Определение № 3482 от 09.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 152/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗК „България Иншурънс“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът „Мафис Енерджи“ ООД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С въззивното решение, постановено по жалба на ответника срещу първоинстанционното решение в осъдителните му части и след частична отмяна на последното, като краен резултат предявените частични искове по чл. 405 КЗ са уважени до размер от 453 881,91 лв. (обезщетение за материални щети) и до размер от 206 803,26 лв. (обезщетение за пропуснати ползи), заедно със съответните лихви за забава - на основание сключения между страните договор от 13.08.2018 г. за застраховка на фотоволтаична централа и настъпилото на 13.08.2019 г. застрахователно събитие „пожар“.

Допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителните му части се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК във връзка с въпросите:

• длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба възражения, както и да съобрази всички факти и обстоятелства по делото;

• нужно ли е вменените по закон задължения на застрахования, които биха имали значение за настъпването на застрахователното събитие, да бъдат изрично разписани в застрахователния договор или същите се презюмират предвид публичността на нормативните актове и задължението на гражданите да спазват тяхното предписание по смисъла на чл. 58 и чл. 86 от Конституцията на Република България;

• неизпълнение на предвидените по закон задължения относно пожарната безопасност на даден обект представляват ли неизпълнение на вмененото по закон задължение на търговеца по реда на чл. 302 ГПК.

Поддържа се, че по така формулираните въпроси въззивният съд се е произнесъл в отклонение от съответната практика на ВКС, както и че във връзка с втория въпрос въззивното решение е очевидно неправилно поради прилагане на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ със смисъл, противоположен на действителния.

По първия въпрос е формирана по реда на чл. 290 ГПК последователна практика на ВКС в смисъл, че при постановяване на решението по спора въззивният съд е длъжен да обсъди, като изложи съответните мотиви, всички доказателства, факти и доводи на страните, които са допустими и относими към предмета на въззивното производство, определен съобразно чл. 269 ГПК. В разглеждания случай поддържаното от жалбоподателя отклонение от тази практика се обосновава с твърденията, че съдът не е взел предвид възражението му за неизпълненото задължение на ищеца по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 8121з-647/2014 г. да поддържа територията на централата чиста от растителност, за неспазените изисквания по Наредба № Iз-1971/2009 г. електрическите кабели да бъдат монтирани във вкопани в земята стоманени колектори и за неизпълненото задължение по Наредба № 3/2004 г. за изграждане на огнезащитна ивица, които задължения са включени в самия застрахователен договор чрез предвидената в общите условия възможност за отказ да се изплати застрахователното обезщетение при неизпълнение на нормативно установени задължения на застрахования. По тези доводи на жалбоподателя въззивният съд е изложил подробни мотиви, като е приел за установено, че при настъпване на застрахователното събитие на територията на застрахования обект не са се намирали горими отпадъци и суха растителност, че пътят до обекта е бил проходим и достъпът на противопожарните автомобили не е бил възпрепятстван, че за ищеца не е съществувало задължение да поддържа намиращия се в близост водоем, доколкото с техническия проект, съобразно който е изградена централата, е предвидено пожарогасенето да се изпълнява само с противопожарен автомобил, нито задължението за изграждане на пожарозащитна ивица около централата. С оглед на това въззивният съд не се е отклонил от установената по поставения въпрос практика на ВКС, поради което по същия не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вторият въпрос не удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. С дадената формулировка въпросът предпоставя наличието на неизпълнени задължения на застрахования, непредвидени в застрахователния договор, но установени с нормативен акт и поради това не съответства на мотивите на въззивния съд, с които е прието, че в конкретния случай неизпълнение на посочените от жалбоподателя задължения на ищеца не е налице, при което въпросът за значимостта на непредвидените в договора задължения не се явява обусловил крайния извод за основателност на исковете. Същите съображения се отнасят и до третия въпрос, който също предпоставя наличието на неизпълнени задължения на застрахования.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК по довода за прилагане на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ със смисъл, противоположен на действителния, доколкото, както е посочено и по-горе, решаващите съображения на въззивния съд се свеждат до липсата на неизпълнение на задължения на застрахования.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят дължи на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 9000 евро.

С тези мотиви съдът