Определение № 1271 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 922/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с §2 ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 9б ЗМДТ. Образувано е по частна жалба от В. А. С. от гр. Варна срещу Определение № 13338 от 10.12.2024г. по адм. дело № 2887/2024г. по описа на Административен съд - Варна /АС- Варна/. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Подчертава, че предявената жалба срещу мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна по преписка за прознасяне по компетентност с вх. № РД24025266ВН/20.09.2024г. е допустима, а първостепенният съд неправомерно е я оставил без разглеждане. Ответникът по частната жалба - Кметът на Община Варна не изразява становище по основателността й. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение АС- Варна е оставил без разглеждане жалбата на В. А. С. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по преписка за произнасяне по компетентност с вх. № РД24025266ВН/20.09.2024г. и е прекратил производството по делото, след като е приел, че оспорването е предявено срещу акт, който не е годен предмет на самостоятелно обжалване. Наред с това е уточнил, че обжалването на писмото, с което С. е уведомена, че следва да отстрани посочените несъответствия в подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ също е недопустимо, тъй като съдържащото се в него изявление не притежава белезите на индивидуален административен акт. Така постановеното определение е правилно. От фактическа страна първостепенният съд е установил, че на 09.01.2024г. В. С. е подала декларация по чл. 14 ЗМДТ. След констатирани от орган по приходите при Община Варна несъответствия в данните, посочени в декларацията и тези, отразени в имотната партида, с писмо от 01.03.2024г. деклараторката е уведомена, че следва да отстрани същите в 14- дневен срок. Това писмо е обжалвано от С. пред Директора на Дирекция "МДТ" при Община Варна, който с писмо от 09.04.2024г. е посочил, че поддържа изложеното в уведомлението от 01.03.2024г. Писмото на Директора на Дирекция "МДТ" е оспорено от С. по съдебен ред, като с протоколно определение № 8909/04.09.2024г. по адм. дело № 1096/2024г. производството е прекратено поради необходимостта от провеждане на задължително административно обжалване пред Кмета на Община Варна. По тези съображения преписката е изпратена на Кмета на Община Варна за произнасяне. При така очертаните процесуални действия и изричното уточнение на жалбоподателката, че оспорва мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна по преписка за произнасяне по компетентност с вх. № РД24025266ВН/20.09.2024г. правилно първостепенният съд е приел, че не е налице абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на обжалване. Независимо, че Кметът на Общината е компетентният горестоящ орган, който следва да се произнесе по законосъобразността на акт на служител на администрацията, осъществяващ функциите на орган по приходите, то именно съответния акт, а не потвърждаващата го решение на Кмета е годен предмет на съдебно обжалване. Наред с това, специалната норма на чл. 156, ал.4 ДОПК, към която препраща чл.4, ал.1 ЗМДТ, установява фикцията, че непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК се смята за потвърждение на ревизионния /съответния/ акт в обжалваната му част. След като цитираната разпоредба изключва възможността непроизнасянето в срок на горестоящия орган да се счита за мълчалив отказ, то това е още един аргумент в подкрепа на извода, че производството по адм. дело № 2887/2024г. по описа на АС- Варна е образувано по жалба, която няма годен предмет на съдебно оспорване. Едва след издаването на индивидуален административен акт, с присъщите на същия характеристики, за С. ще се открие възможността да упражни своето право на оспорване срещу него в рамките на законоустановения преклузивен срок и по предвидения процесуален ред, включващ неговото задължително административно обжалване пред решаващия орган като процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното му оспорване. В рамките на настоящото производство обаче определящо е, че мълчалив отказ на Кмета на Община Варна не е възникнал, както и, че дори и той като решаващ орган да бе издал изрично потвърждаващо решение, то не последното, а първоначалният акт на органа по приходите би могъл да е годен предмет на съдебно обжалване. Ето защо, като е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т.1 АПК вр. с §2 ДР ДОПК и е достигнал до извод за недопустимост на производството, АС - Варна е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение