Определение № 1351 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2244/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 8770 от 31.03.2025 г., подадена от „ПЛАМС-2001“ ЕООД чрез пълномощника адв. В. Д. против решение № 184/25.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 3428/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 5867 от 30.10.2024 г., постановено по гр. д. № 3904/2022 г. по описа на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от касатора срещу Столична община положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част от ПИ с идентификатор № 68134.207.3, представляващ УПИ VII-3 „за офиси“, кв. 315 м. Красно село-Плавателен канал-Север по плана на гр. София, на основание давностно владение. В жалбата се поддържа наличие на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд е формирал погрешни правни изводи по отношение намерението за своене и периода на владение на процесния недвижим имот; относно правното действие и последици на РКС № 3/2022 г. по к.д. № 16/2021 г., с което е обявен за противоконституционен пар. 1, ал. 1 ЗДЗС за спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост, както и относно ефекта на предявен иск по чл. 109 ЗС спрямо течението на срока на придобивната давност. Сочи се също, че действията във връзка с използването на площта на недвижимия имот за извършване на търговска дейност от страна на ищцовото дружество погрешно са категоризирани като търпими от ответника. Моли се за отмяна на обжалваното въззивно решение и уважаване на предявения иск за собственост. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава съществуването на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Формулирани са следните правни въпроси: 1/ Може ли писменото предложение от ищеца към ответника за закупуването на недвижимия имот, предмет на правния спор и на претендирания от ищеца в същия придобивен способ давностно владение, да се приравни на признаване на правото на собственост на ответника по см. на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, съответно да прекъсне давностното владение. 2/ Съставляват ли определенията, постановени от ВКС, съдебна практика? 3/ Може ли да се приеме, че неприключило с влязло в законна сила осъдително съдебно решение в съдебно производство по иск по чл. 109 ЗС е смутило/обезпокоило упражняваното от ответника владение върху недвижимия имот, предмет на това производство? 4/ Към кой момент следва да е изтекъл 10- годишният срок, в който ищецът е упражнявал давностно владение върху недвижимия имот при заведен установителен иск за собственост: към датата на завеждане на иска или към датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция? 5/ Задължен ли е въззивният съд да предупреди въззивника, че ще се позове на доказателства по делото, които са в негов ущърб и които не са взети предвид от първоинстанционния съд, съответно да му даде възможност да изложи своите доводи и аргументи по тези доказателства? 6/ Какви са правните последици на РКС № 3/2022 г. по к.д № 16/2021 г.? Ответникът по касация Столична община не изразява становище във връзка с жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в предвидения в закона срок и срещу въззивно решение, подлежащо на касационна проверка. За да се произнесе по предпоставките за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Въззивният съд е разгледал положителен установителен иск за собственост, предявен от „Пламс 2001“ ЕООД срещу Столична община за признаване на установено, че ищецът е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор № 68134.207.3, представляващ УПИ VII-3 „за офиси“, кв. 315 м. по плана на гр.София, на основание давностно владение. За да постанови решението си, въззивният съд приел за установени следните факти: с решение № 32 по т. II от протокол № 20/20.12.1996 г. Столичният общински съвет преобразувал общинската фирма „Хлебни изделия“ в седем отделни търговски дружества, едно от които е „Хлебни изделия - Възраждане“ ЕАД. С решение № 28 по протокол № 28/03.04.1997 г. на СОС било допълнено горепосоченото решение № 32, като в капитала на „Хлебни изделия- Възраждане“ ЕАД бил апортиран търговски обект, описан като магазин № 149 /метален павилион/, находящ се на Кооперативен пазар – район „Красно село“, с площ от 119 кв.м. Апортът бил извършен от Столична община, която била собственик до този момент. С нотариален акт № 120, том I, рег. № 89681, д. № 90/2001 г. на нотариус № 104 при НК, „Хлебни изделия - Възраждане“ ЕАД е продал гореописания магазин №149 /метален павилион/ на ЕТ „Пламен Трифонов Найденов“ - праводател на ищцовото дружество по силата на договор за продажба на предприятие от 20.12.2001 г. С нотариален акт от 07.05.2012 г., №104, т. първи, рег. №5933, д. № 99/2012 г. на нотариус Р. Р., №* НК, че „Пламс - 2001“ ЕООД на основание чл. 587, ал. 1 ГПК е признат за собственик на търговски обект магазин, представляващ масивна сграда с частични стоманенобетонни елементи, находящ се в гр. София, СО-район Красно село - Кооперативен пазар със застроена плащ 119 кв. м., състоящ се от търговска зала и санитарен възел, изграден върху общинска земя по реда на чл.120 ППЗТСУ, заедно със съответното на обекта отстъпено право на строеж. Документите, въз основа на които е издаден този нотариален акт от 07.05.2012 г., са: нотариален акт от 28.05.2001 г. №120, т. първи, рег. №8968, д. №90/2001г. на нотариус Р. Р., вписан в НК под №*, и договор за прехвърляне на търговско предприятие от 20.12.2001 г., вписан в АВ с вх. №26152, акт №174, т. ХII от 08.05.2006 г., скица от 02.07.2007 г., валидна без презаверка и данъчна оценка. От приложените към този нотариален акт от 07.05.2012 г. договор за прехвърляне на търговско предприятие от 20.12.2001 г. и опис на недвижимите имоти въззивният съд приел, че прехвърленото търговско предприятие ЕТ „Пламен Тр. Найденов“ е било собственик на магазин (метален павилион). Със заявление от 06.06.2018 г. „Пламс -2001“ ЕООД е направил искане до Столична община да му бъде продадено по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС общинското място, за което е отреден УПИ VII-3, в който се намира павилионът. С писмо от 03.05.2019 г. СО е изразила становище, че павилионът е преместваем обект, поради което земята не може да бъде купена по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС, тъй като дружеството не притежава законно построена сграда в общинския имот. От съставения АЧОС № 1841/19.03.2019 г., въззивният съд приел, че същият се отнася за реална част с площ 340 кв.м. от ПИ с идентификатор 68134.207.3 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изп. директор на АГКК, целият с площ 475 кв. м. От заключението по съдебно-техническата експертиза приел, че процесният павилион се намира в УПИ VII-3. От разпитаните в първоинстанционното и въззивното производство свидетели приел, че от повече от двадесет години процесната сграда, която се намира на кооперативния пазар на бул. „Гоце Делчев“, както и пространството около нея, се ползва от „Пламс - 2001“ ЕООД. През последните около десет години сградата била разделена на четири отделни търговски обекти – заложна къща, кафе, магазин за дюнери и магазин за китайска кухня. Прилежащите площи от земята около сградата също били ползвани за дейността на търговските обекти, като например пред кафето били разположени няколко маси. Лицата, които осъществявали търговска дейност в тези четири търговски обекта, заплащали наем на управителя на „Пламс - 2001“ ЕООД – Пламен Найденов. При тези факти от правна страна въззивният съд достигнал до извод за недоказаност на упражнявано от „Пламс- 2001“ ЕООД и от неговите праводатели владение върху реалната част от имота, върху който се намира процесният магазин (метален павилион), поради което дружеството не е придобило правото на собственост върху тази част от поземления имот на основание чл. 79, ал. 1 ЗС на основание давностно владение. Счел, че „Пламс - 2001“ ЕООД е ползвало пространството около процесния магазин (метален павилион), но не като владелец, а като държател. Показателно за това било отправеното искане до Столична община през 2018 г. от „Пламс - 2001“ ЕООД да му бъде продадено по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС общинското място, в който се намира павилионът. По този начин това дружество е признало, че към 2018 г. Столична община е собственик на поземления имот, с оглед на което не е бил владелец на съответната част от него. Като допълнителни аргументи посочил, че упражняваната от „Пламс - 2001“ ЕООД фактическа власт не е спокойна, тъй като тъй като през 2014 г. от Столична община бил предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на постройката, с което давността, течаща в полза на дружеството била прекъсната. Съдът посочил, че до 2014 г. ползването на частта от имота представлявало „съизволителни“ или „претърпими“ действия по отношение на ползваната от страна на „Пламс - 2001“ ЕООД част от имота, за да може да бъде обслужвана осъществяваната в магазина търговска дейност. Във връзка с приложението на Решение № 3/24.02.2022 г. на КС, приел за правилни изводите на първостепенния съд, че не е изтекъл необходимия 10 годишен давностен срок, за да може „Пламс - 2001“ ЕООД да придобие собствеността върху реалната част от имота. Приел, че владението не следва да се зачита до датата на приключването на съдебното дирене в първоинстанционния съд (03.10.2024 г.), доколкото същностната характеристика на положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на придобито право на собственост по силата на давностно владение, предполагала към момента на предявяването на иска защитаваното чрез него право на собственост да е вече придобито, респективно, давностният срок по чл. 79 ЗС към този момент да е изтекъл. По изложените съображения въззивният съд приел иска за неоснователен. При тези данни не са налице предпоставки за допускане на решението до касационна проверка. Всички поставени от касатора въпроси не се явяват обуславящи за крайните изводи на въззивния съд. Същите са основани на твърдения за упражнявано от касатора недобросъвестно владение и изискват разискване на факти, относими единствено и само към това му качество. За да се обсъжда давностният срок, в която насока е акцентът на поставените въпроси, е необходимо съдът да е приел, че прендиращият правото има качеството на владелец. В случая въззивният съд е приел, че в хода на съдебното производство не е доказано упражняването на владение както от страна на самия касатор, така и на неговите праводатели. Дружеството притежавало качеството на държател и именно това изключвало възможността да придобие имота по давност. Решаващият довод, послужил за отхвърляне на иска, е липсата на качеството на владелец на дружеството касатор. В този смисъл въпросите, насочени към останалите изложени от въззивния съд съображения, не са обуславящи. Не е налице и никое от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационния контрол, доколкото решението не е нито нищожно, нито недопустимо, нито очевидно неправилно. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение