Определение № 151 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 21/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Б. М. Ф. е подала частна касационна жалба срещу определение от 5.10.2012 г. по гр.д. № 9941 от 2012 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, 4 “а” въззивен състав с което е върната въззивната й жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която се обжалва стойността на делбения имот поради липса на правен интерес, тъй като в решението липсва диспозитив относно цената. Аргументира правния си интерес с обстоятелството, че въз основа на стойността на делбения имот е определена държавната такса, поради което е налице диспозитив в тази насока. Навежда оплаквания за неправилност на определението поради противоречие с процесуалния закон. Представено е изложение, въпреки, че такова не е необходимо, с което се поставя въпроса: предмет на въззивно обжалване ли е определената стойност на делбения имот. Касаторката посочва, че в случая следва да се приложи хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответницата Л. М. Ф. е представила отговор, в който изразява становище за недопускане на касационна проверка на определението за частично връщане на касационната жалба на Б. М.. Счита, че при изнасянето на имота на публична продан, стойността на имота не се възпроизвежда в диспозитива на решението, тъй като в изпълнителното производство се определя нова цена, която има значение за изършването й. Посочва, че публичната продан се осъществява чрез изпълнително производство, при което се провежда опис, в който се определя и началната цена на която ще бъде проведено изпълнението /продажбата / на делбения имот. Единствено значение в делбеното дело е определянето на стойността на дяловете върху които ще се начисли дължимата държавна такса. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема следното от правна и фактическа страна: Подадената частна жалба е допустима защото е депозирана от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на контрол с частна жалба и в законният срок по чл.275, ал.1 ГПК и разгледана по същество е основателна. Касираното определение не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, при което се изисква изложение на касационните основания в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК, а по реда на чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК - като прекратително определение. Настоящия състав намира, че частната жалба е основателна. Б. М. Ф. е подала въззивна жалба срещу първостепенното решение на Софийски районен съд, 69 състав от 2.09.2009 г. по гр.д. № 5248 от 2006 г. в частта, с която е прекратено производството за възлагане по чл.288, ал. 3 ГПК/отм./ като недопустимо, тъй като е направено след изтичането на преклузивния срок / решение с характер на определение/, а също и в частта, с което е определена стойността на делбения имот, без изрично да се посочва, че се обжалва и държавната такса. Въз основа на стойността на дяловете са присъдени държавните такси в размер на по 3 261,54 лв. Действително в случая делбата може да се извърши само чрез изнасяне на имота на публична продан, след като в първото заседание след допускането й не е направено искане по чл.288,ал.3 ГПК/отм./, с което е преклудирано и правото за възлагане. При публичната продан в изпълнителното производство се определя нова оценка. С разпоредбата на чл.189, ал.2 ГПК/ отм./ е определено, че към решението могат да се изложат мотиви, но в ал. 1, б. “б” на същия текст е посочено че с решението следва да се постанови на кого се възлагат разноските, включително и държавната такса. Следователно решението представлява единно цяло с тази част, с която са определени държавните такси, а тяхното определяне се извършва върху стойността на дяловете, което обуславя и правният интерес от атакуване на първостепенният съдебен акт в тази част. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,