Определение № 630 от 10.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 338/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Рая М. Е. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник адвокат К. Н. от САК, срещу решение № 2079 от 14.11.2013 г. по гр. д. № 3146/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-11 състав решение № 5279 от 08.07.2013 г. по гр. д. № 13154/2011 г. за отхвърляне на предявения от касаторката иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 19.06.2011 г. за разликата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. Касаторката счита, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразено полученото от нея в резултат на произшествието травматично увреждане и последиците от него. Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос – за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, който въпрос е решен в отклонение от практиката на Върховен касационен съд – решение № 749 от 05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на Второ търговско отделение, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът – Застрахователна компания [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения в писмен отговор от 21.01.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, с което, след частична отмяна на първоинстанционния акт, на ищцата е присъдена допълнително сумата 8 000 лв., въззивният съд е преценил като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от нея в резултат от процесното пътно-произшествие неимуществени вреди в размер 15 000 лв., като за разликата до пълния предявен размер 30 000 лв. е счел претенцията за неоснователна. Като обстоятелства, относими към определяне размера на дължимото обезщетение, решаващият състав е съобразил: характера и тежестта на увреждането; продължителността на периода, през който ищцата е била обездвижена и е търпяла битови неудобства, както и преживяната от нея уплаха от сблъсъка на двата автомобила при отчитане на факта, че към този момент тя е била 11-годишно дете. Макар и от значение за изхода на спора, поставеният от касаторката материалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като не е осъществено нито едно от поддържаните по отношение на него основания. На първо място, не може да се приеме, че е налице противоречие на въззивното решение с представеното по делото решение № 749 от 05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, Второ търговско отделение, постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно детерминирането на критерия „справедливост”. При постановяване на обжалвания акт решаващият състав е съобразил указанията по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4 от 1968г, като е взел предвид всички онези конкретни обстоятелства, имащи значение за определяне размера на неимуществените вреди, претърпени от ищцата, които са напълно различни от тези по цитираното решение на ВКС. Неоснователно е и становището, че поставеният материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Наличието на цитираната по-горе задължителна съдебна практика, както и формираната такава по реда на новия ГПК, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, която в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК