Определение № 845 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4141/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 125 / 04.07.2013 год. по ч.т.д. № 195 / 2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено опр. № 335 / 12.04.2013 год. по т.д.№ 259 / 2012 год. на Плевенски окръжен съд ,с което е прекратено, поради липса на право на иск, предвид осъществима по административен ред защита на предявеното право на ищеца, производството по предявени от жалбоподателя против ДФ „ З. „ обективно съединени частични искове, за заплащане на финансово подпомагане / субсидии / - по схема за единно плащане на площ и по схема за национално доплащане за площ, съгласно Глава ІV на Закон за подпомагане земеделските производители и действаща към подаване заявлението на ищеца Наредба № 5 / 2009 год. за условията и реда за подаване заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, ведно с обезщетения за забава в издължаването на главниците. Жалбоподателят оспорва правилността на прекратителното определение, с довода, че съдът не е съобразил обстоятелството, че към датата на подаване исковата молба, съобразеното за прекратяването ново произнасяне на ДФ „ З. „ ,по заявленията на ищеца за изплащане на субсидиите, съответно отказа за изплащането им, последващо обжалван от ищеца по административен ред и при висящо понастоящем административно производство по същия, не е било факт. Оспорва довода, че удовлетворяването на ищеца, чрез обжалването по административен ред, би било идентично на удовлетворяването му по предприетия гражданскоправен ред. Ответната страна - ДФ „ З. „ - оспорва частната жалба и допустимостта на касационното обжалване, с довода, че не са покрити общия и допълнителните селективни критерии по чл. 280 ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното: Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционното определение за прекратяване на производството, а именно: че между страните не е заявена / не се твърди / облигационна връзка, по силата на която ищецът притежава притезание към ответника, доколкото исканите от него субсидии, по реда на ЗПЗП и Наредба № 5 / 2009 год. предпоставят отношение на неравнопоставеност между страните, при което ДФ „ З. „ действува в качеството на административен орган, в чиито единствени компетенции е предоставянето или отказа за предоставяне на исканите субсидии, в съответствие с установените от закона и издадените по приложението му Наредби, предпоставки. В съответствие с това, съдът е приел, че защитата на ищеца е осъществима единствено по административен ред – обжалване отказа за заплащане на такива субсидии, постановен на основанията по чл. 43 ал.3 ЗПЗП / относно схемите за единно плащане на площ / и чл. 47 ал.2 / относно схемите за национално доплащане /, веднъж упражнен от страната и предпоставил отмяна на отказа на ответника от Министъра на земеделието и храните и връщане заявлението за ново произнасяне по същото и постановен повторен отказ, понастоящем обжалван по административен ред от ищеца. В този смисъл е отречено заявено от ищеца облигационно притезание, предоставящо му право на иск спрямо ответника. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, покриващ общия селективен критерий по разпоредбата, във връзка с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Най-общо задава въпроса за правилността на извода на въззивния съд, за защитим единствено по административен ред интерес на ищеца в конкретния случай. Дори да би се приел изводим от изложението този именно процесуалноправен въпрос, зададен в конкретиката на казуса, то не се явява обоснован никой от бланкетно посочените критерии на чл. 280 ал.1 т. 1, т.2 и т.3 ГПК: с посочване на задължителна съдебна практика, с която въззивното определение се явява в противоречие, с посочване на казуална такава, противоречиво разрещаваща, при обективен идентитет в релевантните обстоятелства, идентичен правен въпрос, нито сочи непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване, предпоставило и въззивното произнасяне, е довело до противоречива съдебна практика или до непротиворечива, но неправилна и като такава подлежаща на преодоляване практика, с обосноваване основанията за това – изменение в законодателството или развитие на обществените условия, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, като формиращи общо основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно т. 4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. С оглед изхода на спора и направеното с отговора на ответната страна изрично искане за присъждане на разноски, в размер кореспондиращ на минимално дължимия размер адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / при обща цена на исковете 50 000 лева /, същото ще следва да бъде уважено в предявения размер от 1 450 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение