Определение № 149 от 04.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3720/2019 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ответницата по делото В. Г. Й., действаща в качеството си на ЕТ „Джорджо Георги Йорданов. – В. Й.“, срещу решение № 4727/27.06.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 16705/2018 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 390496/20.04.2018 г. по гр. дело № 75595/2016 г. на Софийския районен съд, е прогласена, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, по иска на С. А. Д. срещу жалбоподателката, недействителността на договор за аренда от 28.02.2012 г., вписан в Службата по вписванията – [населено място], с рег. № 1385/05.03.2012 г., акт № 134, том № 4, сключен от името и за сметка на ищцата, в качеството на арендодател, от Н. П. Р., като пълномощник на последната, и жалбоподателката, в качеството на арендатор, поради това, че пълномощникът на ищцата не е имал право да я представлява при сключването на договора. При извършената служебна проверка и по изрично направеното възражение от ищцата с отговора на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално недопустима по следните съображения: Видно и от исковата молба по делото, въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяването недействителността на процесния договор за аренда. Цената на иска не е посочена в исковата молба, но е определена по реда на чл. 70 от ГПК – с разпореждане от 30.12.2016 г. и определение № 18703/27.012017 г. на първоинстанционния съд, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК – в размер 3 422.40 лв. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 8/31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС, така определената цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, постановеното по този иск въззивно решение, не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е до 5 000 лв. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателката-ответница дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищцата – ответница по касационната жалба, претендираните и направени от последната, разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата ѝ пред настоящата инстанция, в размер 500 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение