсъждането и преценката на доказателствата, в частност на заключението на вещото лице, и на доводите на въззивника за назначаване на повторна съдебна експертиза. Тази проверка се извършва в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. За пълнота е необходимо да се посочи следното: С оглед на разпоредбата на чл.202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото и следва да мотивира оценката на заключението, като го обсъди именно наред с всички останали доказателства. Допълнително заключение са възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно-когато не е обосновано и възникне съмнение за неговата правилност. Въззивният съд в случая е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, в това число заключението на вещото лице, поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, включително и във връзка с представените доказателства след като е постановено от съда разкриване на информация, представляваща банкава тайна както на наличните сметки на ищцата, така и на нейната баба в посочените банки, както и е изложил мотиви защо не кредитира част от свидетелските показания на свидетеля Н.. В определението си по насрочване на делото във въззивна инстанция и произнасяне по исканията, както и в откритото съдебно заседание за разглеждане на жалбата, въззивният състав е обосновал защо оставя без уважение искането на страната за назначаване на повторна експертиза, включително и като е посочил, че не са установени допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при приемане на съдебносчетоводната експертиза и оставяне без уважение искането за допълнителна експертиза при задачи за проверки в нови банки и по сметки на трети лица, относно които не е имало и твърдения и връзка с обстоятелствата на които се е основавала претенцията на ищцата. Преценката на съда по фактите не подлежи на проверка в настоящата фаза на касационното производство, съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС и също така касаторът във връзка с поставения въпрос не е поставил и не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК след като не са посочени решения и практика на ВКС по постановения въпроси, за които да се сочи, че е разрешен в противоречие с решенията и практиката на ВКС. Поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, не се дължи произнасяне и по посочения формално допълнителен селективен критерии по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и каквито съображения в изложението на касатора не се и развиват. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски, а ответникът по касация не е претендирал такива. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,