Определение № 450 от 19.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 512/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу решение №2014 от 27.12.2011 г. по в.гр.д. № 4096/2011 на САС, с което е потвърдено изцяло първоинстанцонното решение №28/11.05.2011 г. по гр.д. №129/2009г. на ОС-Враца, с което е отхвърлена молбата на НАП с искане за възобновяване на производството на спряното по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност на [фирма]-в несъстоятелност [населено място]. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 от ГПК. Ответната страна не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че съдът по несъстоятелността е сезиран с искане от страна на НАП като кредитор в производството по несъстоятелност на [фирма]-в несъстоятелност -гр.В. за възобновяване на същото, спряно на основание чл.632 ал.1 от ТЗ. Въззивният съд е отчел обстоятелството, че искането е отправено до съда в едногодишния срок по чл.632 ал.2 от ТЗ, но е счел, че според закона към самото искане следва да се приложат доказателства, че кредиторът е депозирал необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629 б от ТЗ, неизпълнението на което прави самата молба за възобновяване неоснователна. В самата касационна жалба като основания за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора правен въпрос, този за това, дали със самото подаване на молбата в срока по чл.632 ал.2 от ТЗ последният се счита за спазен или в този срок следва да се приложат доказателства, че кредиторът е депозирал необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629 б от ТЗ. Така формулираният въпрос се явява обуславящ изхода на настоящия спор и отговорът, който е даден от въззивния съд в обжалваното решение се явява в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС: Р №99/23.06.2011 г. на Второ т.о. по търговско дело № 59/2011 г. по описа на същия, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Тези констатации водят до извода а наличието на основанието за допускане до касация, предвидено в разпоредбата на чл. 280 ал.1, т.1 от ГПК. С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.